Видеото въпреки солидните традиции, които вече има, си остава област за експерименти. Тази медиа притежава толкова широк спектър на приложения, че до голяма степен е загубила своята идентичност. Именно затова много произведения не успяват да се придържат към концепцията си на арт продукти и започват да се губят там някъде из непроходимите дебри на извънхудожествените превъплъщения на видеото. На този фон твърде отчетливо се открояват качествените и успешните филми - тези, при които идеята е синхронизирана с изразното средство. Добър пример в това отношение е инсталацията "Близо до тялото" на Зорница-София Попганчева, представена в галерия "Ата-рай".
Кадър "Близо до тялото" на Зорница-София Попганчева
В основата на инсталацията е желанието на съвременния човек да се доближи до тялото си (и в буквален, и в преносен смисъл) чрез реалното си визуално и мисловно кибер-възпитание. От една страна, авторката "изважда" от себе си дълбоко лични и преживени истини, а от друга, вижда в мултимедиата единствено възможен път за разказ и представяне на тези истини. Камерата и звукът са "абсолютизирани", защото се превръщат в средства, които най-добре дешифрират чувствените кодове на артиста. В същото време зрителите имат достатъчно свободно поле за лични интерпретации. Зад естетската визия, постигната с перфектно заснемане, се крият стотици "коридори", по които може да протече мисълта на всеки един от нас в зависимост от личните му преживявания. Зорница-София разчита най-вече на чувствителността и чувствените клишета, отпечатани в човешкото съзнание. Визията е колкото абстрактна като смисъл, толкова и моментално разпознаваема и водеща до почти първосигнални реакции. В първия филм са заснети части от голо женско тяло в крупен план. Камерата се движи бавно и показва необичайни ракурси. Обективът е превърнат в инструмент за изучаване на плътта и структурата на кожата. Процесът на това изучаване е толкова "маниакално" задълбочен и последователен, че материалният обект стига до момент на дематериализация. Постепенно тялото започва да напомня измислен, нереален ландшафт. Цялата атмосфера е безмилостно прорязана от "вулгарно" несъответстващ звуков фон, взет направо от улицата. Наслагванията от звуци на превозни средства и шум от градската тълпа създават дискомфорт и объркване. Изваждането на голотата от обичайния й контекст не е случайно - то илюстрира масовата и все още неудобна публичност на тялото. Неудобството се засилва и от изкуствено апликираните върху тялото знаци, взети направо от компютърната клавиатура.
Във втория филм обектът също е изваден от контекста си. Сексуалният акт може да има много лица, но всеки човек го свързва с нещо много конкретно и въздействащо. Психологията доказва, че то винаги е парче от действителността, което за някой страничен наблюдател дори може да не носи сексуални асоциации. Все пак Зорница-София се опитва да намери относително универсална картина на това, което се запечатва в съзнанието на жената, когато прави секс. Нейното зрително поле отрязва една точно определена част от мъжкото рамо. Тази част е заснела и камерата. Рамото на мъжа изпълнява ритмични, машинизирани движения. То е представено в демонично уголемен и "комерсиализиран" вид. Смяната на цветовете върху екрана и начинът на заснемане се доближават до методите, използвани в рекламата. Кратките "серии" се редуват една след друга, така както е в клиповете по телевизията. Един от интимните фетиши на жената е вкаран в рамките на въображаем билборд. Визията не е агресивна, но може да доведе до скандални изводи. В края на века утопията на кибер-пънк манифестите стана реалност - телевизията и рекламата създадоха нова и по-истинска действителност. Филмите и списанията възбуждат по-силни желания отколкото физическата същност на природата.
"Профанизацията" на нещата достига съвсем естествен завършек в светещите обекти, които са част от инсталацията. Художничката превръща човешката плът в подходящ десен за дизайна на един утилитарен предмет. Красотата на тези лампи-реклами не променя функцията им на своего рода сувенири. Всеки от зрителите може да закупи и да постави в дома си парче от нечие тяло, парче чувство, парче от скрити желания...

Борис Костадинов