Добрата война
или за интереса
на ценностите

С огромен интерес четох диспута между Иван Кръстев и Андрей Райчев. И понеже цялата тема отдавна и предимно ценностно ме интересува, искам и аз да кажа нещичко. На Иван Кръстев. Защото на Андрей Райчев просто нямам какво да кажа, след като му прочетох изложението. Такива времена настанаха. И понеже никакво време не ми остана до deadline-а на вестника, ще я карам с подобаваща повърхностност по реда на въпросителните, които посях по изложението на Иван Кръстев.

Първо, за двете паралелни картини на света, изнесени според Иван Кръстев от двете основни пропагандни машини: сръбската телевизия и CNN. Аз познавам предимно втората пропагандна машина. И само с доста специализирани усилия успявам да издиря някое парче пропаганда от първата, а какво остава за хората без моите възможности. В самата Югославия е обратното, знам, ала този ефект на сръбската пропагандна машина си остава там и изобщо не може да дели мегдан с натовската тук. А ето че от една седмица и на Запад реномирани публицисти като по команда се разлютиха от това, че интелектуалците тук, вместо да се възмущават от сръбските злодейства в Косово, само избитите и разрушенията в Югославия започнали да виждат, понеже били станали жертва на сръбската пропаганда. Добре, че от кухнята в Брюксел също преди седмица изтече в някои вестници една вътрешна инструкция как НАТО с оглед на тревожно поразгримирания си напоследък имидж да си подобри "работата" с медии и журналисти. Иначе така и щях да се чудя, какво им стана на въпросните публицисти. В прав текст: няма ефект на две пропагандни машини, ефикасно действа само натовската, а че някои като мен говорят като по сръбската телевизия, се дължи на друго обстоятелство. Може би на усилието да мислиш сам, особено когато нещо много започне да смърди. И то ценностно. Май че и ЕС беше по едно време ценностна общност, но нейсе. И при това няма защо особено да се напрягам да мисля, защо например звездните момчета на НАТО приоритетно удрят "колатерално" някой завръщащ се керван от албански бежанци.
Второ, за моралния проблем, който според Иван Кръстев произтичал не от воденето на тази война, а от обстоятелството, че Америка не желаела да жертва свои войници в нея, макар да декларирала, че води морална война. Културен обрат, и прочие. Сиреч няма морал, когато убиваш от 5 хиляди метра височина, а сам оставаш неуязвим. Е, няма. Иначе има ли? Когато смачкаш Югославия с неистовата си военна машинария и с "цената" на стотина или повече "свои" войници, моралът ще му е пак толкова. Защото пак ще избиеш "колатерално" доста невинни хора, и то с моралната осанка на агресор. "Възможно ли е да бъде водена война заради морален казус и в същото време Америка да не е готова да даде нито една жертва?" - гласи големият морален проблем на Иван Кръстев (и на Робърт Фиск от "Индипендънт"). Моят проблем е друг, макар и свързан с този: Щом дори един Иван Кръстев вярва, че тази война се води заради някакъв морален казус, значи проектът на Просвещението действително се е провалил и Адорно е прав. Ала аз не му вярвам, че вярва.
Трето, не разбирам как войната срещу суверенна държава може да е война за правата на индивида. Тезата, привеждана за оправдание на нападателната война на НАТО в нарушение на международното право, гласи, че днешното международно право подлежи на ремонт, защото защитава суверенитета на държавата, докато в наше време излизат на преден план човешките права на индивида. Не я разбирам тази теза, при все че и аз съм от хората, убедени в универсалния характер на човешките права. Може би се дължи на недоразвитото ми абстрактно мислене, обаче в случая не мога да схвана това противоречие и не мога да разбера за какви права на индивида става въпрос, когато го убиваш физически или убиваш шансовете му за човешки живот.
Четвърто, разбирам препоръката на Иван Кръстев държавата да говори на езика на интересите, а не на езика на ценностите. Не разбирам обаче държавата изобщо ли има предвид, или само България. Ако става дума за българската държава, тогава тя ще да е единствената, заговорила на верния език, защото всичките бомбардиращи държави например ни говорят само на езика на ценностите. На този език, естествено, те ни баламосват, че не ставало дума за интереси в Косово, ала аз не им вярвам. Иван Кръстев вярва ли им? Не разбирам освен това израза "държавата говори". Може би поради увреждането ми да възприемам съчовеците си в непосредствената им креатурност, все виждам да ми говори не държавата, а президентът Х, премиерът Y или министърът Z, и слушам, как с инвентара си от речника за ценности всъщност ми обяснява интересите на фирмата си, тоест своя интерес. Същото наблюдавам, когато ценностно ми заговори някой деловодител на мултинешънъла за международни умиротворителни услуги на име НАТО. Например, когато тропосва с бомбите си Косово, за да се завърнели там прокудените албанци, а не за да обезлюди терена с по-далечно предназначение, или когато гътва в Дунава мостовете на Нови Сад, за да уплашел сръбските четници в Призрен, а не за да подготви демонтажа и на Войводина, или когато оставя хората без ток и вода, за да накажел Милошевич, а не за да изпробва на практика ефекта на графитната бомба.
Пето, може би разбирам защо Иван Кръстев не иска да види косовската касапница като война на интереси, ала не съм съгласен. Интересите са произнесени, а след това на всичко отгоре са и изнесени в доста публикации, защото споменатата по-горе фирма ту понякога ще заоткровеничи (което повече й отива), ту някой от деловодителите й ще се изтърве. Пък и не може да запуши всички канали. Става дума например за съвсем конкретни интереси на фирмата, свързани с институционалното й оцеляване и перспективното реорганизиране на задачите й за подсигуряване на трудовата заетост на персонала на прага на хилядолетието. Какво срамно има в това за един think-tank на либерализма като Иван Кръстев, че да го усуква по този въпрос. Срам има в света на ценностите и морала.
Доста въпросителни останаха, не остана време, затова дотук.
С приятелски поздрав до двамата опоненти:
Жерминал Чивиков