Златната антена ’99

"Златната антена" - деветият международен фестивал за музикални телевизионни програми тази година се състоя на традиционното си място от четири години насам - курортния комплекс "Албена". От 1 до 6 юни, който беше там и искаше, можеше да проследи 40 тв музикални програми, да изгледа наведнъж всички клипове, които се състезаваха за наградата на зрителите, и всички реклами. Малцина се възползваха от свръхколичеството художествената информация, предложена накуп. А имаше какво да се пооткрадне...
Няколко души - членовете на журито - със сигурност видяха всичко, защото накрая присъдиха наградите си - в общи линии справедливо. Съдийският отбор, който часове наред бе с прикован поглед пред мониторите на волейболния плажен стадион, бе в състав: Антонио Бруни от РАИ, Италия, Жан-Люк Кронел от ТВ 5, Франция, Ханош Хасон от Израел - ТВ, Валентин Гоневски от БНТ. Всички те, председателствани от Пиер Гранжан - доскорошен генерален секретар на "Златната Роза" в Монтрьо, отредиха голямата награда "Златната антена" на испанското детско шоу "Тези малки лудетини". В категорията "Концерти и музикални програми" на първо място е "Стокхолм е Стокхолм", в раздела "Опера, мюзикъл, балет" е отличена "Циркът "Вълшебната флейта", за най-сполучлив музикален портрет бе обявен литовският "Добре дошли на разходка с Антанас Рекасуис", в "Категория, скечове и други забавни програми" наградата е за "Комедиен магазин" на "Теди продакшънс" В раздела за деца победител бе програмата на БНТ "Царете на купона". Журито определи за най-добър клип този на "Офспринг". Телевизионните зрители издигнаха като свой фаворит клип родно производство с Б.Т.Р. на режисьора от БНТ Валентин Гоневски "Цвете от луната". Статуетката за същия клип пъргаво прибра Лили Вучкова - бързата, смелата и сръчната кака Лили в ролята си на продуцент, като остави публиката със зяпнала уста, режисьора с празни ръце, но красив в скромността си. А теоретиците хвърли в размисъл. Пренесен от сферата на етиката в сферата на теорията, фактът поставя въпроса: кой е фронтменът в един клип - продуцентът или режисьорът? Или някоя трета фигура?
"Албена" и сега, след приватизацията, си е оазис, оцелял сух посред порой. Туроператорите са анулирали незначителен брой резервации заради балканските събития. Окото му не мига на германеца - социално слабият, диспансеризираният, човекът от третата възраст продължава да пълни хотелите. Дори понякога по два пъти - в началото и в края на сезона. Живее при строг режим - сутрин водна каланетика в минералния басейн, следва фитнес, после терапии, шведска маса три пъти дневно и така нататък, а по залез слънце трамбова крайбрежните алеи с чистички ортопедични подметки или в по-тежкия случай с електрифицирани инвалидни колички.
Началото на юни.
Ведро е като в санаториум.
Наоколо е пълно с добри хора с жълти баджове, върху които е нарисувано засмяно слънчице и са изписани галени имена. Те съставляват прословутия персонал на "Албена", който не е научен да отличава чужд турист от наш и като далтонист глези еднакво и бели, и черни, освен учтивост проявява дори и сърдечност. За чуждия гост - в реда на нещата. За мен - луксозно затрогващо...
Сега е часът на германеца. Сега му е времето и на конференциите. В зала "Атлантик" на хотел "Добруджа", там, където три години подред бяха мониторите на "Златната антена", се провежда семинар по туризъм. По алтернативен туризъм - подчертава прилагателното случайно срещнат познат от семинара и изброява подвидове: селски туризъм, туризъм с бране на череши и плевене на картофи, туризъм във ферма, конферентен туризъм като неговия семинар и фестивален туризъм като моята "Антена". Обобщавам: значи всякакъв, само не като този на германците. Той казва да и аз тръгвам към новото място на "Златната антена" - плажният волейболен стадион. Още на първия завой попадам на български недиспансеризиран инвалид - същество, съставено от торс, поставен в нещо като кутия с колелца, на ръцете му също има прикрепени подобни уреди, а пред него е кашонче за подаяния. Докато благодаря на съдбата, че си имам всичко и на място, попадам в зоната на координаторките на телевизионните събития, където преобладават мерките за "мис", русите коси и средната възраст около 23. Впечатляващо, красиво и смазващо. Досегашни организатори и печените кримки от БНТ с ноу-хауто този път са уважени като гости на фестивала на фондация "Телевизионен свят" и могат да поживеят няколко дни като в блажена пенсия.
Директорът Георги Кузмов сякаш вече е изкарал един курс в "Атлантик". Избрал е нов модел за фестивала, близък до този в белите страни. Изтеглил е всичко на самата пясъчна ивица. Седиш си на плажа, а мониторите са ти под носа. Или: седиш си пред монитора, а морето ти е под носа. Зависи от туристическия жанр. Постройката към плажния стадион е побрала всичко като в чекмеджета - започва се от клетките с изложението на тв техника, после е фестивалният офис, скрийнинг-залата, т.е. мястото, където могат да се наблюдават програмите на "Златната антена", дебелите сенки на кафенето, всичко това обгражда пространството на плажния стадион за джаз и рок-концертите на живо, малко встрани, върху самия пясък са тентите на телевизионния пазар. Подредбата на тази компактна тв сцена е като парафраза по Станиславски - четвъртият хоризонт е морето. Ако свърнеш натам, няма защо да се чувстваш гузен кръшкач. Просто това е част от сценария. Фестивалните хора са като една фамилия, а вечер идват изненадите с коктейлните персонажи, които се изсипват като в картина на Брьогел. И те били от Антената. Презентациите на нови програми също следват друг модел. Те са с фойерверки, с карнавални аксесоари за радост на децата или с дъжд от презервативи. Зависи от жанра. Бизнес костюмчетата, диаграмите и схемите са заменени с атракцията, която един истински пазар изисква.
Всъщност онова, което се случва на "Албена", вече се нарича Международни "Събития телевизионен свят"'99. Под широката капела на това заглавие се скупчиха Деветият международен фестивал "Златната антена", четвъртият телевизионен пазар, вторият джаз и рок-фестивал, изложението за телевизионна техника и конкурсът за телевизионна реклама. Програмите на това амбициозно стълпотворение започват в 9 сутринта със скрийнинг, който се проточва през целия ден, междувременно са демонстрациите и промоциите, семинарите, а вечерта - концертите на живо. Последният за деня започва най-рано в 23 часа. Понякога събитията се застъпват. Този факт изпълва с емоция - средна между ярост и носталгия - древните посетители на "Златната антена", които помнят изданията в Сандански и Благоевград. Там времето стигаше да се види и чуе всичко. Сега фестивалт е друг и ако човек наистина е дошъл заради него, първото, с което трябва да се справи, е лакомията за поглъщане на информация. Обременените с тази грижа май бяха малцина. Дори наградната статуетка, която без проблем от сателитна антена се превръща в плажен чадър, подсказва, че имаш избор.
Избирам залата за скрийнинг като постоянно място за пребиваване по време на алтернативния ми туризъм. И започвам да си играя на своя класация. Фаворитът ми сред програмите е "Добре дошли на разходка с Антанас Рекасуис". Уж документален филмов портрет, а описанието, по-точно действието в него се разгръща със скоростта на екшън. Моделът за този портрет е съвременен литовски композитор. Труден за фиксиране, защото характерът и настроенията му са в състояние на перпетуум-мобиле. Възрастта му е около 60-те, а погледът му към света и начинът на живот напомнят волността на хлапе. Личи си, тази необичайност, която мнозина наричат екстравагантност или ексцентричност, е до дъно опозната от режисьора. Той не я описва като изумен наблюдател, а успява да я хиперболизира и да я вгради като мотор на действието. От странностите и приумиците на Антанас са извлечени метафорични обобщения, адекватни на музиката, която пише композиторът. Тя е такава, какъвто е и авторът й, част е от начина му на живот. Този тв портрет взривява популярните представи за композитора. Тук образът е изчистен от митологичност, страхотно динамичен е и макар че е необичаен, е разбираем. Ясна е заслугата на камерата да предразположи "обекта" към откровено себеразкриване. Подозирам, че някои от най-ефектните приумици в този филм принадлежат на самия Антанас, който се е съгласил да бъде и описан, но и да движи действието. Накъде? Оказва се към един фалшив финал. Антанас се хвърля от самолет и лети с парашут. Абсолютно наистина. Носи се в облаците патетично, а светът е в краката му. Следващият кадър е стряскащ - Антанас е проснат сред тревите. Репетицията за смъртта завършва с намигване: нито славата е толкова извисяваща, нито краят трябва да се възприема така трагично.
Страшно е скъпо да се заснеме всичко това - ми казват хора от телевизията. Само кадърът, в който Антанас върти педалите на велосипеда си в парковата алея, можел да отнеме цял снимачен ден. Литовецът обаче не само ги върти, но и поради опърничавия си характер си позволява лукса да ги връща и на заден ход. За програма от този жанр в БНТ давали максимум пет дни. От първи юли предстоят съкращения. Кой ще остане да произвежда? Изобщо, докато от време на време възклицавам, се налага и да влизам в тъжната кухня на българския тв създател. Там, убеждават ме, идеята се ражда красива и постепенно става жалка като обелен лук. Поради затрудняващи процеса обстоятелства. Е, все нещо от първообраза й остава. Например планираното море постепено се смалява в язовир, после в басейн, в локва... Добре, а тогава поне обикновен биографичен филм като норвежкия "Ерик Ериксон: в ръцете на музиката" трудно ли е да се направи? Там са само глави, глави, които разказват спомени и славят личността. Има малко гарнитура от репетиции и концерти, междувременно и архивни кадри. Нищо повече от подробно разказана биография на личност с национално значение, документирана стойност от националната култура. У нас цели поколения си отиват непортретувани. Оказва се, че в случая обект на родната завист е архивният фонд на норвежците - идеално съхранен и, по всичко личи, в достатъчно количество, добре систематизиран, за да позволи избирателен подход.
Като уточнява критериите си в ролята на член на жури, Валентин Гоневски казва, че вярната визуализация на една музикална пограма е адекватността плюс още нещо отгоре. Докато наблюдавах програмите, които явно са пуснати гостоприемно без строга селекция, се убедих как това "още нещо" е страшно необходимо, особено при заснемането на концерт или вече готов спектакъл. Когато то липсва, просто е достатъчно да се отнесем към телевизора като към радио. "Лутурки" на Регионалния център - Русе, например е безнадеждно скучна етнографска регистрация, правена сякаш с едничката цел да се обогати музеен видеоинвентар. В "Пътят" с Роберта балет още нещото е в повече и прераства в смешна претенциозност. Във цирковия вариант на "Вълшебната флейта" обаче добавката е идеално точно премерена, резултатът е любопитна телевизионна интерпретация на Моцартовата опера, където камерата се вмъква със свои сюжети и направо е създала ново произведение. Примерите с положителен или отрицателен знак, които давам, са на фона доброто равно ниво. То е защитено със солиден бюджет и с достатъчно професионална рутина, която изключва сривовете, но и не отключва врати към нови тв подходи в музиката. Илюстрация за това са италианските програми от модела "Сан Ремо". Онова, което привлича в "Тези лудетини", взела Голямата награда, е първичната чаровност на децата, съхранена и експонирана чрез перфектния подход на възрастните автори и участници в програмата
От "съпътстваща програма" концертите на живо сега се оформиха като фестивал. Наречен е джаз и рок-фестивал "Златен плажен чадър". Едно от доказателствата е, че жанровите фиксации в края на ХХ век носят рискове. В това чекмедже от фестивалната компактност се представят и състезават несъпоставими стойности и явления. Като например камерни джаз формации и "Ку-ку бенд", които бягат по съвършено различни писти. Извън неточността на формулировките, този раздел от "Събитията" е любопитен и много полезен с това, че обелва телевизионната екипировка от медийни персонажи и продукти. Разсъблечени от тв-магията, те изглеждат съвсем различно. Слави Трифонов с "Ку-ку бенд" са разочароващо агресивни, самовлюбени и давещи се в собствения си саунд. Не забелязах да отчитат, че и публиката е на живо. Получиха наградата си заради музиката, която правят. Признанието, както се твъди, е по настояване на Пиер Гранжан и е още едно доказателство за неизживяната все още страст на Европа да ни открива като екзотика. Обратният пример: "Каналето" с Дони и Момчил без телевизията изглеждт като неуморни пружини, които само са чакали да се повдигне капакът на калъп, който ги е притискал. Изключено е да задремеш, както това се случва пред екрана. Личните ми предпочитания са към "Меджик 8". Формацията не е продукт на телевизията. Затова е дълбоко неизвестна. Засега страстта на музикантите са кавърите, но ги правят така, сякаш са автори на първообраза. Какъв ли образ предстои да им скрои телевизията?
В семинарната си част "Събитията" ни срещат и с един добре познат персонаж - този на европейския чиновник - мисионер. Този път в лицето на представител на програмата "ФАР". Третият му опит да осъществи лекцията си се оказа успешен. Публика му бяха предимно кабелните оператори. Както си му е редът, започна се с порицанието на пиратството и се изведе тезата, че най-ефикасната борба с него е собственото производство. Европейските програми обаче не предвиждали подпомагане на това производство в страна като нашата. Но въпрос на морал е да се борим. Кабелните оператори пък като хора от страна като нашата защитаваха принципа: ти на нас пари ни дай, акъл си имаме. И останаха разочаровани в очакванията мисионерът да им реши проблемите. Лекторът си тръгна също разстроен от говоренето на различни езици. Мисионерският туризъм има своите рискове.
Когато "Събитията телевизионен свят завършиха", веднага след тях започна семинар на НАТО.
И те обичат алтернативния туризъм.

Елена Драгостинова



Девети
международен
фестивал
за музикални
телевизионни
програми