Металика

"Металика" е мит, извлякъл есенцията на комичните книги, филмите на ужаса и фантастиката и на самия метъл" - Парс Улрих
Дори само това изречение предизвиква повече от 100 хиляди въпроса. А това, че "Металика" стана една от най-популярните рок групи, е странно дори заради факта, че никоя от подобните й формации, свирещи скоростен хеви метъл, не оцеля толкова дълго. Към странностите в биографията прибавяме и това: "Формирахме "Металика", когато бяхме на 18-19 години. Не можехме дори да свирим. Бяхме нещо такова - дайте да се съберем и да изсвирим някой друг кавър и да пийнем малко водка. Година и половина след това вече обикаляхме света и издавахме плочи." - Ларс.
На 11 юни 1999 г. те дойдоха и в България. Дълго време преди това отвсякъде извираше изречението "Най-великата хеви метъл група в света." Само по себе си честно. Но може би поради вродените ми скептицизъм и подозрителност в отношението ми към света, това започна да ме дразни. В тази ситуация, слушайки албумите им, все по-често ми се искаше да си пусна "Лед Цепелин" или "Блек сабат".
Подобно на "Лед Цепелин" "Металика" комбинира изтощителни турнета с продължителна работа в студио и внимателно създаване на мистичен имидж. Целите са раждането на музиката, която обичаме, и огромния финансов успех. Корените на "Металика" са в Лос Анжелис, където повлиян от групи като "Даймънд хед" Ларс Улрих започва да търси съмишленици за формирането на нова банда. Затова и пуска обява във вестник...
Като много хеви метъл групи "Металика" успява да пробие без помощта на радиото и телевизията, разчитайки на турнета и педантично изработен музикален материал (Подобно явление като че ли наблюдаваме и сега тук.) На фестивала в Донингтън - Англия - Хетфийлд успява да дефинира групата, обръщайки се към публиката с думите: "Ако сте дошли тук да видите грим или да чуете "О, бейби" във всяка песен, то това не сме ние." По този начин той успява да се дистанцира от много популярните през 80-те години групи, разчитали повече на блясъка, отколкото на силата. Като "Мотли крю" например "Има нещо могъщо в "Металика" - уверява ни Хотфийлд - воля, енергия." Така е и в дебютния албум, който с агресивността си узакони траш метъла на музикалната карта. Този албум ражда и песента - легенда "Bang That Hesd That Doesn't Bang", станала шаблон за цяла нова порода метъл. Така е през 1983 г. През 1984 г. се появява "Ride The Lightn", след което "Металика" подписва договор с "Електра рекърдс". Първият албум с този етикет е "Master Of Puppets" - живо доказателство за афинитета на "Металика" към епичното. Албумът за първи път, в най-голяма степен разкрива групата като правеща комплексни аранжименти и боравеща с различни стилове. Момчетата едновременно беснеят и оплакват с еднаква убедителност. Малко по-късно Кърк Хамет ще възкликне: "Е, ако знаеш хиляди музикални номера, това не означава, че трябва да ги използваш всички."
Турнето, съпътстващо излизането на "Господарят на куклите", се превръща в трагедия за групата. То е драматично прекъснато, когато през септември един от автобусите на екипа се обръща в Швеция, убивайки Клиф Бъртън. Джейсън Нюстед заема мястото на човека, на когото принадлежат думите: "Когато човек лъже, той убива някаква частица от себе си и от света. Това е кофа смърт, която погрешно назоваваме живот." И още: "Човек не изгаря тогава, когато върви твърде бързо. Човек изгаря тогава, когато върви твърде бавно и се отегчи." И пак: "Когато започнах, реших да поставя живота си на това и не се отклоних заради нищо друго."
Невероятна сила е нужна, за да не превърнеш смъртта в крах. Само след месец "Металика" прави своите гигове в Сан Франциско. Басист е Джейсън Нюстед.
През 1991 г. - появява се поредният албум, това е годината на "черния" "Металика". Вземете обложката и се взрете по-внимателно. Ще прочетете името на Боб Рок - Продуцентът с голямо "П". Кърк Хамет признава: "Практически той стана петият член на състава." Улрих пък разказва, че момчетата се обърнали към Боб с молба да им помогне да запишат нещо, което наистина да се нарече голяма плоча. В добавка измърморва, че тази голяма плоча им разгонила фамилията. По идея на Боб албумът е обогатен и инструментално. Но най-големият ефект идва от опростените композиции. Не е за вярване, но песните тук не са по-дълги от 4 до 6 минути, за разлика от огромните пиеси от предишните им продукции. "За нас бе истинско предизвикателство да набутаме всички готини песни в света в едно-единствено парче. Сега правим точно обратното". Амбициите на Боб Рок са да направи музиката им достъпна за по-голяма аудитория, като запази суровия, бунтарски акцент. Албумът престоява месеци в класациите на "Билборд", продавайки повече от 10 милиона копия по цял свят.
След тези факти аз обаче неволно потръпвам. Кой беше извел съждението, че рокът това е кулминацията на ъндърграунда. Кой беше казал, че той черпи сили и надежда от там. Искате супер-албум, дами и господа, ето ви супер-албум. Всъщност, трудно е да бъдеш номер едно още по-трудно е да останеш такъв. И ако цената е промяната, то направете я. Важното е духът на музиката да е винаги в движение, винаги настръхнал, с много динамика и безпокойство. "Нашата музика идва от сърцето и винаги е била така" - Ларс Улрих - една от двете опорни точки в"Металика" . Другата е Джеймс Хетфийлд. Те са два много различни характера, често влизащи в сложни и противоречиви взаимоотношения. Съдбата е наложила те да бъдат съществени за бъдещето на "Металика". Пиша това, защото надали има група с по-незаменими личности от Парс и Джеймс в "Металика" .Що се отнася до Ларс, всички признават, че голяма част от успеха на "Металика" се дължи именно на неговата работоспособност. Обича да дава интервюта и откровено се наслаждава на факта, че е част от най-голямата хеви метъл група. Журналистите често бъркат ентусиазма му със самовлюбеност. В групата обаче авторитетът му е безспорен.
Пет години са необходими, за да се появи шестият албум на групата - "Load". Не успях да разбера какво е наложило тази дълга почивка. Но сред музикалната критика "Товар" се възприема като творческо прераждане на "Металика". Новият имидж, колкото и незабележим да е, е ясно оформен. Отново океан от инструментална виртуозност, сила, мрак. Тук обаче те повече оплакват, отколкото ритат, и повече крещят, отколкото разрушават. Това е през 1996 г. През 1997 г. на музикалния пазар излиза "EeLoad". Отново мнението на музикалните критици е сходно с това на феновете - "Ре - лоуд" е по-добър от предхождащия го "Лоуд". "Релоуд" не е просто следващ албум, той е краят на историята "Лоуд".
Практиката е доказала, че когато творческият импулс го няма, на помощ идват рутината и занаятчийските трикове. Почти 50 процента от потока, оформящ съвременните измерения на музикалната индустрия, е плод на това. И надали някой намира нещо лошо. Другото име е просто "Добрата традиция". "Добрата традиция се проявява при издаването на двоен албум с кавърверсии, озаглавен "Garage inc". Предлагат ни го Ларс Улрих, Джеймс Хетфийлд, Кърк Хамет и Джейсън Нюстед. Наслаждавайки се, дами и господа. Аз лично с голямо любопитство се отнасям към 11 парчета - кавъри."Добрата традиция" сигурно ще свърши работа и в бъдещия албум, който ще включва концертни записи в Лос Анжелис, където "Металика" се появява със 104-членен симфоничен оркестър. Всичко това осъществено по идея на филмовия композитор Майкъл Кеймън. Аз го очаквам с нетърпение.
Всъщност "За какво е всичко това. Разбира се, за музиката. Не за титли или нещо такова. За музиката" - Ларс Улрих.
"Мисля, че "Металика" ще бъде една от тези банди, които, ако погледнем назад през 2008 г., хората все още ще слушат така, както аз все още слушам "Лед Цепелин" и "Блек сабат" - Джейсън Нюстед.
Готови ли сте за рок?
Концертът за мен бе започнал още на обяд. Не! Още преди месец... и преди това - в момента, в който се разбра, че най-великата хеви метъл група ще има концерт в България. В Пловдив - включен в Европейския месец на културата. По законите на човешката природа удоволствието от очакването бе също като удоволствието от самото събитие.
11 юни 1999 г. от 18.30 часа. Вече три пъти бях обиколила стадион "Пловдив", докато намеря мястото, където се събираше групата от журналисти, в очакване на почти култовата пресконференция с "Металика". Игровият терен бавно и мощно набъбваше от прииждащите колони от фенове. От страх да не изпусна началото на разговора с Джеймс, Ларс, Кърк и Джейсън не се слях с тълпите. Останах да ги наблюдавам отстрани. Средната възраст бе около 30-35 г. Повечето от тях облечени в задължителните тъмни (черни) фланелки с надпис "Металика". Макар че имаше и бели врани като едно момиче например, тръгнало сякаш на официален прием. Но въпросът е в тръпката. Тя се чувстваше великолепно. Минутите се изнизваха и напреже,нието нарастваше въпреки забраната за продажба на алкохол и многобройните полицаи наоколо. Впрочем организаторите се бяха погрижили за охраната така, сякаш започваше десант на отдалечен остров. Проверките за оръжие бяха две или три - не си спомням вече. Навярно така трябва да бъде.
Стотината журналисти вече се тълпят пред малката зала за пресконференции. Наближава 20 часът. "Металика" все още ги няма. В същото време стадионът изригва. "Монстър магнет" са започнали участието си. Сред мощните викове до нас достигат само нискочестотните звукови вълни. Продължаваме да чакаме.
Първото ми впечатление от тях бе, че приличат на хора от благоприличен скъп квартал. Изглежда е вярно това за "подстригания" им имидж. Имаха излъчване по-скоро на уравновесени и улегнали хора, отколкото на бунтари и разрушители. Не е така. В 22.00 часа стадионът излетя в космоса. Ето го Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих, Джейсън Нюстед, Кърк Хамет. Първите огнени китарни рифове на "Bread Fan" и огромната маса от 30-ина хиляди човека закрещя в неистовото си желание да "изпее" поне една мелодична линия с идолите си. Цветът на нощта бе майчински омекотен от светлините на прожекторите в странна хармония със скоростта, омразата, силата, енергията. Малките светлини от хилядите запалки се сляха в огромно светещо море. Безброй, безброй сетива, които поглъщаха всеки звук, стон или просто идващ шум от сцената. В тази еуфория никой не забеляза гафа, породен от "токов удар".
Шоуто е започнало и нищо не е в състояние да го спре. Една след друга композициите отзвучават. А тълпата полудява, разпознавайки хитове. Ефектите следват един след друг: Ту огнени струи политат към небето, ту ракетни експлозии пробиват през ревящата, почти плътна от звуци атмосфера... и най-въздействащото: Джеймс Хетфийлд и "Nothing Else Metters" в нежна прегръдка. Тук за мен бе финалът, макар култовата група още два пъти да излиза на сцената.
Тръгнах си, а заключенията се налагаха от само себе си.
България за първи път преживя такъв спектакъл и затвърди принадлежността си към световното семейство.
Вероятно това не е най-великият концерт в историята на "Металика", но със сигурност знам, че той е най-желаният през последните години на тяхната кариера.

Предлагам ви поредица от въпроси и отговори в две части. Първата е моменти от пресконференцията с култовата хеви метъл група "Металика". Втората се състои от въпроси, породили се от дребните детайли. Отговорите търсим във фактите.
И така:
- Имали ли сте слаба публика и ако е така, как реагирате?
- Обикновено това става в големите градове - Лос Анжелис, Ню Йорк, Лондон, където хората са отегчени, тъй като има прекалено много групи и виждат прекалено много концерти, но при нас не е така.
- Колко е голямо сърцето ти? (Въпрос към Джеймс Хетфийлд)
- Аз просто черпя енергия от всеки един от вас, от феновете и затова тя се връща толкова много.
- Кой концерт си спомняте най-ярко?
- Този в Москва.
- Как използвате силата си и възможността да въздействате върху толкова много хора?
- По един много прост начин. Не като изказваме мнения по различни политически или социални въпроси, а чрез музиката, която просто обединява хората, кара ги да се чувстват заедно.
- Каква щеше да бъде "Металика", ако Клиф Бъртън беше жив?
- Клиф е все още жив, той е във всеки от нас и присъства на всяко едно шоу.
- Къде е границата между бизнеса и изкуството?
- Ние винаги сме съумявали да съхраним творческия елемент. Но бихме лъгали себе си, ако се преструваме, че не знаем в какъв бизнес работим. Зад нас стои един екип от прекрасни професионалисти.
Втора част:
- Откъде идва името "Металика"?
- Един ден журналист попитал Ларс какво мисли за "Металика" като име на списание. Ларс подличко си замълчал, казал нещо друго и го запазил за себе си.
- Къде е първото шоу на "Металика" ?
- Първото шоу на "Металика" се състоя в "Рейдио сити" в Анахайм - Калифорния, съставът е заедно с Макговни - бас, и Мастейн - китара.
- Кога е първата поява на "Металика"?
- Това е в кънтриклуб в Реседа през първата седмица на ноември 1982 г.
- Защо Хетфийлд е вокалист и фронтмен на групата?
- По неговите думи Ларс също може да бъде в тази роля но Хетфийлд е по-красив.
-Коя е първата ви песен?
- Това е "Строши лампите".
- Какво е посланието на "Металика"?
Отговорът е на Ларс Улрих:
- Няма послание. Ако имаше такова, то щеше да бъде "Погледнете вътре в себе си, не слушайте мен, не слушайте Джеймс, не слушайте който и да е било. Погледнете в себе си за отговор.
- Кога за първи път срещнахте Боб Рок и вярно ли е, че за песента "Сърдит, но истински" той е казал, че това е "Кашмир" ("Лед Цепелин") на 90-те години?
- Лятото на 1990 г. Да, вярно е.
- Какво е бултлег?
- Това е нелегално направен албум. Съществуват стотици такива с музика на "Металика". Членовете на групата са настроени по особен начин към такива албуми. Някои от тях ги колекционират.
- Какво е Алкохолика?
- Прякор на "Металика" , даден в Европа през 1985 г. Един от феновете им е забелязан с тениска с думи от "Убий всички", но с изрисувана бутилка с изливаща се водка. Това се харесва много на четиримата.
- Каква е същността на "Маталика"?
Отговорът е на Ларс Улрих:
- В това да прави нещо различно. Винаги сме искали да избегнем тенденцията да сме последователи на някой друг. Да попаднеш на оригинални неща е предизвикателство. Не е лесно, но е част от забавата.
- Каква е ролята на Ларс Улрих в "Металика" ?
- Освен че свири на барабани той е връзката между групата, мениджмънта и индустрията. Той сплотява състава и се грижи членовете му да бъдат винаги на точното място и точното време.
- Имате ли си прякори?
- Кърк е Хамстера, Джейсън е Отворкото или "Надувката", Ларс е Принца.
- Какво друго са работили членовете на "Металика"?
- Джеймс е бил във фабрика за стикери и се е пробвал като училищен портиер. Ларс е работил като вестникар и в бензиностанция. Кърк е бил в закусвалня като мияч на чинии. Джойсън е бил разносвач на пици и шофьор на камион.
- Защо Ларс Улрих благодари на "Джетро Тул ", когато печелят Грами през 1992 г.
- Много хора смятат, че " Джетро Тул" завоюват наградата, която "Металика" заслужава през 1989 г. (Грами). Ларс специално благодари за това, че през 1992 г. "Джетро Тул" нямат издаден албум. Това беше един задкулисен "поздрав" към индустрията.

Цветославия Бахариева



Първият
концерт
на легендарната
Металика
в България
бе на 11 юни
в Пловдив
в рамките
на Европейския
месец
на културата