С Пушкин на рамо

Българското участие
в две международни конференции,
посветени на 200-годишнината на поета

Ако има все още непопулярен виц за позабравените вече "борци", той несъмнено е следният. Млад автор, търсещ финансова подкрепа за свой научен труд, отива по уговорка в банков клон, където в околчест коридор го посреща бабаит-охранител и грубо го пита: "Къде?" - "Имам уговорка с г-н ***." - "По к'ъв въпрос?" - "Искам да направя оферта за влагане на средства в едно бъдещо издание за Пушкин." "Горилата" видимо се променя, погледът му става кръгъл и идиотски самоуверено - стреснат, трогнат, очарован - пита: "За Пушки?" - "Не, за ПушкиН. Има такъв писател..." - сащисано и тъпо отвръща авторът. - "Е, не знам. В момента няма никой от шефовете."
Историята не е измислена. Знам я от "автора". Това бях аз.
Така, глуповато-смешно и почти нелепо катедрата по руска литература при СУ "Св. Кл. Охридски" - чрез мен - навлезе в подготовката за 200-годишния Пушкинов юбилей. С низвергването на поетическия Месия от финансистите. Но, "с Пушки(н) на рамо" продължихме.1


От 2 до 4 февруари 1999 г. в Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" се състоя международната научна конференция: "А. С. Пушкин и световната култура" с участието на учени от целия свят - от САЩ до Япония. България бе представена от трима души: Радослава Илчева (Институт за литература при БАН), Ангелина Вачева (СУ) и Людмил Димитров (СУ). В рамките на три дни се прочетоха над 185 доклада, разпределени в две пленарни заседания и шест секции със следните предизвестени профили: I. Проблеми на Пушкиновото творчество. II. Пушкин в контекста на руската литература. III. Традициите на чуждите литератури в творчеството на Пушкин. IV. Творчеството на Пушкин и развитието на световната литература през ХIХ-ХХ век. V. Пушкин в културния контекст на ХIХ и ХХ век, и VI. Методика на преподаването на Пушкин. Българските доклади бяха разпределени съответно в I-ва (Радослава Илчева, Людмил Димитров) и във II-ра секция (Ангелина Вачева). Сред участниците в конференцията личаха имената както на доайени на руската литературна наука като В. И. Кулешов, П. Г. Пустовойт, Н. Н. Скатов, С. А. Фомичев, А. Я. Есалнек, така и на млади изследователи с разнообразни научни подходи към Пушкиновото творчество - теоретични, литературно-исторически, семиотични, структурални, психоаналитични, философско-религиозни. Участие взеха и двама забележителни американски русисти - проф. Лорън Лейтън, години наред проучвал връзката между езотеричната традиция на тайните общества и Пушкин, и проф. Ъруин Уейл, изследващ рецепцията на Пушкин в англоезичните страни и проблемите на превода на неговата художествена продукция на английски.
Разбира се, поставен в това огромно количество научни метатекстове, Пушкин бе представен и тривиално - в поизносено-благоговеен аспект: като недостижимия гений, "първата любов" на Русия и "началото на всички начала"2, но същевременно бе огледан и откъм непокритите пространства от литературоведски ракурс предимно в две основни линии: кратките, незавършени и "маргинализирани" негови творби, поднасящи неочаквани рецептивни кодове на интертекстуални проекции, и големият, остро полемичен въпрос за реконструирането на неговата биография. В този момент беше започнала да отшумява и да се уталожва вълната от преднамерено и в повечето случаи повърхностно религиозно четене на Пушкин, активизирано през изминалите 3-4 години, може би като контрапункт на другата профанна крайност - херменевтичната му интерпретация през мимикриращия код на панславизма, приютил мутиралия вариант на консервативно-ретроградни ценности като болшевизъм и съветизъм. (Съвет от Пушкин: Не оспоривай глупца!)
Българите бяхме посрещнати с внимание, със симпатия и в най-добрия смисъл на думата - неформално. Още повече, че докладите ни демонстрираха не просто нов подход към творчеството на поета, все още неинтегриран в руската пушкинистика, но и съвременния литературоведски език на българската хуманитаристика. Може би тъкмо затова най-много ни аплодираха немците. (Бе проста работа тия немци!)
Тази подробност пролича още веднъж на академичната конференция в Института за световна литература (ИМЛИ) - Москва. Тя носеше наслов "Пушкин и светът в преддверието на третото хилядолетие" и се състоя от 20 до 22 май 1999 г. Този път от българска страна присъстваха, поканени по време на февруарския форум, Радослава Илчева и Людмил Димитров.
Междувременно излезе моята монография "Четвероевангелие" от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл "Малки трагедии". Това стана благодарение на Асоциация "България - Русия" и усилията на издателство "Факел" в лицето на Румен Леонидов. Така че и този път "с Пушкин на рамо" поехме. И ако по този начин вицът, разказан в началото, се осуети, там, в Русия, ни посрещнаха с нови вицове. По телевизия ОРТ от началото на годината вървят ежедневно клипове-послания за големия Пушкинов юбилей, в които неизменно се огласява стандартното известие: До рождения ден на Александър Сергеевич остават (еди-колко си) дни. На руснаците явно им беше втръснало, защото ни довериха следната пародия: Сергей Лвович (бащата на поета) влиза в покоите на Надежда Осиповна (майката на поета), бави се подобаващо време, след което излиза и, в стил ОРТ, известява: До рождения ден на Александър Сергеевич остават девет месеца.3
Излезе и дългоочакваната Пушкинова енциклопедия.
Конференцията включваше над 50 доклада в една по-разширена, фундаментална проблематика: пророчествата на Пушкин и творчеството му като инфилтриращо глобална екзистенциална философия. Председател на Пушкиновата комисия и основен организатор на проявата бе В. С. Непомняшчи, също така директорът на ИМЛИ, чл.-кор. на РАН Ф. Ф. Кузнецов и проф. В. М. Гумински. Бяха представени над 20 страни от Европа, Азия, в това число и САЩ. Любопитно беше, че докладът на Радослава Илчева интерпретираше проблематика, идентична с аналитичните наблюдения на известния професор по естетика Юрий Борев, ориентирани към поемата "Медният конник" и - прочетени един след друг - те откриха особено ценни перспективи за научна дискусия.
Но ценно беше и друго. В няколкото радиоинтервюта, които взеха от нас, включително и от българската секция на радио "Россия", освен засвидетелствания интерес, провокиран от изказванията ни, ни питаха как у нас се отбелязва Пушкиновият юбилей. Слава богу, имаше какво да разкажем (може би обект на друга статия). В резултат много представителни гости от Московския университет посетиха нашата национална Пушкинова конференция, проведена в СУ "Св. Кл. Охридски" на 3 и 4 юни. (До рождения ден на А. С. оставаха два дни!) Получи се ефектът на "изпускането" - нали без друго бяхме "нарамили" Пушки(н). Той пък взе, че гръмна!

Людмил Димитров







Тезиси
на българските
доклади







1 В крайна сметка научният труд видя бял свят благодарение на Асоциация "България - Русия", но за това - по-късно.

2 Това "начало" бе разширило неимоверно своя обхват - поне в Москва - и надхвърляше многократно литературното си пространство, прескачащо в леката индустрия и търговията във вид на шоколади "Сказки Пушкина", бонбониери "Ай да Пушкин", новооткрити кафенета "Натали", "Лукоморье" и заведение със съмнителна репутация "Пиковая дама".

3 В Москва "асортиментът" от продукти с името на Пушкин се беше увеличил, всеки втори постер издаваше Пушкинов сюжет, а на огромно табло около "Новый Арбат", където през февруари се мъдреше дискретна реклама: "Это не сон - это "Нисан", сега се четеше стихът от "Сцена от Фауст": "Мне скучно, бес." ("Скучно ми е, дяволе.")