Рисувана публика -
картините отвръщат
на погледа
Облаците се носят, само че не в небето, а малко над земята. Но те носят нещо, което сочи нагоре - кули. Това прекрасно произведение - един голям обект от хартия, би могло да бъде метафора на надеждата и на желанието да не се отказваш. Създадено е от Светлана Градечлиева. В момента във фоайето на "Фрайхайтсхале" има изложба на двайсетина нейни и на съпруга й творби.
Светлана Градечлиева, "Разпарцелиране"
И двамата са българи. Малко над 30-годишни. Завършили са Художествената академия в София. От 1996 двойката художници живее в Германия. Андрей Градечлиев е бил стипендиант на ДАД в ателиетата на Ворпсведе, сега е художник в театъра в Хоф. На откриването на изложбата Щефани Барбара Шрайнер, която явно е запозната с темата, каза, че картините му са един вид дневник на наблюдателя на изкуството. Преди това директорът на "Фрайхайтсхале" Петер Нюрмбергер припомни, че в Бад Щебен българската графика е у дома си. В тамошния Музей на графиката, който съществува от пет години и сега вече сериозно е застрашен, има голяма сбирка българска графика, предоставена като дарение от семейство Шрайнер. Нуждите на музея, естествено, не бяха само периферна тема на вечерта. Петер Нюрмбергер каза: "Не бива да си позволим да загубим този музей".
Андрей Градечлиев, "Линейни метри публика "
Следователно, девизът е внимателният и проницателен поглед. Точно това е необходимо и на взрения в изкуството на Андрей Градечлиев. Той е нарисувал много "Линейни метри публика" и ще последват още. Художникът иска да оформи като фриз своите наблюдаващи фигури, за да може реалната публика също да се чувства наблюдавана. Т.е. картините отвръщат на погледа. Дори частичният резултат вече води до напрегнат диалог. Гледат ни фигури с еднакви размери и поза, но с различен израз на лицето. Абстрактни схеми седят в една редица с поп-идоли и питат: Ти кой си?
Човекът между нормата и индивидуалността, между потискането и освобождението - изглежда това е главната тема на българина. Има "Маршировки", без да се върви в крак, но там шаблоните задават образеца. Непринуденият жест не може да скрие сериозността на изобразеното. "Зрителите" върху знамена от японска хартия също имат много крехко излъчване въпреки масивното си телосложение. И съвсем не случайна е кулминацията на един трикратен "Вик", разположен вертикално като удивителен знак.
За сметка на това при Светлана Градечлиева се появява "Почти пролетно настроение". Само че почти. Защото дори серията "Свободен като риба" прелива в мрачност. А обектът "Територия" показва заседнала в пясъка лодка; от земята, която я е поканила при себе си, стърчат само сухи стръкове. Художничката се оттегля в "Сънувани пейзажи" - мечтателно, поетично, абстрактно. Триптихонът (ситопечат) "Портата" от 1993 г. свидетелства за нейния игрови и същевременно независим начин да борави с цветове и форми. Особено специфичното в работата й обаче е отвръщането от кавалетната живопис и навлизането в триизмерното, в симбиозата от цвят и материал. И заедно с това в медитативното - "Дългите дни край реката".
Щефани Барбара Шрайнер обърна внимание на тежките, компактни структури - структури на нощта; само че тя "се смалява". Художничката го изобразява, като оставя ръчно изработената хартия да се свие покрая. И това също, според мен, е знак за вътрешна ведрост и надежда.
Ралф Сциголайт

в. Хофер анцайгер

От немски
Ирина Илиева