Кьоген и ние
От няколко години посолството на Япония ежегодно организира силно представяне на културата на своята страна. След постановките на Но, Кабуки, съвременен японски театър и съвременен танц, играни по различни поводи на сцената на Народния театър, този път беше ред на театър Кьоген. Независимо от изключително високото качество на изпълнение - двама от общо тримата участници в трупата от потомствени артисти са обявени за национално културно богатство (в Япония е така), представленията имаха и популяризаторски характер. Затова бяха придружени от някои най-общи пояснения за стила Кьоген.
Оказа се, че това е най-старият тип японски театър. Води началото си от танца на плодородието Самбасо, който от своя страна е в основата на една от пиесите в театър Но "Окина". Върху Кьоген се градят всички по-нататъшни театрални стилове в Япония. Кьоген се оказва и начин за консервиране на традиции и ритуали, защото в него всичко се изпълнява така, както е било във времето на появата на пиесата - например сватбените обреди, плащането на данъци от селяните... Дори езикът е същият - на кратките сатирични пиеси, създадени в периода от 13 до 15 век, или през т.нар. период Мономачи. Протагонистът на трупата с неудобство призна, че съвременните японци не го разбират. Костюмите също са от този период, като изискването към тях е отделните части на дрехите да са в различни цветове, за да могат да се виждат отчетливо. Единственото изключение са прическите на актьорите. Те играят късо подстригани, с естествените си коси, без да слагат перуки, имитиращи обръснатите отстрани прически от периода Мономачи. Пиеските са винаги с комедиен характер. В тях често се явява постоянният герой Таро, който според случая е селянин, слуга, глупак, хитрец... На сцената (един деветметров квадрат, както в театър Но) няма никакви декори. Всичко се играе, включително и тъмнината, ако действието се развива нощно време. Когато отваря врата например, актьорът изобразява движението с ръце, като освен това казва "сара, сара, сара". Ако вратата е тежка порта, движението е по-затруднено и актьорът казва "гара, гара, гара". Ако изминава дълъг път, се движи в триъгълник. Излизайки на сцената, героите се представят, като с това съвсем улесняват разбирането на сюжета. Реквизит също няма - освен най-необходим, свързан с основното действие - мотика, прът, голям съд за саке. Всичко останало се изобразява с ветрило, включително трион или пък пукнатина в стената.
Колкото затворена и традиционна да е формата на Кьоген, толкова по-отворени начини за популяризацията й търсят японците днес. В първата вечер на общо двете представления, след представянето на едната пиеса, протагонистът излезе на сцената и подкани публиката да участва в кратко обучение по Кьоген. Под негово ръководство и с помощта на няколкото японци в залата, музикалната българска публика много успешно запя "Песен във възхвала на сакето". После 16 доброволци, от очакваните най-много 10, без каквото и да било видимо притеснение се качиха на сцената и там под ръководството на актьорите се опитваха да се научат да ходят така, както се ходи на сцената на Кьоген - с неподвижен торс и приплъзгване на краката, да изобразяват плач, смях, гръмотевица, да изпълняват вокални упражнения. Изключително забавно не само за доброволците, но и за публиката в залата, която получи, макар и бегла идея за символиката на движенията, за увладяността на експресията в тях, имайки възможност да сравнява актьорското изпълнение с това на доброволците, при които неизбежно се прокрадваха наши, европейски щампи в изобразяването на емоциите.
Публиката се смееше и ръкопляскаше - окуражително и незлобливо. А хъсът, с който нашите младежи (вероятно повечето от НАТФИЗ) се опитваха не само да се изявят, но и да се домогнат до някакви знания, пък било то и за театър Кьоген, навява други мисли - и весели и тъжни, но това е "друга опера".

Ирина Илиева