Нота бене
или Удоволствието от картинката
И не забравяйте малко
по така да се втурвате към нещата.
Христо Гърбов

Безусловното, всеотдайно "втурване" на участниците в различните развлекателни телевизионни шоута с парични награди е феномен, разпространен навсякъде по света, включително и сред българския телевизионен зрител. Той не се отказва да демонстрира себе си, да се покаже пред визиоторията, да се впише в "сценария" на шоуто, което предпоставъчно разчита на неговия щедър ентусиазъм. Всъщност без зрителското включване различните тв състезания са невъзможни; те са диалогични, комуникативни в своя най-дълбинен замисъл и когато диалогът липсва, липсва и забавата. Удоволствието се заменя с желанието да "припечелиш" някой лев извън редовните приходи в индивидуалната или семейна бюджетна касичка.
Най-разчитащо на тази забавляваща "употреба" на зрителя е съботното шоу "Нота бене или Внимавай в картинката". Там на "играта с публиката" се отдава фундаментално значение, човек дори има усещането, че цялото състезание се прави само заради тия "заигравания", не заради излизащите на подиума късметлии. Преработката на сценария в посока състезателят след всяка трета игра да се "преборва" с конкуренти от публиката също подсказва, че в това точно телевизионно шоу тя е не просто наблюдател, а най-важен, най-главен герой. Подканата на Христо Гърбов в този смисъл идва съвсем не произволно: както играе публиката, така ще се случи и шоуто - нейният ентусиазъм е условие за ентусиазма от предаването. Колкото по-червена излезе "Жулиета" след целувката с червило на "Ромео", толкова повече са червените точки за шоуто.
Тъкмо тази радост от заиграването липсва на предаването на Къци Вапцаров "Риск печели, риск губи". Водещият наистина се опитва да се шегува, но солените му словца са повече бъзик, отколкото майтап, повече подигравателни, отколкото разигравателни. Зрителят на "Риск"-а, за разлика от този на "Нота бене", излиза на подиума за печалбата, не за развлечението; той е участник в едно надлъгване, където "парите прим" са водещ мотив, водещ стимул за включване. И не случайно там се случва нещо, което никога не е ставало в шоуто на Христо Гърбов - подмяна на участниците. Излиза не този, който е извикан, на който "птиченцето е кацнало на рамото", а другият - по-увереният, вероятно по-знаещият, който по-добре ще се справи с кръстословицата и с "картите на късмета". Тъкмо тази пресметливост на "Риск печели, риск губи" позволява на Къци Вапцаров не твърде толерантното, понякога дори диктаторско отношение с публиката: "Ще гоня от залата!", заплашва той непослушните, подсказващите, объркващите сметката. Защото там целта е сумата, не играта и тъкмо в противоборството за нея се губи удоволствието от забавлението.


Митко Новков