Пловдивски дневници
Усещането за празник в Пловдив е с променлива крива. Опитвам се да изчисля колко души ежедневно се докосват до празничните програми на Европейския месец на културата и стигам до цифри между 2000 и 4000. Не по-малко от 5-6 са проявите всеки ден, максимумът човешко присъствие на Античния театър в пиковите моменти надхвърля 3000 души. На различна интензивност и различно внимание се радват (или тъжат) организаторите на отделните културни факти. Освен споменатите числа, има десетки, може би стотици хора, които всеки ден прекосяват главната улица и случайно или недотам стават свидетели на това, което се твори на откритата сцена до фонтана (почти като у Пушкин). Без да разчитат само на четирите кафенета на открито, организаторите на месеца предвидливо са допълнили с пейки пространството до общината. На тях се заседяват възрастни хора и майки с деца, други се поспират в пътя си по стъргалото. В начинанието има нещо мило и носталгично, защото напомня концертите отпреди години на духовия оркестър в градската градина. Сега на откритата сцена ежедневно се сменят фолкизпълнители, "Тоника", деца-творци, пловдивските кукленици и т.н. Изкуството на улицата - в това наистина има нещо от позабравеното усещане за празник. Или разхвърляните късове мрамор и мирисът от стърготините на прясно обработено дърво насред Цар Симеоновата градина, където по идея на художника Николай Савов неколцина скулптори сътворяват пред очите на всички изкуство. И в това има усещане за празник.
Проявите са разпръснати из целия немалък център на Пловдив, понякога са скрити от очите на хората заради недостатъчно прецизната или дори просто липсваща информация. Купища диплянки на чуждите културни институти у нас се разпространяват преди представления в Драматичния театър, има афиши за отделните прояви, но все още (до 20 юни) ще се монтира Домът на Европа в центъра на града, до пощата, по проект на арх. Георги Бакърджиев. В тази единствено новосъздадена за месеца на културата конструкция с аеростатна форма, освен видеопрограма за 25-те европейски столици на културата, би могла да се концентрира информацията за деня и седмицата с всички произлизащи от различни обстоятелства промени. Липсват и табелките с указания, каквито сме виждали в големите фестивални центрове - коя сцена или изложбена зала къде се намира. Това би улеснило чуждите гости, макар и редки птици през първите две седмици.
Чуждоезична реч се чува най-вече в Античния театър. Изключвам почти задължителното присъствие на чужди дипломати и на представителите на чуждите културни институти у нас, когато по-знаменитите формации от техните страни се представят. Руснаци имаше на концерта на "Металика", но той беше и ще си остане най-високата точка на човешко стълпотворение на едно място през паметните 65 дни - не по-малко от 40 000 - 50 000 души бяха на стадион "Пловдив" миналия петък. Имаше разлика, разбира се, между степента на куфеене при подгряващата група "Монстър магнет" и час по-късно при "Металика". Все пак четиримата от състава са виртуозни музиканти от изключително висока класа. Неописуемо зрелище със светлинните ефекти на сцената и плачещите от възторг и превъзбуда млади хора на зеления терен. Звукът, макар и прекалено мощен и разтърсващ сетивата, беше великолепен. Всъщност, "Металика" е върхът на проявите за поколението на 80-те и на 90-те години, докато "Бамбергските симфоници" отбелязаха връх за хора с по-улегнали вкусове и пристрастия. Желкото е, че двете култури и техните представители и последователи не се срещат и не се пресичат, освен във високата степен на майсторство. Нито тези, които бяха в концертната зала, ще разберат какво беше "Металика", нито тинейджърите на стадион "Пловдив", защото те преобладаваха, ще могат да усетят какво върховно удоволствие е да слушаш оркестър с над 200-годишна традиция и изключителното българско сопрано Красимира Стоянова, които изпълняват произведения на Моцарт с лекотата, с която се диша.
Концертната зала редееше, за разлика от стадион "Пловдив" и дори от Синдикалния дом на културата, където се показа, паралелно на "Бамбергските симфоници", концертен вариант на "Синьо в синьото, Гершуин" на Теди Москов. Още по-тъжно е, че от вниманието и на чуждите гости, доколкото ги има, и на пловдивчани убягват редица много стойностни изложби, които са българският и чисто пловдивският принос към програмите на Европейския месец на културата: "Хилядолетното пловдивско православие", "България - кръстопът на писмени традиции (X - XVIII век)", "Български шедьоври" и т.н. Между тях особено забравени изглеждат експонираните в Панаирния град вече традиционни изложби "Градът" и "Импресия", както и великолепната "Сцена на Дионис - театрално пространство и антична драма". По-пищна и по-мащабна от всякога (над 200 художници, 15 галерии) е тазгодишната "Импресия", но пловдивски художници с международна известност се оплакват, че посещенията са редки, откупките - символични.
Гърците, единствени между балканските ни съседи, направиха от присъствието си акцент в края на първата седмица с изложбата, докарана от неуморния Спирос Меркурис, със съпровождащия симпозиум "Античната гръцка драма - съвременен театър на 2500 години" и със спектакъла "Медея" на Гръцкия национален театър с изключителната Кариофилия Карабети в главната роля. Изложбата на Меркурис беше открита от Антонина Стоянова, но да се разчита само на гръцкото студентско присъствие в Пловдив (както беше в представлението) за продължаващата изложба е половин свършена работа.
Дните между 14 - 20 юни са изпълнени с набиращия скорост XXXV международен фестивал на камерната музика, с уъркшопите (някои вече приключиха) и основните представления на проекта "XX век: изчезващият театър - тела отвъд ежедневието" или "Транскултурни театрални ситуации". Има и поредица от интересни литературни срещи и събития.
Пенка Калинкова



Европейски месец
на културата