Във виртуалният вихър е автобиографичната книга на Андрей Вознесенски (в превод на Бойко Ламбовски). За популярността на Андрей Андреевич у нас е излишно да се говори. За това свидетелстваше и препълнената зала на премиерата на издателство "Хемус", на която присъстваше и самият автор. Дълъг и нееднократно и по медите е споменаван "списъкът" на личностите, с които поетът се е срещал лично и впечатленията си от които е описал, този път в проза. Без да претендира за изчерпателност, този списък е: Пастернак, Ахматова, Еренбург, Паустовски, Висоцки, Чуковски, Солженицин, Плисецкая, Шчедрин, Рихтер, Ростропович, Хайдигер, Шагал, Пикасо, Арагон, Сартър, Дилън, Гинзбърг, Грас, Хрушчов, Канади, Рейгън, Добринин. Разбира се, впечатленията са пречупени през призмата на времето, много от тях са опоетизирани. Когато става дума за Висоцки например, текстът зазвучава не като мемоаристика, а като стихове в проза.
Поетична приповдигнатост не липсваше и в думите на Любомир Левчев. Неговият първи спомен от идването на Вознесенски в България звучи така: "Появи се като странен плод, който отдалеч показваше, че е магически". За Левчев, а и за многобройна читателска публика по цял свят Вознесенски е един от най-добрите живи поети. Затова - а това е вече друг спомен - на Пушкиновите тържества в Москва тази година Левчев си позволил да назове името му, в отговор на думите на песимистично настроена дама, която казала: "Ленин - всегда жив, Ельцин - всегда здоров, а Пушкина - нету."
В книгата на Вознесенский има и доста снимков материал, сред който могат да се открият и фотографии от писателски срещи в София.
Премиерата беше включена в тазгодишното издание на фестивала "Салон на изкуствата" в НДК.

И.И.












Андрей Вознесенски.
Във Виртуалния вихър.
Хемус. София, 1999.
Цена 9000 лв.