Като славяни, християни
и първи съседи...

"Един исторически чин" - така казаха още с идването си македонските литератори. - Ако сме свестни, ще абсорбираме проблемите." Наистина предизвиква удивление простият факт, че току-що в Банкя се проведе първата българо-македонска литературна конференция. "Един разговор, мислен като невъзможен" (Симеон Янев), който завърши с "радостта от взаимното опознаване" (Милена Цанева). Всъщност започна с официално-баналния призив "да си сверим часовниците по европейското време", докато не стана ясно, че тук, на Балканите, времето тече по различен начин и лесно прелива в безвремието на задушевните "мухабети" и народните песни. "Съблекли сме си предразсъдъците" - каза Надежда Драгова, оказа се, че оголените души лесно намират пътя на колективната близост. Чувала бях, но все не вярвах, че десетки години македонците са били възпитавани да мислят българите като своите най-големи врагове, да пазят границата си с трепетното очакване на кръвожадна агресия. И тук те дойдоха с известен страх, с някаква предпазливост в любезните думи. Първия ден в разговорите с балканска деликатност се отбягваха всички въпроси, които по традиция се смятат за спорни и наситени с травматично-политически конотации. Когато всички се шегуваха, че конференцията има нужда от психоанализа, помислих си, че това е нормалният нарцисизъм на всеки периферен човек. Чак накрая съзнах, че всъщност беше текъл един невидим процес на колективна самотерапия. В последните часове набързо се изговориха всички проблеми-табу на сиамската ни литературна свързаност. Даже не бих могла да си спомня кой - българин или македонец - каза: "Доживяхме искреност от ваша страна..." "Доживяхме", разбира се, е термин на искреното съмнение. Стигна се даже дотам, че ги попитахме защо толкова харесват Вапцаров, а не искат да ни вземат и Смирненски. Не било съвсем вярно, защото и Смирненски влиза в програмите, имало даже училище "Христо Смирненски" в Скопие. "Като славяни, християни и първи съседи..." (Ванчо Тушевски) конфериращите надскочиха европейските си събратя, когато единодушно стигнаха до извода, че нямаме какво да делим и по-скоро, че тази делба трябва да бъде разбирана в ботевски смисъл - като делба на идеи, а в този случай и като (с)поделимост на общи автори, към които следва да се приложи новоизкованият термин "двулитературни". Разбира се, конференцията не се занимаваше само с лингвистично-терминологични въпроси. В нея взеха участие академични литератори. От една страна - Университетът на Скопие, от друга страна - университетите в София, Велико Търново и Благоевград. В българската литература е много лесно да се намери "македонската тема" - от общите фигури на общото ни Възраждане до Димитър Талев, освен това "македонстването" винаги е компенсирало нещо важно в характера и възпитанието на българската интелигенция и това започва непосредствено след Освобождението. Даже мрачният философ Стоян Михайловски има македонски забежки, да не говорим за харамията Яворов. Що се отнася до македонската литература, в нея винаги е тегнел "българският комплекс" на нейната "чуждороденост". Затова и точните граници на притежателната дефинираност едва ли могат да кажат много. А в последния момент на конференцията Ядранка Владова изненада всички: не е ли по-добре, каза тя, отвъд имената на официалната идентичност - българи, македонци... - да се назовем просто и мило "нашенци"?

Милена Кирова











Думи
с/у думи







България -
Македония:
Литературата -
допири
и конфликти.
11 - 13 юни
1999 г. Банкя