Тони и Теди in blue
West Side - East Side, Up Down - Down Town, Запад-Изток, Ляво -Дясно, Горе - Долу.... Долу - Ванеса Мей ще свири с някакави българи. Горе - Антони Дончев прави същото, само че с германци. Долу - (в зала N1 на НДК) претъпкано с културно-масова публика, доволна, че е намерила скъпоценните билети след месец активна реклама. Горе - (в зала N3) - свободна среща на отбрани музиканти и актьори, узнали по неведоми пътища, че Антони Дончев ще свири със своя немски Театрален джаз бенд. Всъщност целокупното театрално съсловие (музикантите по неясни за мен причини отсъстваха) се бе изсипало два дни по-рано - на 11 юни - в Народния театър, където същият оркестър заедно с Мая Новоселска и Самуел Финци представи концертен вариант на нашумялата в Германия постановка "Blue In Blue" на Теди Москов. Трудно може да се опише тази странна смесица между музика и театър или може би по-точно между джаз и театър, която са забъркали Теди (Москов) и Тони (Дончев). Още с първата стъпка в Новия свят изкушената публика бе въвлечена в едно невъобразимо пътешествие, в което сякаш не тя, а самият Джордж Гершуин (постановката е свързана със 100-годишнината от рождението му) открива Америка от края на века. Няма и сянка умилителна носталгия по доброто старо време. Динамично, искрящо шоу в познатата улична атмосфера, където зад всеки ъгъл ни дебнат Московите приумици. Какво удоволствие да наблюдаваш как музика и театър си помагат, подчинени от заразителния ритъм на джаза. Всеки от изпълнителите блести със своя светлина, сред немските музиканти има един изключителен Райнер Винтершладен, а Санчо Финци е неотразим в ролята си на entertainer (в България тази професия така и не успя да се развие и може би затова думичката все още не е намерила точния си превод). Два дни по-късно, музикантите трябваше да преодоляват враждебното конгресно пространство на зала N3. Театралното начало завършваше с темите (композиции на Антони Дончев и Райнер Винтершладен), а музиката се развиваше по познатите джазови пътеки, великолепно аранжирана и филтрирана през немския перфекционизъм. Антони Дончев обаче не беше пощадил чуждоземните си колеги и те трябваше да вложат цялото си усърдие, за да го следват по криволиците на българските седмици, деветки и единайсетици. Отново блесна импровизационното майсторство на Райнер Винтершладен. По достойнство му пригласяха басистът Детлеф Байер, атрактивният барабанист Томас Алкиер (колко искрено прозвуча "спъването му" при завръщането към темата на "Дум-ба-та"), тромбонистът Маркус Фойгт и младият саксофонист Тилман Ерхорн, който ще остане в България, за да представи своя състав на Младежкия джаз фестивал в Пловдив. Българо-немското театрално-джазово пътешествие завърши и всички, които го избраха, изпитаха радост и удоволствие. Долу - една смугла сирена продължаваше да омайва със своята цигулка останалия шарен свят.

Йордан Рупчев



На един дъх