Наклонението Найджъл
Найджъл Чарнок показа в София, в зала 2 на НДК, спектакъла си "Човешко същество". Съоснователят на DV8 Физикъл тиътър (чете се "ди-ви-ейт", т.е. по нормата на техносленга това е сигла: "deviate" - англ. отклонявам се, отстъпвам) вкара публиката в два капана последователно. Първо, в безизходния лабиринт на жанровите определения ("уан-мен-шоу" ли е, пърформънс ли, или кабаретен моноспектакъл). После, в (след)постмодерната подмяна на наклоненията. Докато актьорът-режисьор-хореограф-танцьор-певец-шоумен изписваше с тяло по сцената своя разказ в изявително наклонение, зрителите го четяха в преизказно, чрез думите.
Великото екстатично отклонение на наклоненията се случи в три посоки едновременно. Найджъл Чарнок извърши на сцената всичко, което се очаква от театър, обявен за неконвенционален, иконоборчески и скандален: пя, танцува (дори със скелет), направи "инсталация", съблече се, преоблече се, роди се и умря (и не направи нищо вулгарно). Междувременно тематично бистрият разказ за смъртта, секса, любовта, Бога и пр. предизвикваше импулсивен смях до гърч сред зрителите. Дори в моменти на неподправено откровение: "Искам да ви дам любов, безплатно е". Така, в смях и непревзето импровизиран диалог с публиката, човешкото същество в този спектакъл преработваше собствената си лингвистична ограниченост в удоволствие от чувствената безпределност на телесността си. В движение и ритъм Найджъл Чарнок показа как паравербалното, за разлика от словесното, не подлежи на лесни приплъзвания по смисъла. Вместо условни сценични ефекти в рамките на "шоуто" британският актьор щедро раздаде на всекиго в залата мощни (терапевтични) афекти. Така, поне на софийска сцена-арена, усетил уникалната местна склонност към двойно преизказване, Найджъл Чарнок направи зрелище от отклоненото очакване за "тотален театър", който в забавно-сложновата форма да изговори мъдри истини за човека.

Борислав Борисов