Човешко същество - моноспектакъл на Найджъл Чарнок, представен от Британския съвет - София, и Националния дворец на културата в "Салон на изкуствата'99", 2 юни, зала 2 на НДК.

Найджъл Чарнок съчетава в себе си завладяващ и брилянтен актьор, експресивен и виртуозен танцьор, безцеремонен и великолепен режисьор, изобретателен и забавляващ се хореограф и не на последно място много добър певец. Той е сред най-аплодираните и отричаните явления на британската сцена.
Един от основателите на DV8 Физикъл тиътър от 1991 г., Чарнок започва и самостоятелна кариера, а през 1995 г. основава "Чарнок Къмпани". Основната творческа политика на новата му трупа е да не се ограничава в конвенциите на традиционните форми на изкуството, а свободно да преминава от танца към театъра в зависимост от целите на конкретния проект.
"Човешко същество" е едно от неговите завладяващи солови изпълнения - поразително жизнена кръстоска между театър и танц, в която пародийно-изповедното излиза на дуел с възвишеното. Нито една тема не избягва на този чудовищен талант, който не знае дали да играе, дали да пее или да танцува - затова прави и трите. Той ни довежда до лудост и после ни хвърля в отчаяние с безрадостни разкази в първо лице за холокоста... Той ни манипулира, заявявайки още в началото на представлението "Тук съм, за да ме обичате."
"Винаги се интересувам от едни и същи теми: любов, секс, смърт. Този път обаче се прокрадва и нещичко за вярата и страха от смъртта, което е нова територия за мен", казва той едва що слязъл от сцената (в. Таймс - 2 март 1998).
Въпреки сериозната тема, Чарнок настоява, че "Човешко същество" е не само злочеста съдба и черна меланхолия: "Това ме забавлява. Направих го, защото искам да се забавлявам на сцената повече, отколкото да страдам. Това е един от най-смешните спектакли, които съм правил. Намирам, че е много трудно да приемеш каквото и да е на сериозно. А ако ми се случи, си казвам: "Я стига, Найджъл, кого баламосваш?"

Росен Михайлов