Нещо ново, нещо старо

Здравейте, казвам се Мила от радио "Мила". Тук пред мен са Мила и Мила. Попресилих, разбира се, но съвсем малко, колкото да разберете за кое точно радио ще става дума. "Мила" е поредното "ново" в ефира на София. Наличието на по-специална програма у него все още е спорно и засега не представлява интерес. Но появата на това радио в София е показателна за процеси, общи с други радиостанции, а и нерядко това са процеси, многозначни и извън радиосферата.
След един остър период на шумни полуистинни, полусериозни скандали около "пиратски" радиостанции в ефира, настъпи привидно спокойствие. Набеждаваните в незаконност предаватели продължиха да си излъчват. Уверените в легитимността си конкуренти продължиха да се сърдят, сдружават и разделят. От цялата работа не се разбра кого засега ще го броят за "редовен" и кого ще глобяват. Това ще се разбере на лицензионната есен. (Всъщност този филм вече сме го гледали - все пак частните радиостанции у нас се родиха именно по "пиратски" начин.) "Мила" се появи около скандалите. Тихо, кротко, без реклама, без да се набива излишно на очи. Забележителна посредственост. Дори отнякъде да се дошли обвинения, те вече са забравени.
Към кого е насочено радио "Мила"? Преди всичко към най-многобройната група от населението в България - младежта. Демографски може тя да не съставя най-голямото число, но ако погледнете профилите на радиостанциите, ще видите, че всички стрелят точно в младите хора. Вярно, че в София има повече младежи поради специфичното струпване на ВУЗ-ове и възможности за работа, но пак, струва ми се, не излиза те да са най-много. Смело е да атакуваш пазара откъм сектора с най-голямо предлагане. При добро изчисление, "Мила" би трябвало да търси определена група от младежите. Не говорим за изцяло хомогенна смес, така че със сигурност има място за нови по-различни предложения. В това, което досега правят "Мила", трудно се намира нещо ново. Насилената оригиналност и фамилиарничене, съмнителната грамотност и доброто самочувствие, характерни за почти всички софийски младежки радиопрограми, не липсва и тук. Използването на стари търговски трикове за продажба на новите стоки може и да е най-сигурният начин да ги продадеш, но пък е и риск изобщо да не те забележат. Много грубо ще прозвучи, но и за моя голяма жалост това е истина: в "Мила" може да привлече засега само липсата на реклама. Нямат мющерии ли, много са богати, за да търсят реклама ли - не знам, но това е положението. Хората просто искат да слушат музика, а не реклами и не "обективни" новини. Проблемът, че музиката им е лошо разпределена, е доста сериозен. Ех, ако имаше такива суперуниверсални слушатели, които да могат да изтърпяват всичко от рока, диското и чалгата, сигурно нямаше да има нужда от различни стилове и жанрове в музиката и от формати в радиото. Може би пък така си търсят облика - първо предлагат всичко налично, а после проверяват какво се търси. Това, разбира се, е доста несериозно и означава, че щом досега не са се планирали като хората, едва ли ще го направят постфактум. Най-забавното бе, когато една водеща разясни на слушателите си какъв е форматът на "Мила". Не че беше наясно момичето, но пък беше убедителна. Слушателите не са длъжни да разбират кой е професионалист и кой не е. Не бива да се забравя обаче, че българските слушатели може и да не знаят, но усещат. Защото имат безкрайно голям опит с ментета и сами те живеят преструвайки се, че са специалисти.

Вяра Ангелова














От въздуха
подхванато