Гуаба, гуаба, гуаба

Гостувалата в Народния театър японска театрална трупа е част от Шигеяма кай, школа "Окура" и в района Кансай неин ръководител е Дзенчику Чуичиро. За европееца тази информация би могла да означава най-малко респектиращо дълга вековна театрална традиция на Кьоген, съхранявана от потомствени театрални фамилии. Нещо като "гуаба, гуаба, гуаба" от показаната ни пиеса "Мидзукакемуко" ("Мокрият зет"), което трябва да се разбира като движението на потеклата в оризището вода. "Живата вода" на тази традиция тече в японския театър от XIV век насам благодарение на посветени фамилии, подобно тази на Чуичиро. Актьорите дебютират на сцената на около 5-годишна възраст и целият им живот е част от близо 600-годишния театрален "поток" Кьоген. От близо 350 японски традиционни сатирични пиеси се играят около 250. Това са истории за слуги и господари, свещеници и търговци, напомнящи средновековния фарс. По-близо до бита, те са и по-лесно разбираеми за европееца, за разлика от Театър Но и Кабуки, чиито представления се възприемат чрез предварителната подготовка в сложната символика на тези театрални традиции. В двете представления на Кьоген, показани от трупата на Дзенчику Чуичиро, най-впечатляващото беше майсторството на актьорите. Разигравано в един квадрат от сцената, действието се разгръща като танц върху голия сценичен под, без декорация. Използват се няколко най-нужни аксесоара - лопата, прът, съд за вино. Останалото (разбирай "всичко", а не "мълчание") е актьорско изкуство, театър, чиято тайна е овладявана в продължение на години от най-ранна възраст (спомнете си само "Сбогом, спътнице моя"). Сложната, загъдъчна гласова драматургия (текстът се "пее" в красиво звуково бълбукане), движението по сцената (разчитано чрез предварително оповестени ни знаци), енергията, излъчвана от леконаклонените напред, плъзгащи се по сцената тела, рядко постижимата дори за възпитаниците на системата на Станиславски "вяра и наивност" в изиграните персонажи, прескачат културните различия и специфична театрална кодификация на Кьоген. Иначе казано, описаните от Еуженио Барба в неговата "Театрална антропология" изследвания в областта на актьорското изкуство на Запада и Изтока, разясненията за силата на въздейстието въпреки културната специфика на японското сценично изкуство можеха да бъдат почувствани от зрителите в голямата зала на Народния театър. "Гуаба, гуаба, гуаба" и водата потече в оризището на "Мокрия зет", във виното, изпито от слугите в "Бошибари" ("Привързаният към прът") в жизнения стилизиран техен смях, в този на публиката след традиционния "хепи енд".
Познатото чувство за хумор на Теди Москов, импровизации, настроение, техничност, великолепно музикално изпълнение, талантлива лекота в играта на Мая Новоселска и Самуел Финци, обещаващи да изиграят каквото ви хрумне, течаха в чутото и показаното отново на сцената на Народния театър "Иван Вазов" от спектакъла на Стефан Москов в Талия театър, Хамбург, "Синьо в синьо" по музика на Гершуин със Театралния джаз-бенд България-Германия. Концертът постигна своето, отваряйки очакванията към самия спектакъл, оставяйки на нашето въображение визията за него. Комуто това е недостатъчно ще трябва да иде до Хамбург, да се примири с надеждата да види този театър на гастрол у нас или просто да изчака следващия спектакъл на Теди Москов в България.

Виолета Дечева















Реплика
от ложата