Сърби и българи
сме един народ


- Завършил сте знаменитото филмово училище (ФАМУ) в Прага през 1972 г. Кой е най-яркият ви спомен от Чехословакия?
- След първата година се върнах в Белград да прекарам лятото. Но бях влюбен в една чехкиня, която остана в Прага - не можеше да пътува, не й даваха виза. Тя ми се обади по телефона, в Белград ми беше скучно, тръгнах и пристигнах в Прага на 20 август 1968. Учебната година започваше на 1 септември, но исках да отидем заедно в Карлови Вари. А на 21 август сутринта дойдоха руските танкове. С девойката дори не се видях, защото с родителите си беше преминала границата. Успели някак да получат визи. Заминаха за Швейцария, после за Америка и се срещнахме чак след 10 години в САЩ. А аз останах в Прага и бях там, когато влязоха войските на Варшавския договор. Тогава за първи път в живота си видях танкове, войска, драматични събития... Бях едва на 21. След време направих "Измамното лято на 68-ма" - филм, по някакъв начин вдъхновен от събитията в Чехословакия.
- И двамата с Кустурица сте от Югославия, занимавате се с едно и също нещо...
- Той е от Сараево, а аз от Белград. Това е съществена разлика...
- Какви са отношенията ви?
- Не са добри... От доста време е така, още от 1986-та, когато снимах филма "Ангел хранител". В него се разказва за продажбата на цигански деца. Тогава той направи "Циганско време", филм на същата тема. Засне го след мен с много пари от "Колумбия пикчърс". Тогава се появи проблемът помежду ни. На мен ми съкратиха финансирането с аргумента: "Ето, и Кустурица снима филм за същото". До този момент отношенията ни бяха много топли, дори мога да кажа, че му бях нещо като идол. След този конфликт обаче той престана да говори с мен, което е глупаво, защото не аз му взех темата, а той на мен. По-късно ни разделиха и политическите ни възгледи. Но той направи чудесни филми. Страшно обичам "Спомняш ли си Доли Бел". Не ми харесва обаче "Аризонска мечта". Мисля, че Кустурица се откъсна от онова, което го вдъхновяваше, и се впусна във фантазии, отдалечи се от реалността... Затова предпочитам първите му филми. Последния не съм гледал.
- И "Ъндърграунд", и "Буре барут" се занимават с една и съща тема - човешките проявления в изключителни обстоятелства. Откривате ли връзка помежду им?
- Мисля, че нямат нищо общо. "Ъндърграунд" е една фантасмагория, докато моят "Буре барут" е реалистичен. Филмите ни са напълно различни. Моите са прости, семпли, всичко е реалност. Но не искам да говоря за Кустурица. Не съм виновен, че прилича на мен.
- Пиесата на македонеца Деян Дуковски е по-абстрактна, за филма доста сте я приземил. Как решихте да правите филм по нея?
- Прочетох я в самолета на път за Ванкувър. Прииска ми се да я прочета пак, и пак... Щом се прибрах, се свързах с Деян Дуковски и след година сценарият беше готов. Този филм наистина ми беше необходим, изпитвах вътрешна потребност да направя филм за нас, днес, в Югославия.
Театърът е абстрактно изкуство. По-абстрактно от киното. В пиесата ме привлякоха личностите, характерите. Те са много силни, балкански. Това, което исках да постигна, беше единството на време и място. Така че вместих действието в една нощ, някои сцени изхвърлих, например пътуването до Америка, и кондензирах всичко, придавайки му политическо измерение, друго звучене. Моите герои са конкретни. Според мен във филма те са още по-трагични, отколкото в пиесата. Да вземем шофьора на автобус в пиесата. Той там няма никаква своя история, а във филма е бежанец от Босна. Виждаме, че живее трудно, че убива, но и че има син. На този син той казва: "Хората днес убиват за работа, а ти какво правиш?" И тази същата нощ той самият убива заради работата си. Това не са само хора на кръстопът, които проявяват насилие. Те са трагични герои. Когато убива момчето от рейса, той го прегръща с думите: "Сине, сине...". Или сцената във влака - няма нищо общо със същата сцена в пиесата. В нея няма бомба, няма я жената в черно, която носи от Косово вещите на мъжа си. Тази сцена се промени по време на снимането. Така, както беше написана, тя беше само още една сцена на насилие. Постепенно я променяхме, търсех друг край, а през това време влакът с артистите чакаше... И видях този край - как заедно умират и всички заминават за никъде. Най-трудно от всичко беше епизодите да се навържат във филм и той да въздейства като едно цяло.
- Репликите "Да сме живи и здрави" и "Кой е виновен" героите на филма произнасят като мантра...
- Това "Да сме живи и здрави" е плод на ироничното отношение към действителността. Целият филм е много ироничен. Това е хумор, за който французите казват "Смеем се сами на себе си". А въпросът-рефрен "Кой е крив" според мен сърбите днес е много важно да си задават. Не само сега, а изобщо. Защото на нас все другите са ни виновни. Когато най-сетне проумеем, че и ние самите имаме вина за случващото се, ще можем да го променим. Докато се разиграва картата на национализма и ние сме най-великите, най-добрите, а всички останали са луди и са отговорни за нашите беди, няма да имаме шанс да променим мрачната реалност.
- Един от героите казва, че в тази страна няма светлина, само в църквите мъждукат кандилата...
- Така е. Сърбия в момента тъне в чудовищен мрак. А този филм е сниман преди войната. Последвалите събития показаха къде се намираме наистина. За съжаление, ние се оказахме прави. Мисля, че най-лошото, което може да се случи на една нация, е да навлезе в коловоза на национализма. И аз съм патриот, обичам страната си, но крачката между патриотизма и национализма е нищожна.
- Имал ли сте проблеми с властите в Сърбия?
- По принцип не. Имал съм финансови проблеми, националистите ме нападаха във вестниците, но нито съм бил в затвор, нито някой ме е пребивал. Досега поне. Занапред не знам как ще бъде, на голям кръстопът сме. Мисля, че сега повече от всякога ни е необходимо народно единство.
- Вече се знае, че войната ще бъде спряна...
- Страхувам се, че ще има вътрешни сблъсъци за власт. Мирът за мен ще дойде, когато всички заедно започнем да строим страната, да създаваме, когато има оптимизъм и вяра в бъдещето. Днешното младо поколение няма нищо. Ние сме виновни пред тях, тъй като мълчанието и пасивността също са вина. Мисля, че човек трябва да се съпротивява срещу всеки недемократичен акт. В автобуса, на щанда, навсякъде...
- Като момчето в "Буре барут", което бе убито?
- Този филм не отправя послания. Просто показвам една атмосфера.
- Казахте, че силата не се моли на Господ. Вие отправяте ли молитви и изобщо какво е отношението ви към религията?
- Не мога да кажа, че вярвам в Бог, не ходя на църква, не паля свещи, но вярвам в нещо... Мисля, че църквата си е църква, а Бог си е Бог.
- Имам усещането, че героите на филма нямат никакво отношение към Бога?
- Мисля, че сръбският народ не е кой знае колко религиозен. Ние не ходим много на църква, макар че сега това е модно. Във филма присъства чрез онзи герой, който се връща от чужбина и отива първо в църквата да запали свещ на родителите си.
- Имате ли си жанрово определение на "Буре барут"?
- Това е филм между трагедията и комедията. Той не спада към нито един жанр.
- Той ли ви е любимият?
- Най-много си обичам "Тъй отминават земните дни".
- На пресконференцията стана дума за филма "Аржентинско танго", който е копродукция с България...
- Да, снимах го през 1991-92 г. Когато се запознахме с Дино Динев, той ми помогна да работим с лабораторията към "Бояна филм". В екипа имаше и българи. Взех оттук камери, асистенти и други кинаджии. След това дойде ембаргото. Филмът беше на фестивала във Венеция, но трудно можеше да бъде купен заради ембаргото. Дино го купи още тогава и досега не е показван. Продаден е и на френската телевизия, но... Ембаргото се отрази и на културата. Казаха ни, че може да се показва на фестивали, но когато се продава - това вече е търговия. "Радивижън" смята да покаже този филм след "Буре барут". "Аржентинско танго" е съвсем различен - разказва за едно дете и за възрастни хора, донякъде е автобиографичен. И е много нежен.
- Как виждате живота си нататък - във Франция или в Сърбия?
- Аз живея и в Париж, и в Белград. Женен съм за французойка. Работеше в Европейската общност. Запознахме се на един фестивал, заживяхме в Брюксел. Нейната нормална среда е в Париж, а моята в Белград, така че имаме жилища и тук, и там. Но аз не съм емигрант - нито политически, нито икономически. Може би само емоционален.
- Смятате ли, че копродукциите са бъдещето на европейското кино?
- Да. На Балканите няма пари и без копродукции европейското кино вече е невъзможно. Една страна вече не може да даде 2, 3 или 5 милиона долара за филм. Само немците, англичаните и италианците могат да правят свои филми, но и те все повече се ориентират към съвместни продукции.
- Имате ли си любимец сред световните режисьори?
- Тарковски. Той е за мен най-големият съвременен режисьор. Обичам и Фелини, Бергман, Де Сика, Хюстън, но мисля, че Тарковски е стигнал много далеч, изпреварил ни е поне с 50 години.
- Ако съдя по филмите, не бих казала, че имате много общо.
- Така е, но това не значи, че не мога да го харесвам.
- Как отговаряте на обвиненията, че представяте сърбите в отрицателна светлина?
- Показвам ги реално. Мисля, че изкуството не трябва да показва хората по-добри или по-лоши, а трябва да се стреми да бъде реалистично. Но всеки филм е метафора, а не документ. Не всички нощи в Белград са такива, но напрежението между хората, насилието витае във въздуха.
- Сърби и българи сме съседи, а сме много различни.
- Не, не! Мисля, че по манталитет сме много близки народи.
- А как се получи така, че вие правите хубави филми и ставате световно признати режисьори, а ние все още чакаме своя Паскалевич или Кустурица?
- Ами не знам. Ние в Югославия в един период имахме относителна свобода и това остави следи. Затова и днес се боря новите поколения да живеят свободни - да пътуват, да имат икономическа независимост. Мисля, че това дава своето влияние. Разбира се, и в сиромашия и беда могат да се създават големи произведения. Французите имат много пари и са разглезени, на година правят по 130-140 филма, от които само 10 струват. Но все пак филм не може да се прави без средства.
- Познавате ли българското кино?
- Слабо, защото ние изобщо малко се познаваме. Ваши филми не се показват при нас, наши - при вас, няма ги и по телевизията. Това е катастрофална ситуация в цяла Европа. Навсякъде по света е американското кино. Има и добри американски филми, но има и много, които са сякаш един и същи филм. Те са ми скучни.
- Като казвате, че сме много близки народи, смятате ли, че българите могат да разберат филма ви по-добре от зрителите в Западна Европа?
- Че на Запад, като гледат "Буре барут", дори не се усмихват! За тях това е страшно, трагично и грозно. Вчера в залата хората се смееха, защото сме близки и сме славяни. Имаме първо сърце и после разум, а при западняците всичко е разум, а после сърце. Макар че, да се делят хората на българи и сърби, на такива и онакива е трудно. Има добри и лоши. За мене сърбите и българите са един народ.
- Как мина филмът в Сърбия?
- С голям успех - гледаха го повече от 500 000 души.
- И нямаше проблем с властите?
- Е, нямах реклама, и по телезизията не го обявиха. Не ми дадоха най-добрите кина. Но въпреки това салоните бяха пълни. Идваха най-вече младите.
- Знам, че ще пътувате...
- Отивам в Цюрих за един ден. После - в Щутгарт за два, в Щатите за десет дни и се връщам. Постоянно пътувам.
- "Буре барут" ще ходи ли на още фестивали?
- Не. Той беше на много фестивали. Във Венеция, в Торонто, в САЩ на 4-5 фестивала. Има три Гран при. Беше във Франция, Швейцария, Италия, Испания, Гърция, сега тръгва по екраните в САЩ. Това е първият неанглоезичен филм, купен за разпространение от "Парамаунт". Видяха го във Венеция миналата година и веднага го купиха. Този фестивал беше голям риск за мен - отидох като аутсайдер, а накрая победих...
- Какви идеи имате за нов филм?
- Сега имам два проекта - единият е "Кучешко сърце" по Булгаков. Сценарият е на Карой Мак. И американец работеше по сценария, и аз. Ще се снима в студио - аз искам да е в България. И в Москва. Има и френски проект, който ще се снима в Мексико. Така че върху един от тези два филма ще работя в скоро време. До края на месеца трябва да реша.
- Защо Булгаков?
- Романът на Булгаков отдавна ме занимава. С философските си дълбини тази фантасмагория е много интересна и днес.
- Все търсите философското - то ли ви е най-интересно?
- Занимава ме изследването на човешката природа, която носи в себе си зрънцето на злото, и как това зло се развива.
- В "Кучешко сърце" има смях, ирония, тъга...
- Фантастичен е, затова ми е близък - романът е смес като "Буре барут". Има и черен хумор, и философия, и социален патос...
- Как успявате от малки, отделни епизоди, от две-три реплики, от едно лице да създадете такава въздействаща атмосфера? Направо е невероятно...
- Това е талант - да забележиш същественото. Да го изкажеш с два щриха. Аз не се впускам в детайли, стремя се към простота.

Разговаря Ирина Канушева



Разговор
с Горан Паскалевич




С френско-
югославския
филм
на Горан
Паскалевич
Буре барут
бе открит
IV фестивал
на европейските
копродукции,
4-10.6
в София
и 12-18.6
в Пловдив