За сърцето
"Дотук, приятелю. Ако искаш още да четеш, тогава продължавай, стани самата книга, стани духа на книгата." С това обръщение на Ангелус Силезиус завършва "Изгубеният гълъб" от живеещата в Лондон швейцарска писателка Елиан Уилсън. Изразителната красота на нейната обширна приказка подтиква към взаимност думите и действията, ценностите на ума и ценностите на сърцето, закоравяло от постоянните нещастия, в които живеем. Авторката пише внимателно, изказът прави дребни крачки, преповтаря посланията си, необичайно често цитира, не се бои от романтичната наивност. С по-малко плам, отколкото сдържана гордост, книгата разказва как в един и същи момент всички гълъби по света, дело на човешката ръка - от Джото, Шагал, Брак и Пикасо до напълно неизвестни творци, напускат витражите, мраморните изваяния и мозайките, таваните и гоблените, рисунките по ръкописите, за да търсят изгубения Гълъб на Мира. Пътуванията на тъжните птици съшиват Черна Африка и Израел, древна Елада, оризищата на Япония и земята на индианците, Тибет... и чрез почерка на писателката превръщат културната памет в сърдечна, гласовете на духовните прадеди в свежо битие, а магическият опит на обикновените човешки същества - в надеждна сила. Фабулата се изчерпва, разбира се, чрез една чиста детска сълза. Но книгата излъчва забравена добрина, дори с умението на Елиан Уилсън да изгради непретенциозен разказ. "Изгубеният гълъб" е любопитен със способността да прави уместни в едно изложение, насочено предимно към младите читатели, цитати като този от Плутарх: "Би било оскърбително и зловредно, ако самите ние, мъжете, трябва да поправяме подновяваме паметниците на омразата към нашите врагове, когато самото време ги заличава". И така, получава се един пачуърк от подобни топли позовавания в търсене на човешкото и любовта, против разрастването на омразата.
"Ний влазяме в нов век, но не в нови дни", усъмни се в краевековната паника Иван Вазов през 1900. Днес около нас продължават да се случват чудовищни събития, образите на палача и жертвата безвъзвратно се смесиха в хитрините си. Има ли място една детска приказка днес? "Изгубеният гълъб" подчертава класическия постулат, че обясненият смисъл на приказката ще разруши нейното обаяние пред детето - наистина в тази творба символичните вълни са прекалено отчетливи. Но една детска приказка е извънредно важна, защото, убеден съм, читателят на "Изгубеният гълъб" от Елиан Уилсън ще прозре в бъдещето повече интимни нюанси от, да речем, "Култура на лъжата" от Дубравка Угрешич.

Марин Бодаков



Елиан Уилсън.
Изгубеният гълъб.
Издателство
Епсилон.
София. 1999.