Изложбата "Алтернативните галерии на 90-те" отбеляза откриването на Център за съвременно изкуство към ДХГ, Пловдив, в баня "Старинна" и изпревари откриването на "културния месец". Идеята първата изява на този център да представи работата на съществуващи вече подобни, е симптоматична за намерението му за сътрудничество и на целта да бъде не само "местен" като роля в съвременното изкуство.
Доброто намерение беше подкрепено от поканените от организаторката Галина Лардева единствени засега "алтернативни" галерии - ХХL, Центърът за изкуство АТА и галерия "Тед", Варна. Самият Център за съвременно изкуство се представи с няколко пловдивски автори. Беше предвидена и дискусия, на която да се коментира и анализира ситуацията и артистичните тенденции днес, но тя, кой знае защо, не се състоя.
Малък скандал предизвика "пропускането" на имената на кураторите в поканите и плакатите. За тези, които дойдоха да видят изложбата, грешката беше компенсирана на място. Но така и не се разбра например дали представянето на ХХL имаше куратор.
ХХL показа Иван Кюранов, Хубен Черкелов, Свилен Стефанов и Георги Тушев. Повечето от нещата вече са били излагани. На пръв поглед тяхната експозиция изглеждаше малко вяла за стила им поради изразходването на вложения в работите заряд за провокация при едно повторно и "сборно" показване. Липсата на декларирано намерение за провокация вероятно се е сторила неестествена за всички, които познават работата на групата. Преди обаче някой да си е помислил, че "героите са уморени" бързам да го опровергая. Първоначалното намерение било да се сложи в предоставената им зала хлорна вар. Слуховете за планираната акция ужасиха останалите участници и в крайна сметка ХХL отстъпиха в полза на разбирателството и на едно по-спокойно представяне.
Представянето на галерия "Тед", с куратор Мария Василева, внесе деликатен смут и раздвижване в деня на откриването. Участничките и кураторката (изцяло дамски екип) се открояваха сред навалицата, облечени в белите булченски рокли на Мариела Гемишева, съчетани с черни корсети или повдигнати от жартиери. Декларираната женственост с присъщата й двойственост и извадените на показ, иначе скривани под бялата рокля "знаци" на агресивност и открита еротика бяха смущаващо откровени на фона на официалното откриване. Работите на Алла Георгиева, Аделина Попнеделева, Димитрина Севова и младата, нашумяла Боряна Драгоева бяха обединени от идеята за откритата женственост, за себеизразяване и себеприемане и за вглеждане във всички онези аспекти на онова, което жената е, иска или не иска да бъде. Фотография, видео, звук и захарни близалки с женски портрети бяха използваните средства. Единствено Илияна Недкова остана встрани от общата идея на кураторката. Тя представи видеофилмите от фестивала "Crossing over", на който тя е съкуратор.
Центърът за изкуство АТА, на чието представяне куратор бях аз, показа някои от авторите, с които вече почти традиционно работи. Идеята на това представяне бе да се изгради портрет на галерията чрез автопортрети на нейните автори. Още повече, че параметрите на това вглеждане в себе си или използане на себе си като обект, не само разкриват индивидуалността и нагласата на автора, но и възможностите и спецификата на медиата, която е използвал. И тук бяха подбрани вече показвани неща. Някои от тях бяха изложени почти без промени, каквито бяха работите на Калин Серапионов, Нина Ковачева и Расим. Самотният гръб на Недко Солаков беше изваден от контекста на разказа от изложбата му "...". Работата на Надежда Ляхова беше продължение на изложбата й "Сапунени отражения". Показани бяха фотографии на "останките" от сапунените маски, заснети в края на изложбата в АТА. Работата на Иван Мудов не бе показвана досега и представляваше видео опит за разговор със себе си, базиран изцяло на "езика" на самата медиа.
Йоханес Артинян, Бисер Недев, Таня Абаджиева, Ицко Мазнев и Дан Тенев бяха представителите на домакините с куратор Галина Лардева. Всеки един от тях се беше опитал да овладее пространството на Банята. Безспорно най-голям интерес сред публиката предизвикаха Таня Абаджиева и особено работата на Ицко Мазнев. Типично в неин стил, Таня Абаджиева бе изпълнила пода на малкото помещение със залепени и стърчащи като бодли макарони. Каменните вани бяха напълнени с листа мента и вода. В тъмното помещение с работата на Ицко Мазнев първото нещо, което посетителят вижда, е малък правоъгълник със светеща вода на пода. Всъщност подът е напълно сух, но човек инстинктивно предпазливо проверява с ръка или крак. Върху стъкленото и осветявано дъно на провесена от тавана огромна дървена кутия капе вода. Отражението й се проектира върху пода. В края на изложбата са събрали хвърляните от посетителите монети във "водата".
Не знам какъв трябва да е критерият, по който да се определи дали подобна изложба е била успешна или неуспешна. За мен фактът, че е успяла да се състои и да събере на едно място галериите, занимаващи се със съвременно изкуство, е вече успех. Независимо от съпътстващите неуредици и проблеми, които породиха недоволство сред част от участниците. Не познавам пловдивската публика, но дори и тя да не е многобройна, разбирането, интересът и потребността от такова изкуство се създават постепенно и именно с наличието на инициативи като тази. Центърът заявява желанието си за сътрудничество и съвместни инициативи с всички галерии и институции, занимаващи се със съвременно изкуство. Искрено се надявам Центърът за съвременно изкуство, Пловдив, да заработи пълноценно и му пожелавам успех.

Десислава Димова