ХVII младежка джаз среща
Първи ден - Сборна формация от македонски рок-музиканти представят своята програма. Международният камерен фестивал се е разположил удобно на сцените на Старинния Пловдив. Античният театър очаква постановката на "Зорба гъркът". Ровя из страниците на вестниците, слушам радио, чета прессправки. Не попадам на нищо. Казвам си, Йълдъз Ибрахимова е име, чието споменаване само може да събере многобройна и разножанрова публика. Но, залата е полупразна! Втори ден - Спектакълът на Хана Шигула. Постановката на "Уайлда данс пръдакшън". Всички сме предварително и добре информирани за тях и интересът е голям. Но "Там" публиката е повече от малобройна. Участниците са озадачени и заедно с тъгата в очите им се чете и тайна обида. Та някои от тях са репетирали цяла година, за да излязат на тази сцена. Утехата са малкото музиканти в залата, които искрено и от сърце се радват. Трети ден - Не издържам и питам: "Това основно или съпътстващо събитие е?" Отговорът е категоричен: Разбира се, основно." (В Европейския месец на културата). Само, че аз по нищо не разбирам. Липсва в общата програма. Липсват и афиши. Да не говорим, че за участниците в отделните вечери трябва да гадаеш, ако предварително не си научил от самите тях. А аз бях започнала да търся причината в "глобалната тенденция за промяна на стойностите" (не че го няма и това). В съзнанието ми се бе оформила картината на един джаз фестивал: неколкодневен неспирен купон, драматургията на който включва сливането на музиканти и публиката в едно, няколко сцени (поне две) за развитие на действието и задължителните джем сешъни. Е, публиката бе малко, сцената бе една (и то не най-подходящата поне според мен), а сешъни просто нямаше - всичко това е пример, че спомените и представите носят своите разочарования. Добре е, че поне звукът не беше лош. Все пак Младежкият джаз фестивал в Пловдив се състоя, и то за 17-и пореден път. И черна точка за медиите, че не направиха и минималното, за да се разбере за него. Защото ако друго нямаше, то музика имаше. От осемте представили се формации за четири със сигурност можем да твърдим, че определението "младежки" е само възрастово и членовете им - вече добре познати - отдавна са готови за големите сцени. Във втората вечер - Пламен Карадонов - пиано - и неговият квартет: Шибил Бенев - китара (това момче наистина знае накъде върви), Стоян Ганев - бас (кой казва, че в България няма басисти), Димитър Димитров - барабани, и, както винаги, завладяващото присъствие на Елена Колева. Истински стойностни програми, с ясно оформени концепции, както в отделните композиции, така и в структурирането на гиговете като цяло - по този начин силно заявиха присъствието си две формации и през третата вечер. Тя стартира с Мартин Иванов квартет, а съзерцателността и освободеността в пиесите са лидера ни бяха представени с авторска съпричастност от Шибил Бенев - китара, Кирил Атанасов - пиано, и Бойчо Дечев - бас. Непосредствено след тях сцената бе завладяна от Димитър Рупчев квартет - "момчето" с вече изразен стил и все по-разкрепостено чувство за импровизация, проявени в една програма със "самба фийлинг" и предизвикателното скат-пеене, подкрепен стабилно от Милен Кокушаров - пиано, Николай Стоянов - бас, и Наско Попов - барабани. Акцентирам и върху квинтета на Тилман Ерхорн от Германия, появяването на който в друго време задължително би провокирало "джем сешън" до ранните часове на следващия ден. Не отминавам и дебютите, най-безспорен от които бе този на автора и пианиста Димитър Бодуров и неговите гости от Македония. С приятно чувство си спомням за Мария Попова - барабани, и подкрепям ентусиазма на момчетата от "Фрий стайл". Късно вечерта на 17 юни всичко вече е свършило и последният звук се губи там, където градът е като благородник - господар с пренебрежение към големите и огорчение от малките обиди...
Цветославия Бахариева



Европейски
месец
на културата Пловдив '99