Цигулар със завладяваща
музикална реторика
Цигуларят Николай Минчев заедно с пианистката Мария-Елена Средева изнесе самостоятелен концерт на 14 юни. За мен беше истинско удоволствие да бъда слушател на това великолепно изпълнение.
Програмата на концерта е подбрана с впечатляващ музикантски усет и професионализъм. Тя започна с "Адажио и Фуга" от Й. С. Бах, в които проличаха умело гласоводене, благороден звук и мярка в изграждането; "Дяволски трилери" на Тартини бяха изпълнени по оригиналния им текст и доказаха техническата стабилност и виртуозност на цигуларя. "Погребения и Фандагос" от английския композитор М. Бъркли e едно по-рядко срещано произведение в цигуларския репертоар, което в интерпретацията на Николай Минчев разкри своята музикална и цигуларска стойност. Последваха "Вещиците" на Паганини - великолепно изпълнение, което предизвика възторга ми с постигнатото съчетание между бляскав щрих, наситен звук и лекота...
Ако първата част на концерта ме убеди в техническата зрелост на цигуларя, то втората разкри неговото музикантско съзряване, мярка за което е изпълнението на Брамс (Соната № 2). Тук искам да отбележа изключителното партньорство и професионално равнище на акомпанимента на пианистката Мария-Елена Средева. Взаимното допълване и хармоничен музикален диалог между двамата музиканти създадоха прекрасна Брамсова атмосфера, един своеобразен полет на вдъхновяващия синхрон, подчинен на младежките вибрации на двамата артисти.
Концертът завърши с дълбоко и мащабно изпълнение на "Шакона" от Й. С. Бах и тази рамкираност на програмата остави усещането за изтънчена музикална реторика и завършеност на артистичното послание. Разбира се, ефектът на това изпълнение би бил немислим без невероятния магнетизъм, който създават сценичното присъствие и вроденият чар на изпълнителя.
С интерес следя развитието на Николай Минчев. За първи път го чух преди десет години в Чехословакия, тогава още ученик на талантливата педагожка в софийското музикално училище Нели Желева. Оттогава съм свидетел на удивителното развитие и разгръщане на неговия потенциал. Той е носител на първи награди от международните конкурси "Коциан" (Чехословакия, 1988) и "Млади музиканти" (Германия, 1996). През 1996 г. получава наградата за дебют в конкурса на БНР "Музикант на годината".
Инерцията винаги подвежда да се сещаме за преподавателя и бащата на Николай Минчев, виртуозния цигулар и обаятелната личност Минчо Минчев. Но концертът на 14 юни за пореден път утвърди Минчев (Опус 2) като самостоятелен творец със своя уникална и завладяваща музикална реторика.

Дора Иванова