Закърпване на институциите
Че телевизията е институция, е факт всеизвестен и неоспорим. Че утвърждаването на институционалността също влиза в способностите и възможностите й, отново е общоразпространено убеждение. Тя снабдява с авторитет; показването по телевизията е инвестиция в настоящето, белег за значимост, повод за самочувствие. Тълпите по стадионите, кълчещи се пред камерата само и само да заинтригуват почти божественото й око, са проява именно на това усещане за неин сякаш неограничен и неизчерпаем властови ресурс: харизмата на показването прераства в институционалност на съществуването. Спомням си, преди доста години на нашия селски мегдан беше изписано с огромни червени букви специално обявление: "Тази вечер от 20.30 часа ще показват сватбата на Иванка и Димитър по телевизията. В салона на Културния дом има телевизор, който иска, нека дойде да гледа". Честно казано, никога след това "културно мероприятие" не съм виждал този салон толкова препълнен. А мимолетната екранна поява безпроблемно отвори впоследствие вратите на общината за въпросната Иванка.
На подобно гостоприемство от страна на общността се надява и директното излъчване ("за първи път", задължително оповестяваха медиите) на заседанието на Конституционния съд, проведено в четвъртък, 17 юни. Няма съмнение, един от големите проблеми на прехода е разколебаването на институциите, тяхното пропадане в индивидуалната и социалната ценностна йерархия. Публичното разкършване на "една затворена, бюрократична институция" иде да възвърне общественото доверие, да привлече симпатия, да убеди не само в ефективното, но и в справедливото функциониране на държавния механизъм. Стратегия, обратна на употребяваната от древногръцката комедия: ако там целта е порицанието и дори омаскаряването на всеослушание, тук тя е в утвърждаването, в стабилизирането на поразклатения "имидж" на различните центрове на управление и на техните конкретни персонажи. Кърпене на одрипавял авторитет. И то не само на всеослушание, но и на всегледание.
Проблемът на подобен вид акции обаче е в тяхната откъснатост от всекидневността. Те са като виртуална реалност; нещо, което се случва отвъд крясъците на действителността, отвъд тежестите на бита, отвъд безалтернативността на грижата. Пурпурните тоги не могат да скрият шаячното ни битие, златните медальони осветляват единствено нашите скъсани цървули. Тълкувание на реформата като натрупване на символен, не на материален капитал; на нея продължаваме да гледаме повече мито-поетически, отколкото дейностно-прагматистки. Появата на Конституционния съд по БНТ е, не отричам, талантлива строфа от поемата на прехода, но въпросът е, че неговата проза продължава да бъде бездарна, сива и неталантлива. Или, иначе казано, и най-добрият проект на Готие може да бъде съсипан от някой нескопосен и вързан в ръцете "символичен" шивач.

Митко Новков