Финалът
Финалната седмица на фестивала наложи впечатлението за камерност. Преобладаваха малките форми и рециталите. Едно добро решение, като се знае, че проблемите с финансовото осигуряване на "Софийските музикални седмици" продължават да бъдат причина за сравнително скромното чуждоземно присъствие (като не броя българите, живеещи в чужбина - отскоро или от десетилетия!).
На първата писта бе цигулката - най-често чувания през тези дни инструмент. Като се започне с правещия голяма международна кариера Серджу Шварц от САЩ, който имаше и концерт, и майсторски клас. Също Гилд Хилдешайм, концертмайстор на симфоничния оркестър в Хайфа, един измежду най-активно концертиращите израелски музиканти. Заедно с Ревитал Хашамов направиха една чудесна камерна вечер, в която имаше и Моцарт, и Брамс, и Прокофиев. Хашамов е удивително артистична и темпераментна пианистка, вече с многобройни солови изяви по фестивални сцени на Европа, Израел и САЩ. И ако при Халдешаим се откроява мекият и изразителен тон, то пианистката на моменти просто хипнотизира публиката с рядкото умение да сменя и съпоставя багри и динамики, да преминава без мостове от пианисимо до фортисимо, от грубост към нежност. Нейният здрав удар, завладяващата й емоционалност допълват някак по-равния в чувствата си цигулар. В рубриката "Подиум на младия изпълнител" чухме още "Дуо нова" от Швейцария. Впрочем половината му е наша - българска, защото през 1992 в консерваторията на Лозана Жан-Кристоф Дюкре среща Деница Казакова, с която година по-късно вече изнасят първия си концерт. В редуването на салонни и съвременни проблемни пиеси имаше особено приятно настроение, а пролича и единомислието на ансамбъла, явно отлично трениран. И едно чудесно взаимно допълване, макар че цигулката си остана водещата, може би и заради по-мощния звук, който притежава в сравнение с този на класическата китара. Деница Казакова демонстрира чудесен пеещ тон, носещ се с лекота и плавност, а Жан Кристоф Дюкре не само владее китарата, но в "своите" епизоди демонстрира техника, прецизност в интонацията и вкус. Двамата изпълниха запомнящо се швейцарските композиции на Келтерборн, Робелаз, Колер.
И два юбилея: на диригента Руслан Райчев и на дуото - Ангел Станков и Йосиф Радионов. Осемдесетгодишнината на Руслан Райчев бе празнувана с концерт на Симфоничния оркестър на БНР. На пулта застана възрастният диригент, подбрал за случая нелеки и ефектни творби като Брамс - Първа симфония и сюитата на Стравински "Жар птица". Като че ли да покаже и физическа издръжливост, и музикантски опит, и ерудиция, а може би да ни припомня за своята жилава генерация, която е отгледана и възпитана в добрите стари немско-австрийски диригентски традиции. Пианистът Георги Славчев е талант, който въздейства комплексно върху слушателя - и със свободата на сцената, необременен (поне така изглежда) от комплекси и изявата си, с отличен усет за променливост на музикалния темпоритъм, темпераментност и великолепна техника. Всичко това блесна в Концерта в сол на Равел. Невероятно ми се стори, че от 25 години Ангел Станков и Йосиф Радионов са на сцената като ансамбъл. Какви музиканти, какъв синхрон! Слушала съм ги толкова пъти, а винаги откривам и по нещо, което ми се е изплъзнало. Може би просто е нещо ново, нов щрих в двойния образ на цигуларите - всеки като че ли се е научил да се превъплътява и приспособява към другия. За да се получи в крайна сметка едно художествено единение на мисъл, воля, чувство. Това си личи най-вече в произведения като "Навара" на Сарасате, а премиерата на "Серенада за две цигулки и оркестър" от Михаил Пеков бе още един пример за отдаденост на националната идея - дуото през всичките тези години е вдъхновявало наши композитори, отдавало е достойно внимание на българската музика. Впрочем, Серенадата на Пеков е впечатляваща с искреността си, с контрастите си, с финия си Пековски хумор и оригиналната оркестрация. Макар и все по-рядко - радостно е, че се създава българска музика. А Станков и Радионов бяха възнаградени с почитта и възторга на феновете си, които ги накараха да свирят бис след бис.

Боянка Арнаудова



Софийски
музикални
седмици