Конкурсът
Панчо Владигеров

Наградите
Пианисти
Евгений Ганев - България: Първа награда и лауреатско звание; награда на Министерството на културата за най-добро изпълнение на произведения от Панчо Владигеров.
Ружа Семова - България: Втора награда и лауреатско звание; специална награда на проф. Николай Евров за най-добро изпълнение на "Прелюд и фуга" от Й. С. Бах.
Руслан Павлов - България: Трета награда и лауреатско звание.
Кристиян Бънъцяну - България: Четвърта награда.
Катрин Клипфел - Франция: Пета
награда.
Дияна Байбуса - Латвия: Диплом за участие във финала.

Цигулари
Яна Дешкова - България: Първа награда и лауреатско звание; специална награда на проф. Минчо Минчев за изпълнение на Каприз от Паганини.
Христофор Маринов - България: Първа награда и лауреатско звание.
Емил Чакалов - България: Трета награда и лауреатско звание.
Павел Златаров - България: Трета награда и лауреатско звание.
Валя Дервенска - България: Пета награда.
Мирослав Бояджиев - България: Шеста награда; награда на Министерството на културата за изпълнение на произведения от Панчо Владигеров.

Журито за цигуларите обедини първата и втората награда в две равностойни първи награди и третата и четвъртата в две равностойни трети награди.

Журитата
И двете журита включваха по 7 души - трима българи и четирима чужденци. Председателстваха ги български изпълнители. За пианистите това бе Антон Диков. Останалите наши членове на журито бяха проф. Дора Лазарова и проф. Николай Евров, а чуждестранните - проф. Лазар Берман - Русия - Италия, проф. Чанг Хе Вон - Южна Корея, проф. Оливие Гардон - Франция, и проф. Тойоо Асакава - Япония.
Председателстващ цигулковото жури бе проф. Минчо Минчев. Негови колеги от българска страна бяха проф. Стойка Миланова и проф. Дора Иванова, а от чуждестранна - англичанинът Ифра Нийман, румънецът проф. Щефан Георгиу, швейцарецът проф. Адолф Манду и полякът проф. Яцек Климкевич.
Като прочете човек биографиите на членовете на двете журита, не може да не се убеди, че Шуменският международен клавирно-цигулков конкурс си е подбрал най-авторитетна и престижна "съдийска колегия".

Конкурсът
Идеята за международен конкурс за пианисти на името на Панчо Владигеров започна да витае в общественото съзнание още в началото на 70-те години, когато Първомайсторът бе жив. Няколко години след смъртта му (1978) тя вече бе "узряла" и доби нормативен израз в решение на най-висшите инстанции. Първоначалният проект предвиждаше София да стане неговия център. След това везните наклониха към Шумен, градът, който Владигеров обичаше "най-много от всичко на света", както често твърдеше и който считаше за свой роден град "де факто" - "Тук съм създаден и живял" (защото "де юре" свидетелството му за рождение е от Цюрих). Обичаха много своя Панчо Владигеров и шуменци. И се захванаха на работа. Като подготвителни, "пилотни" прояви проведоха три пъти (1981, 1983, 1986) много интересни и наситени Музикални дни "Панчо Владигеров" с негова и на други български композитори музика, както и няколко научни конференции. И през 1986 г. блесна едно мащабно музикално събитие в Шумен - Първи международен конкурс за пианисти "Панчо Владигеров". Състезаваха се 22 пианисти от 7 страни, международното жури от 15 души председателстваше Парашкев Хаджиев. Руснаците се бяха подготвили предварително с вътрешни прослушвания и обраха лаврите - голямата, първата и третата награда, единствен наш участник достигна само до третия тур. Успехът окрили организаторите и се реши този конкурс да стане традиционен - през четири години, даже започна подготовка за второто му издание. Но така се случи, че историята превъртя колелото си и първият международен Владигеров клавирен конкурс в Шумен остана единствен.
След политическите промени, трусове и кризи Шумен постепенно възвърна самочувствието си на град със стари културни и музикални традиции. През 1993 г. там бе създадена и фондация "Панчо Владигеров", високата цел на която бе възкресяването на конкурса. Възглави я Минчо Минчев. Никой не подозираше каква благородна общественическа амбиция, енергия и деловитост ще излъчи от себе си този голям (дали след време не ще го наричаме и велик?) български цигулар в делото, с което се захвана в Шумен (при това съчетано с художественото директорство на "Варненско лято" и участието във фондацията "Св.св. Кирил и Методий"). Живеещ със семейството си в Есен, където е професор, изнасяйки концерти, записвайки и водейки майсторски класове по широкия свят, родолюбието и носталгията като че ли го изнудиха да раздава време и сили за музикалното дело и културата на родината си. И в Шумен дейността му даде значими резултати - преди четири години фондацията направи национално състезание, а сега и международен конкурс за пианисти и цигулари на името на шуменеца Панчо Владигеров...
Конкурсът се проведе под егидата на Министерството на културата на Република България, община Шумен, фондация "Панчо Владигеров", ДМА "Панчо Владигеров". Плътно до тях трябва да се споменат и спонсорите - Мобиком, Интерконтинентал - Шумен, и ред други фирми.
Конкурсът е за изпълнители на възраст до 35 години. Наградите: (в германски марки): първата - 10 000, втората - 7500, третата - 5500, плюс званието лауреат на конкурса, четвъртата - 3000, петата - 2500, шестата - 2000.
Още миналата есен конкурсът бе обявен и диплянката с условията изпратена на много адреси в чужбина, като на записалите се за участие са били изпратени нотните материали за предвидените задължителни творби от Владигеров. На 30 май до 12 ч., както предвиждаше регламентът, в секретариата на конкурса лично се регистрираха 33 участници от България и пет други страни: 15 пианисти (наши и по един кандидат от Турция, Латвия, Франция и Япония) и 18 цигулари (трима от Румъния, по един от Япония и Турция, останалите от България).
Въпреки че горната възрастова граница бе 35 години, голяма част от участниците бяха далеч от нея, имаше много студенти, даже ученици от горните класове на музикалното училище. Това бе "конкурс на младостта", в който ярко се открои младата генерация наши цигулари и пианисти.

Хроника
След тегленето на жребия на 31 май започна първият тур на пианистите. Програмата предвиждаше изпълнение до 35 минути на всеки участник с един прелюд и фуга от "Добре темперираното пиано" на Й. С. Бах (по избор), един етюд по избор от Шопен, виртуозен етюд от друг автор и "Здрач" из оп. 53 или "Ноктюрно" из оп. 59 от Владигеров. Прослушването продължи два дни и очевидно общото равнище е било високо, защото отпаднаха само трима от 15-те участници. Ружа Семова получи наградата на проф. Николай Евров за изпълнението на Бах.
Вторият тур предлагаше рецитал до 45 минути с програма по избор на кандидата, включваща задължително една соната (от Бетховен до наши дни), една или повече пиеси в различен от сонатата жанр и задължително "Балкански танц" из оп. 46, или "Първичен танц" из оп. 53, или "Азиатски танц" из оп. 57 от Владигеров. Тук "ситото" много се сгъсти, отпаднаха пианистите от Турция и Япония и четирима българи, останаха за финала само шестима състезатели.
Особеност на финалния, трети тур бе представянето със симфоничен оркестър. Програмата предвиждаше задължително първата част на Владигеровия клавирен концерт № 3 и по избор концерт от Моцарт (ла мажор, КВ 488), Бетховен (№ 2 и 4), Шопен (№ 1), Лист (№ 2), Шуман (ла минор) и Рахманинов (№ 2).
С Шуменската филхармония и Станислав Ушев освен първата част на Владигеровия трети концерт финалистите свириха Втория концерт на Рахманинов (Семова, Павлов и Байбуса), Втория на Лист (Клипфел и Ганев) и Четвъртия на Бетховен (Бънъцяну).
На заключителния концерт на 8 юни, на който бяха връчени наградите, свириха само лауреатите. Със соловата пиеса "Скарбо" от Равел се яви Руслан Павлов (1976, Варна, студент IV курс при проф. Стела Димитрова - Майсторова). С Шуменската филхармония първата част на Рахманинов № 2 изсвири Ружа Семова (1977, София, студентка от III курс при проф. Антон Диков и специализантка при проф. Ханс Петермандл във Виена). Накрая бе изпълнена първата част на Владигеровия Трети концерт от първенеца Евгений Ганев (1975, Сливен, студент IV курс в класа на доцент Йовчо Крушев).
На друга сцена - в читалище "Добри Войников", цигуларите започнаха по-късно. Първият тур (3, 4 юни), който също даваше 35 минути на всеки участник, включваше Й. С. Бах. Две части от сонатите за соло цигулка № 1, или № 2, или № 3, или Шакона от партита за соло цигулка № 2, два каприза за соло цигулка от Паганини по избор, Панчо Владигеров. "Песен" из Българска сюита оп. 21, или Романтичен валс из оп. 12. И при цигуларите равнището беше много високо и от 18 състезатели отпаднаха само двама. За най-добро изпълнение на Каприз от Паганини журито присъди специалната награда на проф. Минчо Минчев на Яна Дешкова.
Вторият тур - до 45 минути, изискваше рецитал с програма по избор на кандидата (без повторение на творби от първия тур, както и при пианистите) и по избор "Хоро" или "Ръченица" из оп. 18 на Владигеров. И тук за третия тур останаха само шест състезатели. В третия тур се изискваше задължително Моцарт - концерт за цигулка и оркестър № 3, 4 или 5 и първа част с каденца по избор от концертите на Бетховен, Брамс, Чайковски или Владигеров № 1. От шестимата наградени освен Моцарт бяха изпълнени с Шуменската филхармония концертите от Чайковски (Дешкова, Маринов, Чакалов), Брамс (Златаров), Владигеров № 1 (Дервенска) и Бетховен (Бояджиев).
Много добре бе съставена програмата на заключителния концерт. В първата част изпълняваха творби на Владигеров за цигулка и пиано (великолепен съпровод на Мария-Елена Средева!) Бояджиев, Дервенска, Чакалов и Златаров. Накрая в съпровод на Шуменската филхармония първенците Христофор Маринов и Яна Дешкова свириха Моцарт и Чайковски. След аплодисментите Дешкова виртуозно изсвири и един Паганиниев каприз. Така завърши конкурсът.

След приключването на състезанието, специално за вестник "Култура" проф. Минчо Минчев бе любезен да отговори на няколко въпроса.
- Беше ли този конкурс кулминацията на честването на Панчо Владигеров?
- Да, смятам, че нашият конкурс се превърна в своеобразна кулминация. Защото стана много силно състезание, както и да го погледне човек. И при пианистите, и при цигуларите беше много горещо до края. При нас даже се наложи в последния момент да гласуваме, за да променим регламента, според който първата награда е неделима. Получи се разлика от една стотна между първия и втория класирал се, а това не е атлетическо състезание, където тази стотна е решаваща. И двамата лауреати са много силни и първото място беше просто неразграничимо като постижение. Същото беше и за третото място, което също поделихме между двама.
- Имаше ли нещо изненадващо във вашето решение за наградите?
- Изненадата при цигуларите дойде от това, че конкурсът е международен, а финалисти останаха все българи. И то при положение, че мнозинството - четирима от седмината членове на журито - са чужденци. И то имена като проф. Ифра Нийман, който е журирал може би на стотина конкурси, като проф. Щефан Георгиу, който е педагог на най-големите румънски цигулари (между другото тримата румънски кандидати паднаха след втория тур - б. м. Е.П.). Очевидно този резултат е показателен, ако допуснем, че все пак е имало някаква разлика в оценките на чуждите и нашите цигулари от журито.
- Смятате ли, че механизмите на журиране осигуряват безпристрастност и честност на оценките и решенията?
- Идеална система за оценяване на един музикален конкурс не съществува. В някои конкурси се практикува система за оценяване с точки от 1 до 100 за по-голяма точност и диференцираност. Ние възприехме системата от 1 до 25, която е най-популярна и често практикувана.
Освен това членовете на журито, чиито ученици в момента се състезават, нямат право да гласуват за тях.
Друг проблем обикновено е голямата разлика в оценките. На някои конкурси в такива случаи събират най-високата и най-ниската оценка, делят я на две и полученото вписват като резултат. Ние постъпихме по друг, струва ми се по-добър начин. Събират се всички оценки за всички кандидати и се получава един среден бал. Ако в оценките за даден кандидат има разлика от четири точки повече или по-малко от средния бал, те отпадат, изключват се и наново се преизчислява.
- Защо не давате публичност на оценките на отделни членове на журито? Както например в състезанията по художествена гимнастика, където всеки от журито вдига картон със своята оценка.
- Провеждането на един музикален конкурс, макар и да има някои общи черти със спортните състезания, е съвършено друга история, нещо изключително трудно и сложно. Аз самият не знам другите членове на журито каква оценка дават, научавам накрая след изчисленията на общата оценка. И не можеш да накараш един член на музикално жури да вдига табелка пред публиката, както при художествената гимнастика. Не мисля, че трябва да се дава гласност на всичко, което прави всеки член на журито. След като ние самите не знаем кой каква оценка е дал, ще бъде неразумно да се уведомяват за това състезателите и публиката. Защото веднага ще почнат едни такива нечистотии, каквито ежедневно гледаме и слушаме. Иначе аз не се плаша от това, че някой ще каже лоши думи, свикнал съм. Още повече, че няма музикално жури, което да бъде признато и поздравено от всички участници в състезанието. Ще му каже "Благодаря" само първата награда... Мисля, че и двете журита положиха всички усилия да се стигне до най-правилното, доброто и честното решение.
- Имат ли участниците право на контестация?
- Пред кого?... По правилник решенията на журито са окончателни. Обаче всеки участник може всеки момент да разговаря с всеки член на журито. Разбира се, не за да разбере колко му е писал, а да пита например какво не му е достигнало в неговото представяне, върху какво трябва да наблегне в по-нататъшната си подготовка и т.н., да получи неговото мнение и съвет. Мнозина правеха това.
- При финалния тур имат ли се предвид оценките от предишните турове?
- При финалния тур за наградите се имат предвид оценките от представянето на кандидата на първия и втория тур, събират се оценките, за да се получи крайната оценка.
- Какъв е според вас крайният ефект от този конкурс - национален или интернационален?
- Предимно национален. А се надявах малко повече да излезем извън границите на България, точно защото се чества стогодишнината от рождението на Владигеров. Нямам намерение да критикувам този или онзи, но искам да изразя съжалението си, че това честване не влезе в международната програма на ЮНЕСКО и изпуснахме един много добър момент да се заговори по света малко повече за Панчо Владигеров. Може би трябваше да има повече концерти в големи европейски столици и градове. Може би трябваше да се преиздадат негови произведения като ноти и дискове и да им се потърси разпространение в чужбина. Днес, ако отидеш в чужбина в един музикален магазин, няма да намериш нищо, абсолютно нищо от Панчо Владигеров. И неговата музика като че ли остава да живее само в нашите национални измерения. Сигурен съм обаче, че чуждестранните членове на журитата, които получиха повече информация за неговата музика, ще й отделят повече място в своята изпълнителска и преподавателска дейност в своите си страни и международните си контакти.
- Бъдещето на конкурса?
- Създаването на фондацията, провеждането на първия национален конкурс преди четири години и успешното провеждане и завършване на този международен конкурс ме кара да вярвам, че това не трябва да остане само като опит по повод един юбилей. На общото събрание на фондацията през есента, когато ще се тегли чертата, трябва да се каже на учредителите каква е ситуацията и да се види какво решение ще се вземе. Аз за себе си съм абсолютно убеден, че този конкурс трябва да продължи да съществува.
Всъщност конкурса трябва да го поеме човек, който да му отдаде цялата си енергия. Аз можах да дам първоначалния тласък, оттук нататък мисля, че с него трябва да се заеме някой, който само с това да се занимава. Моята помощ ще бъде винаги налице, ще я давам с удоволствие, това се подразбира. Но аз продължавам да свиря, освен това имам студентите си, а паралелно с това имам и семейство...
- Накрая - какво ще кажете за една стара моя идея - международен композиционен конкурс на името на Панчо Владигеров? Този тип конкурси нямат блясъка и снобизма, би казал, на изпълнителските, но са много по-същностни и най-важното евтини, лесни за организация.
- Идеята е прекрасна. Аз мисля, че Панчо Владигеров, макар и блестящ изпълнител, в крайна сметка е композитор преди всичко. Това може да бъде едно перспективно, дори алтернативно решение за бъдещето на шуменския конкурс, но това ще зависи от ръководството на Шумен и от волята на самите спонсори.
Все си мисля, че това, което направихме досега, доказва, че с много любов и голямо желание, въпреки всички пречки, може да се постигне благородната цел, която преследваме.

Евгени Павлов