На 17 юни в Дома на киното (в рамките на Международния младежки филмов фестивал) се състоя премиерата на книгата на Геновева Димитрова Кино в края на века. Тя бе представена от Борислав Колев с думите:

С Геновева Димитрова сме колеги и приятели от 13 години - време предостатъчно тя да те изнерви до крайност и все пак да я обичаш. Аз лично си я обичам, макар че много ме е нервирала. Не мога да понеса например, че разрежда с вода всякакъв вид алкохол, с което направо го съсипва. Освен това си пада малко сноб.
За широката общественост е тайна, че преди да стане водеш кинокритик, Геновева се пробва и като актриса. Във филма на Георги Дюлгеров "Лагерът" тя игра бригадирка-дисидентка. Накрая, като се видя на екрана, самата Геновева прецени, че образът й се доближава повече до хайдушкия ореол на Филип Тотю, отколкото до този на млада труженичка от епохата на ранния социализъм. Когато обаче стане дума за кинокритика, при Геновева няма разминаване между предварителните намерения и финалния резултат.
Прогресивната част от народа я знае като автор на стотици смислени текстове. Тя се превърна във филмовия символ на най-интелигентния български вестник - "Култура". Сега издаде и книгата "Кино в края на века", което в нейния случай идва съвсем естествено. Просто Геновева не е от породата на графоманите, тя е бутиков журналист, със свой стил. И книгата й е такава, бутикова - не заради тиража, а заради качеството. В нея има и горещи чувства, и хладен анализ - добра комбинация, при това рядко срещана на наш терен. Има даже еротични въздишки. Вътре са събрани важни лица от киното ни и късчета от техните филми. И, ако човек вземе, че слепи в съзнанието си лицата и късчетата, изведнъж се получава своеобразна история на българското кино от последното десетилетие. В тази многострадална история Геновева търси и намира ценните неща, но не спестява и сривовете. А най-хубавото е, че прави всичко това с любов.
Геновева, наздраве! И не прекалявай, моля те, с водата!