Тайни по никое време


Сензационният сериал "Петербургски тайни" дойде в сутрешните и ранните следобедни часове на Канал 1, за да замени романтичния филм "Графиня дьо Монсоро" по Дюма-баща; автор, към когото, знайно е, руснаците питаят по юношески свеж и незаглъхващ интерес. Но вместо плащове, шпаги, игри на чест, дворцови интриги, злодейства, низост и кавалерство, красиви, но невъзможни любови, този път се натъкваме на някаква руска версия на известния роман на Йожен Сю. Тук героите са разоряващи се аристократи, обезнаследени жертви, гадни лихвари, изобщо какви ли не хора с тъмен, загадъчен произход и съдби, бродещи като насън около студените и мудни канали на Нева. Иначе и в двата филма можем да се наслаждаваме на стилни интериори, нелоши костюми и дори кротко да съзерцаваме лицата на твърде известните актьори. И двете ленти, впрочем, се въртят с един и същ дълбоко успиващ ритъм. Но ако зрителят съвсем закономерно позадреме или пропусне някой епизод и дори една по-значителна част от сериала, ще установи при събуждането си, че пак се е оказал горе-долу в същото драматично времепространство - все така меланхолно, премрежено и неясно. А нито Дюма, нито авторът на "Петербургските потайности", по чийто роман е заснет филмът и който все някак ми се изплъзва от паметта точно в нужния момент, са нещо, подобно на Чехов например.
Как един такъв не само ограничен, но и твърде бледоликокръвен, руски контингент, присъстващ на нашия първи канал, би могъл да се пребори с южноамериканските сериали - любими, както знаем, на темпераментната и разтропана българска домакиня? (Да не говорим за традиционната вече бомбардировка от западни екшъни и трилъри.) И как един сензационен, но безкрайно муден сюжет успешно може да се пренапише като сапунена опера? Руският сериал наистина напомня донякъде на латиноамериканските по фабулното си почти-нищо-неставане, което е всъщност всеки-път-едно-и-също-случване и впрочем тези (не)ставания по принцип едва ли играят особена роля за имплицитната българска домакиня. Тя иска най-напред да разпознава бързо добрия герой от лошия, което ще й се удаде малко по-лесно при братята латиноамериканци. А ако трябва да избира между северното сияние на хладните чувства и жаркото, буйно подухване на южните страсти, безспорно тя с две ръце ще гласува за този втори, топъл въздушен коридор.
Всъщност на безбрежния руски филм е осигурен телевизионен коридор за преминаване от 10 до 11 сутрин и от 16 до 17 ч. следобед. Сиреч той прелита (и докога вече? но кой ли пък го забелязва?) по най-облекчените трасета на нашия ефир. А впрочем дори и да иска, няма как да се противопостави на усилените натовски бомбардировки в прайтайма. По-интересното е, какво ли би могло да последва тежкия полет на "Петербургски тайни"? "Мъртвите сибирски полета"? "Цушима"? Едва тогава, вече със сигурност, можем да очакваме "Конармия". После, разбира се, пак отначало.

Ромео Попилиев















Петък,
ранна утрин