Балкански сюжети
Целите на войната на НАТО срещу Югославия издават една особено подвижна стратегическа мисъл на Алианса, особено ако ги подредим хронологически. Първата цел бе Милошевич да подпише каквото му продиктуваха в Рамбуйе. Последва я целта "предотвратяване на хуманитарна катастрофа", която скоро бе заменена с целта "прекратяване на хуманитарната катастрофа", за да завърши с целта "завръщане на прокудените косовски албанци".
Коя от целите бе реално постигната след двайсетина хиляди тона бомби, изсипани за три месеца в 33 хиляди полета на 1100 самолета, още не знаем, ала от отлично информирания "Ню Йорк Таймс" накрая узнахме за още една цел на кампанията, която досега бе държана в тайна. Съединените щати успешно приключили десетседмичната битка "to compel Mr. Milosevic to say uncle" - да заставят мистър Милошевич да каже "чичко". Каза ли мистър Милошевич "чичко"? В началото на седмицата един държавен секретар в германското министерство на войната изрази удивлението си от непокътнатите на вид югославски въоръжени сили, изтеглящи се от Косово. Изрази и загрижеността си, че сега тази сериозна армия ще се разположи на сръбска територия само на пет километра от все още административната граница с Косово и че нещо май не е наред с информацията на НАТО за стотиците унищожени танкове, артилерийски оръдия и друг тежък материал. Останките от поразените танкове и друга техника странно защо действително не попаднаха досега и в полезрението на плъпналите навсякъде из Косово телевизионни камери. Да са били набързо изнесени или заровени от пропагандни съображения, е трудно да си представи човек. Вероятно се намират при останките на шейсетината ли, стотина ли натовски самолета, които героичната югославска ПВО била свалила през трите месеца въздушна война.
Виртуални цифри дал Господ по "сайтовете" на сръбската пропаганда в Интернета или от устата на виртуалния натовски Франкенщайн по прякор "Джеми Шей". Реални обаче си остават произведените от НАТО трупове на две хиляди цивилни граждани, реални са и шестте хиляди ранени и осакатени. Една трета от жертвите са деца. Труповете на невинни хора, произведени през същия период от сръбските мародери в Косово, още се броят, но и тяхната цифра ще е поне с три нули. И, ако е вярно (а защо да не е), че на фона на няколкото хиляди избити цивилни сърби и албанци в косовската война от натовска страна има два-три войнишки трупа по злополука, а от югославска - стотина загинали в престрелки с АОК, какво се оказва? Първо, оказва се, че и косовската война е като босненската, за която от експерти можеше да се чуе следното: докато в класическата война по принцип съотношението между войнишки и цивилни трупове е десет към едно, в босненската война на един войнишки труп се падат десет цивилни. Оказва се, второ, че и косовската война е на първо място война срещу цивилното население. Трето, оказва се, че в югославските войни досега по-сигурен занаят от войнишкия няма. И четвърто, оказва се, че като минимализира войнишкия риск в сравнение с гражданския, докарвайки го от десет към едно в полза на цивилния гражданин до две хиляди към две в полза на войника, службата за охрана на труда в Алианса чупи всички рекорди, въздигайки войнишкия занаят на непознато досега ниво на трудова безопасност.
Останалите доста по-сериозни за нас и за децата ни последици от хуманитарната мисия на НАТО в Югославия ще ни занимават още много седмици, но сега нека дадем думата на един лекар за впечатленията му от журналистическата дейност по бежанските лагери в Македония. Доктор Рихард Мунц, хирург, 46-годишен, между другото и преподавател по международна хуманитарна помощ в университета в Бохум, разговаря в Скопие с всекидневника "Ди Велт", който, нека добавим, в никакъв случай не може да бъде обвинен в просръбски симпатии:
- Германските медии отразяваха ли адекватно положението в бежанските лагери в Македония?
- Решително не. Почти всички представители на медиите, с които разговарях, си търсеха тук някое и друго "стори" или доказателства за своето предварително съчинено "стори". Действителността като такава изобщо не бе възприемана. Действителността представляваше добре организиран бежански лагер с максимално осигурени грижи за хората. Журналистите обаче настървено търсеха епидемии и случаи на лошо третиране. Опитваха се да потвърдят очакванията и предубежденията си или поне да намерят улики за тях.
- Какви по-точно?
- За мен например бе много изненадващо как повечето журналисти не искаха или не можеха да възприемат, че мъжете на подходяща възраст за войници съставляваха мнозинството от бежанците. Нещата винаги се представяха така, като че ли такива мъже изобщо няма в лагера. Дори когато специално изтъквахме това на журналистите, те отказваха да го приемат.
- Други примери имате ли?
- Естествено. Например дежурният въпрос какво правим с изнасилените жени, могат ли да абортират при нас или подобни неща. Отговорът ни просто бе, че през целия ни престой тук нямаме нито един случай с изнасилена жена. А ние отговаряме за общо 60 хиляди бежанци - за лагерите Стенковац I и II и за още два по-малки лагера. Подчертавам, при нас нямаше такива случаи, което естествено не означава, че такива случаи няма изобщо.
- Какво търсеха представителите на медиите - образа на благородния и страдащ бежанец ли?
- Лично аз смятам, че за журналистите бежанецът като такъв изобщо не бе важен. Цялата едностранчивост вероятно целеше да състави някакво оправдание за участието на Германия във войната като член на НАТО. Положението на хората в Косово действително е ужасяващо, те наистина всичко изгубиха. Въпреки това обаче смятам, че отразяването на тази трагедия често бе твърде далеч от всяка обективност.
- В Германия по време на бомбардировките най-вече министърът на отбраната Шарпинг особено емоционално бичуваше погазването на човешките права в Косово. Виждате ли тук някаква връзка с поведението на медиите?
- Да, виждам ясна връзка. Преди да дойда тук, също бях чул тези изявления. Пристигнах с определени представи и очаквания. Аз обаче ги коригирах под въздействието на нещата, които видях в лагерите. Мисля, че медиите вече не бяха в състояние или пък просто не искаха да коригират своите представи. Те изгубиха обективния си поглед и заеха страна в конфликта.
- Как въз основа на натрупания тук опит възприемате сега чутото или прочетеното за масовите убийства в Косово?
- Няма съмнение, че е имало масови убийства. Съмнявам се обаче, че някому е от полза да се преувеличават измеренията им. Влязоха в употреба недопустими сравнения. Например с Освиенцим. С бежанците според мен се водят някакви политически игрички. По този начин допълнително унижават тези хора и омаловажават реалните им страдания.

Жерминал Чивиков