Четиво за министър Москова
и за министър Методиев

Министерството на образованието и науката внесе в парламента за разглеждане нов проектозакон за средното образование в България. Формулиран е като "закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план". Засяга както гимназиите, така и средните специални училища по изкуствата. Между тях е и Държавното хореографско училище - София.

Държавното хореографско училище е създадено през 1951 г. и работи до сега по модела на руската образователна система (става дума за класическия профил). От годината на съществуването му до днес резултатите от художественотворческите постижения на неговите възпитаници са повече от очевидни. Разполагаме с национален балет (в момента всичките му членове са кадри на училището), който се нарежда като професионално ниво до колективите на страните с вековни балетни традиции. Ако разгърнем списъците на елитните трупи в Ню Йорк, Париж, Берлин, Виена, Прага, Берн, Стокхолм (трудно ще изброя културните центрове в различните континенти), ще видим, че сред първите звезди са и възпитаници на хореографското училище в София - факт, за който преди петдесет години едва ли някой се е осмелявал да мечтае.
Запознавайки се внимателно с новия проектозакон, дейците на балетното ни изкуство, пък и всички, които ценят, обичат и се гордеят с неговите постижения, са обезпокоени. Не сме ли на път да унищожим и обезсмислим труда на редица поколения ентусиасти, между които и създателя на професионалния ни балет Анастас Петров, които с толкова усилия успяха да накарат света да заговори за "българска балетна школа". Ето какво споделиха някои от балетните деятели:
Красимир Петров - директор на ДХУ: Проектозаконът претърпя няколко варианта. Още на първия ние реагирахме. Обърнахме се към Министерството на образованието и министър Методиев, както и към Министерството на културата и министър Москова, тъй като проектозаконът чувствително намаляваше часовете по специалната подготовка, свързана с бъдещата професия. Сегашният вариант е по-добър, но все още е в ущърб на възпитаниците ни. Тревожи ни чл.17, който гласи: "Задължителните учебни часове включват задължителната и задължителноизбираемата подготовка." Точка 3: "Съотношението между задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образованието." Задължителната подготовка за началния етап е не по-малко от 90 на сто от задължителните учебни часове: За прогимназиалния етап е от 80 до 90 на сто от задължителните учебни часове"... И т.н. Това ще рече, че в първата година децата ни ще имат само 9 часа по специалните предмети на седмица, които включват всичко - класически и характерен клас, пиано, исторически танц. А за последните класове те ще бъдат вместо 33 часа на седмица, както е сега - само двадесет. (Тук други педагози изчислиха още по-малко часове по специалността. ММ)
- Значи ли това, че училището ще се превърне в гимназия с усилено изучаване на танци?
- Не бих казал подобно нещо, но истината е, че програмата по специалното обучение е чувствително ощетена. Проектът мина вече на първо четене и вероятно скоро ще бъде гласуван в парламента. Бихме отправили пожелание, поради спецификата на училището, да се намери законова форма, да можем тук сами да изработваме учебния си план, като го съгласуваме, разбира се, с Министерството на образованието и науката и с Министерството на културата.
Бисер Деанов - художествен ръководител на класическия профил при училището: Писах писма до г-н Методиев и г-жа Москова. Не знам дали са ги чели, защото никой не ми отговори, нито пък ме потърси за мнение. Министерството на образованието и науката е решило да изравни нашето средно образование с европейското. Но не може да не се държи сметка за спецификата на училището. Целта на проекта е, ако отпаднат наши ученици, да могат безпрепятствено да продължат в други училища. Това се случва много рядко, но ние за един, двама отпаднали ли ще мислим или за стоте процента, които ще завършат полуграмотни по специалността си? При тази програма ще създадем самодейци, които няма да са конкурентоспособни на възпитаниците на другите подобни училища по света. Възможно е проектът да не засегне фатално музикалните училища, както и тези по изобразителни изкуства. За музикантите и художниците самостоятелната работа продължава и у дома. Но балетният артист трябва да бъде в залата със своя педагог. Не възразявам срокът за обучение от деветгодишен да стане на осем. Но децата трябва да постъпват след трети клас, както е сега, а не след четвърти, както се предвижда да стане. Балетът е изкуство на младостта и един ученик, завършил на 17 и половина, е напълно подходящ да постъпи в театър, където ще се дооформи като артист.
Силвия Томова - примабалерина, педагог, председател на Националния комитет към ЮНЕСКО: Моето мнение е, че отдавна се налага реформа в нашето училище. Но каква? - Реформа, адекватна на световните модели, които са продиктувани от високия професионализъм и от които трябва да се учим. Аз, както и много мои колеги сме учили в Москва и Петербург по школата на Ваганова. И сега тя е всред водещите в света и привлича от цял свят цвета на танцьорите. Но там децата и родителите знаят, че приоритет имат специалните предмети и който желаеше да има редовно средно образование посещава извънредно вечерно училище. Като председател на комитета ни към Юнеско получих документи, които представляват френския модел на образование от 1987 г. Там наистина е осъществена обща реформа в средното образование и във всички гимназии се изучава танц, музика и живопис, преподавани от специалисти. И от тези деца по-късно най-талантливите, чрез конкурс продължават в балетните им академии (такова е училището към Гранд Опера), където образованието е шестгодишно и където сутрин изучават общообразователните предмети, а следобед се занимават само със специалните. Нашият модел, който събира децата на едно място, е добър, но нека да помислим за специалната програма, която ще ни впише в общата схема. Днес тече интеграционен процес между всички танцови системи в света, съществува световен танцов център и ако ние не се впишем в общата схема, изпадаме извън борда. Към ЮНЕСКО в момента съществуват фондациите "Ашберг", "Рокфелер", "Форд", "Нуреев", които финансират 150 стипендии за танц, живопис и музика в най-престижните академии. Наши деца успешно се пребориха с конкуренти от цял свят и вече специализират в споменатите академии. Ако намалим програмата си, кой ще ни потърси за нещо? Така че реформа се налага, но към изравняване със световните образци. От Министерството трябваше да ни извикат и да ни попитат, и ние да изберем посоката, към която да вървим.
Ясен Вълчанов - премиер и директор на балета на Софийската опера: Като база училището ни е единственото на Балканския полуостров. Нека има реформа, но тя да извиси, а не да върне назад развитието на образованието ни. И сега часовете за специалните предмети - класика, паддержки, характерни и модерни танци, не са достатъчни и педагозите извънредно работят без пари, за да наваксват необходимото. Какво ще стане, ако още се намалят? Ще се превърне в обикновена гимназия с изучаване на танци.
Ана Александрова - балетен критик и историк: Красотата и грацията в класическия танц - основният език на балетното изкуство, пластичната хармония на неговата форма, образното претворяване на балетните произведения се обуславят от голям, системен, ежедневен, многочасов труд! Неговата прелест и извисеност са плод на сложна методическа работа в изковаването на онази балетна техника, която определя художественото майсторство! Тя се постига с всеотдайни физически и умствени усилия при всекидневното повторение и усвояване на азбучните начални истини - до формиране на тялото в послушен инструмент, чрез който балетният артист музицира, опоетизирва танцовия текст и го превръща в одушевена, зрима музика.
Да се отнемат часове от програмата по танцово обучение в ДХУ е смехотворно, възмутително! Това е резултат на незаинтересованост, бих казала - неграмотност! -За същината на това великолепно изкуство, което има свой значим дял в обогатяване душевността на народа ни.
Доцент Калина Богоева - бивш директор на ДХУ и педагог: Законопроектът трябва допълнително да се разгледа. Сигурна съм, че създателите му имат своите съображения, но когато става дума за изграждането на танцьорите, трябва да се има предвид, че това е труден процес, който има своите тънкости. Неразумно е да се вземат толкова важни решения без мнението на специалистите.
Доцент Емил Димитров - председател на фондация "Международен балетен конкурс - Варна": Намесата в образователната програма ще нанесе невъзвратими поражения при изграждането на културната ни интелигенция. Това ще се разбере след години, и най-вече при балетното изкуство. Цялата програма на едно средно специално образовани трябва да преминава през призмата на специалния предмет - в случая класическия танц. От 51 до 55 г. бях асистент по методиката на училищното пеене. В Министерството на просветата тогава избухнаха ожесточени спорове и разговори по повод преподаването на пеене и рисуване. Ние бяхме наследили отпреди 9 септември най-прогресивната и развита образователна програма, но въпреки това я заменихме със съветския модел, което унищожи нашето образование по тези предмети. Самите руснаци, когато идваха при нас, се учудиха, че сме взели от тях това, което те преборвайки се, бяха отменили и така за разлика от нас тяхното образование се подобри. Какъв е този модел сега, по който ще префасонират специалните ни училища? Струва ми се глупаво работници в заводи, бизнесмени и други труженици, каквито ще излязат евентуално от специалните училища по изкуствата, да танцуват, пеят и рисуват добре, а професионалистите, които случайно ще оцелеят като кадри на тези училища, да са недостатъчно подготвени. ДХУ е фундаментът на балетното изкуство у нас, на балетните театри, на висшето балетно образование, на балетните ни конкурси. Рухне ли, ще повлече всичко след себе си.
Ще привърша с думите, че и сега, при тази програма, нашите педагози се оплакват, че часовете по специалните предмети са недостатъчни. Отпаднаха часовете по гимнастика, задължителни преди за първите две години, липсват и тези по фехтовка и грим, а да не говорим за нововъведенията във водещите академии - изучаването на различните модерни техники, йога, източни бойни изкуства, театър, философия. Но и при това положение кадрите на ДХУ са елитни и конкурентоспособни. Любопитно е обаче, че при възраженията на нашите специалисти, че училището ни следва определен модел и система на образование, председателката на екипа, който подготви законопроекта - София Димитрова, отвръща: "България ще направи свой модел на образование". Вместо да откриваме наново колелото, не е ли по-добре да осъзнаем факта, че ДХУ притежава първокласна база и висококвалифицирани преподаватели и че е единственото не само в България, но и на Балканския полуостров. Това предизвиква истинска завист сред колегите от съседните страни, които едва сега се опитват да организират свои училища и търсят нашия опит. От години тук пристигат ученици от Гърция и Турция. Дойдоха деца и от Франция, но се върнаха по битови причини. Тези причини биха могли да бъдат преодолени: да се уреди въпросът с общежитието и стола например. При подобряване на условията тук ще предпочетат да учат всички танцови кадри от съседните страни, което ще донесе значителни средства на училището и държавата. При всички трусове и катаклизми от промените не пострада нито едно училище в бившите социалистически страни. (В Полша държавните балетни училища са осем. Как не им дойде наум там, че са им много. Напротив! Грижите и вниманието към кадрите растат. Затова нека десет пъти премерим, преди да отрежем. После ще бъде късно! После ще започваме пак отначало.
При нашите танцови традиции и домакинство на един от най-авторитетните балетни конкурси, Държавното хореографско училище може да се превърне в печеливша карта.

Маргарита Михайлова