Виртуалният български
павилион

- Откога всъщност България няма официално участие във Венецианското биенале?
Недко Солаков: "По подобаващ начин" България за последен път участва в биеналето през 1964 г. Какво означава "подобаващ начин": държавата да бъде ангажирана в селекцията на куратор и художник(ци).
- Оттогава държавата ни за първи път се ангажира с такава селекция - по особено мъчителен начин, както разбрах.
Яра Бубнова: Борбата за това национално участие започна преди пет години. Ако не греша, първите стъпки направи още Филип Зидаров - това беше по време на мандата на Желю Желев. След което аз опитвах - два пъти, при различни министри, но без успех. Недко Солаков направи най-разумното: официално се обърна към президента Петър Стоянов с молба да предприеме необходимите действия. За държава, която не участва във Венецианското биенале, единствената възможност е молба от официални институции за включване в съответното издание. Успоредно с това ние знаехме, че в момента се приемат нови държави - за самото биенале ситуацията узря от политическа гледна точка.
Недко Солаков: Въпросното писмо до президента Стоянов беше написано през декември 1997 г. За щастие президентът прие много сериозно евентуалното подновяване на българското представяне във Венеция. Президентството инициира официалната процедура, която доведе до активното участие на Министерството на външните работи, Министерството на културата и българското посолство в Рим.
Яра Бубнова: След което България бе включена в списъка на участниците заедно с други страни, които са се обърнали с подобна молба - това са предимно новите независими държави.
Недко Солаков: От началото на тази година Харалд Зееман, главният куратор на тазгодишното (и следващото) биенале, беше "резервирал" място за България в пространството Тезе в Арсенала.
- След като близо две години се работи по това участие, защо в крайна сметка всичко се реши не в последния момент, а даже след него?
Яра Бубнова: Защото Министерството на културата, което по условие отговаряше за това официално представяне, първоначално не знаеше как да реагира.
Недко Солаков: Да, това беше основната причина. Независимо от доброто желание на хората в Министерството на културата, отговарящи за тези преписки, явно липсата на какъвто и да било опит за участие в подобен форум доведе до някаква абсурдна ситуация. Честно казано, в момента ядът ми е преминал и поради факта, че ако всичко беше организирано както трябва, на мен нямаше да ми хрумне тази идея за "Съобщението", а и самото то нямаше да се осъществи по този начин.
Яра Бубнова: Трябва да отбележим, че зам.-министър Пантелей Цанков прояви абсолютно разбиране и експедитивност. И ни съдействаше много в този "следпоследен" момент, както ти го назова. Но в началото се тръгна по бюрократичния начин, създадена беше комисия предимно от външни хора, която трябваше да реши какво да се прави. След дълги мъки в началото на март се взе решение за обявяване на конкурс, съобщението за който излезе на 19 април. А в министерството знаеха, че сроковете за включване в каталога на биеналето изтичат на 17 април. Експертната комисия избра жури с председател Румен Захариев и членове Федя Филкова, представител на Президентството, Камен Балкански, Мария Василева, Руен Руенов, Борис Климентиев, Ирина Генова (която беше възпрепятствана да участва).
- Какви други проекти се състезаваха?
Яра Бубнова: Имаше още два проекта - единият на куратора Чавдар Попов с проект за CD ROM "BG LARA" на Божидар Бояджиев и проектът за изложба на група куратори, оглавена от Димитър Грозданов - мисля, че се казваше "Граници". От кураторите в този проект помня името на Галя Боткова.
- В последна сметка конкурсът, проведен на 4 май, какво на практика реши? Като имаме предвид, че в този момент всички срокове са минали, че не може да става дума за отделно пространство в биеналето, за транспорт на изложбени творби и т.н., а освен това по предварително условие министерството не се ангажираше с финансова подкрепа на участието.
Недко Солаков: Реши каквото трябваше. Реши, че единственото, което може да свърши някаква работа в тази екстремна ситуация, е нашият проект "Съобщение". Говориш за пропуснати срокове - слава Богу, италианците също живеят на юг, така че техният краен срок за каталог на биеналето от 17 април беше преместен неофициално за 3 май. Те проявиха търпение, но и то очевидно се изчерпа, защото няколко дена преди журирането в Министерство на културата се получи учтив факс от биеналето...
Яра Бубнова: ... с който доста хладно ни уведомяваха, че вече всички срокове са изпуснати, пространството, предвидено за нас, е заето, няма никаква възможност да ни включат в каталога. С две думи - ще се видим на следващото биенале.
Недко Солаков: За щастие министерството отговори, че все пак има насрочено журиране, което не може да бъде отменено, и че журито категорично ще вземе предвид липсата на пространство. От биеналето не отговориха нищо. Отварям една скоба: ако трябва да публикуваме или коментираме цялата преписка около това българско участие, не биха ни стигнали няколко броя на в. "Култура". Всичко това беше и е много поучително.
Яра Бубнова: И много драматично.
- Вярно е, откъслеци от този "екшън" достигаха периодично до колегията. Почти се бяхме примирили, че и този път нищо няма да стане. Все пак вашето "Съобщение" бе огласено на биеналето - какво беше то?
Яра Бубнова: Това е текст, отпечатан на български, италиански и английски върху 15 хиляди пощенски картички с цветовете на българското знаме, който гласи:
"Важно съобщение
След близо 30-годишно прекъсване на официалните си участия във Венецианското биенале, Република България има удоволствието да заяви готовността си отново да участва по подобаващ начин в следващото издание на Венецианското биенале през 2001 година.
On behalf of the missing (but almost ready to participate) country Nedko Solakov, artist, and Iara Boubnova, curator, generously sponsored by Giancarlo Politi, Editore, and Eyecatcher, Hoorn, The Netherlands."
Картичките бяха придружени от сувенирни фланелки със същия текст на гърдите и с анонса за 48 Венецианско биенале на гърба. "Съобщението" се разпространяваше, първо, на ръка и, второ (по великата идея на Недко, в която аз първоначално се съмнявах), поставено в специални плексигласови кутии made in Bulgaria на ключови места в различни пространства на биеналето.
Недко Солаков: Две в началото на Кордерие, две в отказаното ни Тезе, две в Италианския павилион и по една във Френския и Австрийския павилион. Всичко бе съгласувано с главния куратор и посрещнато с ентусиазъм от Питър Вайбел, австрийския куратор, и ко-куратора на Френския павилион Ху Ханру.
- Недко спомена, че идеята му е хрумнала от яд към българската организация на участието...
Недко Солаков: На 27 март, около 4.30 сутринта в хотел "Алба" в Будапеща, се събудих, както пише в книгите, с идеята в главата си. И си казах: Това е. Смешното беше, че едно изречение, което ти хрумва за секунда, предизвика толкова много проблеми, за да бъде "оповестено" както трябва.
Яра Бубнова: Аз си представях, още преди да започне този маратон, че участието естествено не трябва да изисква много средства, сложен транспорт, а и няма време за подготовка. Искаше ми се нещо много ефектно. А какво ефектно може да се направи за Венецианско биенале при наши условия. Идеята на Недко много ми допадна - ние преминахме през етап, в който искахме съобщението да бъде звуково, но все пак се спряхме на някакъв материален носител. Всеки обича да отнася нещо от изложбите. Какво по-хубаво от това да отнесеш самата работа. (Школата на Феликс Гонзалес-Торес, общо взето.) Няколко месеца ние с Недко се опитвахме да си представим как изглежда количество от хиляди картички, но забравихме да си представим колко тежат...
- Доколкото си спомням, биеналето беше отказало да ви приеме като национално участие толкова късно. И като че ли се очертаваше някакъв "нелегален" вариант?
Недко Солаков: На другия ден след журирането в Министерството на културата се свързах с Харалд Зееман по телефона. Той започна разговора с думите: "Но, Недко, за мен България е приключен случай". Обясних му, че става дума за много специфичен проект, който включва в себе си дори и факта, че биеналето отказва на България участие тази година. Най-накрая Зееман каза: "Добре, изпратете ми официалното писмо от Министерството на културата. Този път ще го направим така, но в следващото биенале трябва да участвате както се полага". За моя изненада на следващия ден получих от него факс на английски и италиански, в който се казваше, че когато г-н Барата, президентът на биеналето, се върне във Венеция, той ще ни уведоми официално какви са причините България да не може да участва в тазгодишното Венецианско биенале. И тогава настана истинският екшън. Да са живи и здрави жена ми Слава и децата, защото те отнесоха най-голяма част от "страничните ефекти" на мрачния Солаков в действие. Честно казано, и друг път съм бил в подобни ситуации, но никога в такива мащаби. Не ме беше яд толкова, че няма да участвам в биеналето (все пак съм бил в "Аперто" 1993 и "Клуб Берлин" 1995 г.), но се побърквах от мисълта, че не мога да осъществя самото "Съобщение". Защото тази работа можеше да бъде направена само сега, само използвайки името на България и само на тазгодишното Венецианско биенале. Написахме един твърд/учтив факс до г-н Барата с "молба" да преразгледа решението си. Отново наблегнахме на факта, че не става дума за "нормално" произведение, а за много специфичен проект. Никаква реакция. Междувременно на 10 май се получи и неговото официално писмо до министерството, в което основната причина за отказ беше, че сме закъснели за каталога. Тук трябва да отправя още веднъж големи благодарности към Президентството, Министерството на културата и българското посолство в Рим, които направиха всичко възможно да подкрепят нашето искане за преразглеждане на този отказ. Независимо от голямото забавяне, бих казал че най-накрая, по типично български обичай, всички работехме заедно със завидна съгласуваност. Само дето италианците не искаха да се съгласуват с нас. Решихме да реализираме проекта на всяка цена. Нашите спонсори, без които "Съобщението" не би било възможно - Джанкарло Полити от Милано и "Eyecatcher International" от Холандия, се съгласиха и на "нелегалния" вариант. Същевременно се обърнахме за "помощ" към международната арт общност, на която обяснихме случая.
Яра Бубнова: Някои от колегите реагираха веднага с "обръщения" към Венецианското биенале. А други ни предлагаха да направим нещо като професионална подписка и с нейна помощ да реализираме "нелегалния" вариант на "Виртуалния български павилион", назован така за първи път от Ханс-Улрих Обрист.
Недко Солаков: Част от тези куратори си предложиха веднага услугите да разпространяват ръчно картичките с нашето съобщение по време на трите дена откриване за пресата и професионалистите (9, 10 и 11 юни). Около 17-18 май бяхме свикнали с "нелегалността" на идеята и основно работехме по реализирането на картичките, отпечатвани в Милано, фланелките и книгата ми "Някои истории" (с включена венецианската история), правени в Холандия. И тогава дойде 21 май със съобщението, че биеналето е решило да отпечата "изречението" от името на България във втория том на каталога си.
Яра Бубнова: Представях си, че биеналето информира за включването на новите страни, а за България ще публикуват, че тя съобщава за своето участие в следващото биенале.
- Тоест организаторите са възприели "Съобщението" като съобщение.
Недко Солаков: И отново имаше един категоричен факс до тях, че това е художнически проект, който съществува само в тази форма, в която е предложен за участие. И че никаква част от него не може да бъде използвана по друг начин. Двойственото значение на проекта действаше вече с пълна сила.
Яра Бубнова: Поставихме условието или/или. Или проектът се включва като национално участие...
Недко Солаков: Нещо, което вече ни беше отказано, или махат абсолютно всички "изречения", произлизащи от моя проект. И в рамките на час и половина в късния следобед на 22 май получихме официален факс, с който потвърждаваха нашето участие, последван от нервно обаждане от дизайнера на каталога с последни технически въпроси...


Разговаря Диана Попова

Някои реакции за българското участие



48-мо
Венецианско
биенале

Разговор
с Яра Бубнова
и Недко Солаков