Апокалиптика -
хевиметъл с лък, а не с перце

"Апокалиптика" в България! Поредната музикална сензация и повод за големи емоции. Още не са заглъхнали неистовите възгласи по "Металика" и като че ли за да не ги забравим, някои от тях чухме отново - изпълнени по още по-невероятен начин. Никога не можехме да си представим, че така могат да звучат само четири класически струнни инструмента. Както и че само четирима музиканти могат да напълнят с присъствието си една огромна сцена.
Това, което в академичните среди биха определили като скандал, накара цялата публика, в това число и много подрастващи музиканти с класическо образование, не само да променят традиционната си представа за виолончелото като инструмент, но и да изпаднат в истински екстаз от чутото и видяното на 25 юни в първа зала на НДК в Салона на изкуствата. Но скандалът не свършва дотук, защото почти през цялото време младите хора пееха "парчетата". Откъде ли ги знаеха? Кой е по-лесният път за възприемането им? Дали слушайки оригиналните им изпълнители - "металисти", или по нищо неотстъпващите им кавъри на "класиците". До още по-голямо объркване води и фактът, че публиката в залата знаеше и техните авторски композиции, което логично води до извода, че тези млади хора познават добре групата и слушат нейните записи?! А голяма част от тях самите са виолончелисти. Вместо, например, да слушат кротко вкъщи Концерт за виолончело и оркестър от Антонин Дворжак, те са дошли да слушат някаква "дивотия". По времето, когато аз учех в Музикалното училище, така биха реагирали почти всички класически музиканти и преподаватели. Слава Богу, тези времена отминаха и на концерти (за които преди не можеше и да се мечтае), наред с учениците и студентите, виждаме и техните учители. Вероятно пак има някои консервативно настроени особи, заканително вдигащи пръст или изпадащи в отчаяние и носталгия по отминали времена. Това, което дори и те не биха могле да отрекат, е виртуозността на четиримата музиканти, както и тяхната нестандартност.
Става дума за четиримата финландци виолончелисти, обединили се в група с респектиращото име "Апокалиптика": Ейка Топинен - 24-годишен, основател на групата и автор на повечето аранжименти, Макс Лилиа - 24-годишен, също аранжор, Антеро Манинен - 26-годишен, и най-възрастният член на групата - Пааво Лотинен, на 31 години. И четириата ги обединява слабостта им към твърдия рок и най-вече към "Металика". Все пак в музикално отношение всеки има своите лични предпочитания. Така например Ейка и Макс обичат да слушат и банди като "Сепултура", "Пантера", "Валтари", но също и класиците Сибелиус и Шостакович. Пааво харесва Бьорк, Валтари и текно стил, но в същото време обожава Моцарт, Бетховен и Сибелиус. Най-шокиращ като че ли е музикалният вкус на Антеро, който ни изненадва с предпочитанията си към тангата на Астор Пиацола. И четиримата са завършили престижната музикална академия "Сибелиус" в Хелзинки със специалност виолончело. От малки си падат по хард рока, но доказват, че са непоправими "хевиметълисти", реализирайки след един летен лагер гениалната идея на Ейка да аранжират за четири чела любимите си парчета от репертоара на групата "Металика". Въпреки че произхождат от семейства на класически музиканти и от деца слушат елитарна музика и свирят стандартния виолончелов репертоар, съпътстващите тинейджърски уклони по рок и хевиметъл в един момент се оказват решаващи за творческия им път. Но работата им в "Апокалиптика" не ги ограничава стилово. Както те сами споделят, класическата музика е тази, която ги е насочила към музиката изобщо и тя продължава да бъде по-респектираща за тях и досега. Любимата им група е "Металика" и именно желанието да интерпретират техните парчета ги събира заедно през 1993 година.
Дълго време момчетата правят аранжиментите и свирят само за лично удоволствие. Първият им албум излиза през 1996 година, три години след събирането на четиримата музиканти, негов продуцент е Пека Риталуото, и е озаглавен просто "Апокалиптика свири Металика на четири чела" Този албум предизвиква огромен интерес и възторжени отзиви от критиката. Отначало не се купува много, но скоро "странната комбинация" се оказва много печеливша. Албумът достига огромни продажби и прави четиримата от "Апокалиптика" известни и извън родината им. Започва един маратон от над 100 концерта. Популярността им бързо нараства и след като са поканени за подгряваща група на "Сепултура" и "Секс пистълс". Някои от изумените фенове на тези групи откриват за първи път виолончелото като инструмент, което ги кара да се позаинтересуват от класиката въобще. Започва и едно преливане на почитатели от класическия контингент към този на металистите. Начинът, по който само четири струнни иструмента интерпретират хевиметъл, е изумителен. Като звучене "Апокалиптика" не отстъпва по нищо на оригинала "Металика". За това допринасят не само виртуозността, оригиналните аранжименти, разкриващи неподозирани възможности на челото като инструмент, но и използването на електронни звуци и ефекти, типични за китараджиите. Зрителите на зала 1 в НДК се убедиха, че сценичното им поведение е също като на типични "металисти".
Окуражени от първоначалния си успех, четиримата музиканти замислят и подготвят втори албум. Той става факт през 1998 година. Записан е само да два месеца. Озаглавен е "Симфония на инквизицията" ("Inquisition Symphony") по едноименното парче на "Сепултура". От този втори албум разбираме, че обект на тяхното внимание са вече не само хитове на "Металика", но и на други рок-банди. Така например парчето на "Фейт ноу мор" - "From Out Of Nowhere", както и "Domination" на "Пантера", разнообразяват албума. Голямата изненада и поредното доказателство за израстването на "Апокалиптика" са включените три авторски композиции на лидера на групата Ейка Топинен. Те са в същия агресивен и дълбок стил, както и останалите парчета, но в тях за музикална основа служат типични финландски интонации. За периода между двата албума музикантите израстват много и като инструменталисти. Както самите те споделят, почти няма музикално произведение, което да не биха могли да изсвирят. Слушайки парчетата от албума, а и живия концерт в НДК, на моменти възкликваш: "Това не може да бъде!"
След издаването на втория албум интересът към групата нараства неимоверно и концертните им турове вече включват над 200 участия пред публика. Популярността им прехвърля Европа и те са високо оценени и в САЩ. Сила и енергия за постоянните пътувания и концерти, както споделят те, им дава не само характерът на самата музика, която изпълняват, но и зарядът на многобройната им публика. Самите членове на "Металика" вече са големи фенове на четиримата скандинавци. Неотдавна най-известната американска метъл банда в момента дава разрешение тяхна музика (интерпретирана естествено само от "Апокалиптика") да бъде включена в саундтрака кам филма "Твоите приятели и съседи" ("Your Friends And Neighbors").
От своя страна вече и самата "Апокалиптика" има последователи. Едно трио от акордеонисти на местен финландски фестивал се представило, свирейки парчета също на "Металика". Е, както самите челисти казаха, звучали малко пародийно, но кой знае след някоя и друга година дали няма да ни изненадат, както те самите. Нека засега оставим акордеонистите да си репетират, а всички фенове на двете големи групи "Металика" и "Апокалиптика" да очакват с надежда появяването им на една сцена. Може би съвсем скоро техните почитаели ще имат и този шанс?!
Представяте ли си многобройната българска публика - тази от Пловдив и тази от София, да се събере отново на едно място, за да преживее тръпката. И тогава отново класици и металисти ще се хванат за ръце и заедно ще пеят любимите си парчета независимо с какво са изсвирени - с лък или с перце. А тези от академичните среди съвсем ще си запушат ушите и очите, питайки се "Какво става в тоя свят? По мое време това не можеше да се случи." И по мое също, но какво по-хубаво от това да имаш свободата да избираш, да експериментираш и ако искаш да си един от тези в залата.
Нели Янкова