Пловдивски дневници:
ХХ век
Предизвикателна и шокираща е изложбата на Вернер Тил, озаглавена "ХХ век" - във всеки от колажите и картините му мерзостта на столетието извира (и пренаселва оскъдното пространство) от огромни фалоси. За 72-годишния немски художник фалосът е символ не само на мъжественост, но и на насилие, надмощие. Шокиращ беше и Найджъл Чарнок, който повтаряше в скороговорка: "секс и смърт, смърт и секс", закривайки интимните си части с голо кукленско телце. "Ужасното дете на нашия век" (почти като у Мюсе) накара тинейджърките да пищят в упоение, а 30-годишен мъж срамежливо да се отдръпне от нежната агресия, с която Чарнок му отправи предложение на ръба между фикцията и реалността.
Но продукт на ХХ век е и музиката на Карл Орф. Изпълнението на "Кармина Бурана" е пловдивски патент. След като сценичната й версия (диригент Борислав Иванов) обиколи по-близки и по-далечни страни, концертният вариант, който ни предложи амбициозният и талантлив маестро Георги Димитров, надмина всички очаквания. Мощна, енергична интерпретация и съвършен интегритет между хор (дир. Крикор Четинян), оркестър, детска партия и четирима солисти от Румъния.
Модата на мултимедийното въздействие, изпробвана още веднъж в рамките на Европейския месец на културата, разшири в този концерт по-категорично музикалното изпълнение, макар че може да се пожелае повече въображение и качество на визионите. Филмът на Димитър Митовски, видян на церемонията по откриването на културния маратон, накара гости от тазгодишната европейска столица на културата Ваймар да се питат какво са видели. Един от екраните в спектакъла на Вълдобрев така и не проработи, а видеорепортажът, следящ изпълнителя и оркестрантите му на сцената и редуващ се с предварително заснети кадри и клипове, по-скоро отвличаше, отколкото концентрираше публиката върху майсторството им. Традиционни изразни средства и нови техники и технологии търсят обогатяващото съперничество. Понякога взаимодействието им ражда необичайни резултати. Людмила Димова от "ЛАД мюзик" смесва нови и познати звучности и търси съвременното третиране на етническата музика в 4-дневния фестивал "Евровойс". Съчетават се фолклор и джаз, гласове и инструменти - по лад, по модулации. Температурните модулации на климата обаче в рамките на няколко часа й скроиха зла шега в две поредни вечери. Вечер първа - "Ева сонг" (4-те млади солистки на "Мистерията на българските гласове") плюс джаз закачки с кавал на Теодоси Спасов и срещата му с "Канарите". Вечер втора - Ивелина Балчева и китаристът Огнян Видев, френско трио импровизира по индийска музика, ревю-спектакълът на студенти от НАТФИЗ "Тялото - последно убежище на духа". Великолепните изпълнения преминаха пред 150-200 души публика. Почти ураганен вятър бе готов да я отнесе от Античния, но тя удържа пламенно до края. Открадват буса с инструментите на "Канарите", но кражбите, както и резките смени на климата, са част от характеристиките на времето, в което живеем. Затова пък четиримата финландски челисти от "Апокалиптика" въпреки 45-минутното закъснение заковаха металите с едночасов концерт. До чуеш и видиш "Металика" преди две седмици и да пропуснеш виолончелните им версификатори просто не бива. Публиката миналата събота героично се подели на две. Цветът на театрална България от най-възрастното до най-младото поколение си даде среща в Драматичния театър на Пловдив. Паролата беше: Некрошюс, "Хамлет". Неиздържалите четиричасовата борба на стихиите в драмата: лед и огън, желязо и човешка енергия, бяха малцина "перебежчики" в пространството между Античния и Драматичния театър. "Покажете се, излезте на сцената, очакват ви", подхвърлих предпазливо към наблюдаващия от балкона без капка изразност следфиналните аплаузи режисьор. Великият Некрошюс поклати отрицателно глава. ХХ век е и разнообразието в неистовото търсене на нови форми и нови изразни средства. То може да бъде съсредоточено в един акцент на театралната програма, какъвто е "Хамлет 2000" (26 юни - 3 юли) в Пловдив (във Ваймар пък били интерпретациите върху "Фауст"), а може да бъде разпиляно в скъпоценни люспици в поредица от спектакли на "Транскултурните театрални ситуации" И ако на едната страна на везната е камерният състав на Болшой театър с неговата над 200-годишна традиция, на другата са формите на алтернативното изкуство. Под дъжд, местене в последния момент от Античния в Драматичния театър, където желаещите са повече от възможните места, провокират скандал, но вълшебното целебно майсторство на изпълнителите (струнен секстет, две балетни двойки, между които и момиче с българска кръв - Анна Иванова, няколко певци) потушава страстите. Болшой театър е голям не само с 2500-членния си състав, но и с марката на отличното си изкуство. Два фестивала на алтернативния театър минаха почти паралелно. Елена Панайотова и Роб Лист от Холандия си направиха сватбен подарък с "ХХ век: изчезващият театър - тела отвъд ежедневието", на който бяха организатори и участници - тя с "Игрила", той с представление на своята техника в Пловдивския университет. Всяко от 7-те представления заслужаваше да бъде видяно от ценителите на другостта, особено "Вятърът с жълтия пясък" на Хисако Хорикава, една от водещите изпълнителки на уникалния буто танц в Япония, чиято сила е в превръщането на много бавното движение в особен знак. На ХХ век е и нежният китарен звън, когато инструментът е в ръцете на виртуози като професор Алдо Лагрута от Венецуела. Звездата на латиноамериканската китарна школа, която живее в Германия и концертира в цял свят, журира с изтъкнати свои колеги най-успешното досега издание на Международния конкурс за класическа китара. 6 дни Музеят на Съединението беше тяхна територия - над 200 души го пълнеха всяка вечер. ХХ век е и Ричи Блекмор по анцуг, размъкнат пуловер и гръндж-шапка в големия пек по уличките на Трихълмието ден преди концерта му и после като средновековен трубадур на Античния театър в най-скъпата по цени проява - билетът стигна 40 000 лв. Легендата от "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу", опитомен от русокосата Кендис, е сменил не само одеждите, но и амплоато си, и беше на път да разочарова неочаквалите промяната му почитатели в двойно препълнения театрон. Въпреки това концертът бе великолепен. ХХ век се изнизва далеч не по терлици и кротичко, но прегърнал и повлякъл със себе си в новото столетие шлейфа на предходните времена.

Пенка Калинкова