Салон на изкуствата ’99
Веселин Станев пристигна от Франция, но не е от Франция. Роден е във Варна. Появи се на 21 юни в Салона на изкуствата София'99. За да ни отведе в един невероятен свят от звуци и чувства, в който цари хармония и нежност. С изкуството на Веселин Станев времето изтича незабелязано. В пространството на залата се появяват образи, родени от въображението на Шопен и Равел; вихрени каскади от звуци те обгръщат, оставяйки запомнящи се следи от цветове и нюанси, отзвучават единични тонове, "произнесени" като кодови думички от пианиста, повторени, потретени, изсвирени с някаква особена настойчивост, означаваща като че ли заповед за "разшифроване".
Веселин Станев не е обикновен виртуоз, който те стъписва с акробатиките си или с това, че е овладял инструмент, който едва ли не изпълнява всяко негово желание... Пианистът Веселин Станев смайва с образното си мислене, със символиката на звуците, която той разчита сякаш ходом пред слушателите си, с невероятната дарба да контактува посредством пианото, да респектира, извисява, развлича, ужасява, натъжава... свирейки. Каква прелест са "неговите" "Прелюдии" от Шопен (всичките 24!), прелитащи покрай ушите, докосващи сърцето със специфичния си полъх. Всичко тече в единен поток, логично навързано, с удивително точно премерени секунди за поемане на глътка въздух.
Прелюд, хорал и фуга на Цезар Франк показаха, че романтикът не е чужда на голямата барокова конструкция, която пианистът издигна като храм с ритуална отдаденост и преклонение, усетено особено в хорала. Той бе поднесен като енигмата на божественото, а фугата с нейния сдържан, но непоколебим ход напред и нагоре се превърна в музикална алегория на Вечния и Справедлив Бог. Между тези две творби бе вместен Равел с "Гаспар на нощта" - произведение, считано от най-великите пианисти на нашия век за връх, за един от най-трудните опуси (в техническо отношение). Не е случайно, че за тези три сложни пиеси Веселин Станев е получил специалната награда от Международния конкурс "Маргарита Лонг-Жак Тибо" (носител е още и на "Гран при" на същия конкурс). Чистота, поетичност и една особена вибрация в "Ундина"; изключителна, разтърсваща с трагичното видение "Бесилка", в която камбанният звън, самотата, вцепенението бяха пресъздадени забележително... И накрая "Скарбо", домашният малък дух, превърнат от въображението на Равел в пиеса с много сложен и ъгловат мелодичен и хармоничен изказ. Блясък, шеметни пасажи, дантели от акорди, изтънченост и филигранност на формата - всичко това Веселин Станев омесва и скулптира в движение, представяйки ни ситуации и картини, оживяващи изпод пръстите му. И си мислех: жалко, но все още този удивителен талант, завършен, шлифован, интелигентен, не е получил подобаваща известност и популярност в родината си. Каквато има в чужбина!

Боянка Арнаудова