Варненско лято ’99
След откриването си "Варненско лято" навлезе, както обикновено, в тихите води на своята камерна част. Понякога те са интерпретаторски твърде дълбоки, както бе концертът на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов". Посветителният характер на изявата (65 години от рождението на създателя на хора) намери израз в сакралната първа част от програмата, завършила по изненадващ начин с панорамно представяне на творби от Гершуин в аранжимент на Теодора Павлович (първо изпълнение). Но по-малко проникновената втора част бе с български репертоар - една от също много силните страни на интерпретатора Арнаудов. С награда, носеща неговото име, бе удостоен композиторът Милко Коларов. Доста по-плитки се оказаха водите при камерния ансамбъл "Ампурдан" с диригент и солист Джорди Кодина (китара), чиято заслуга бе, че ни запозна с интерпретаторски явления от музикалната култура на Испания от ХХ век.
Сред рециталите се открои изявата на немския виолончелист Клаус Петер Хан (в добре изработен и твърде отговорен съпровод на Иво Бонев, пиано). Бе ни демонстрирана много обиграна интерпретаторска трактовка на четири различни стилови сфери (сонати от Бетховен, Брамс, Дебюси, вариации от Б. Мартину). Предвкусван с удоволствие, концертът на Калуди Калудов (в съпровод на Тереза Бжезовска) премина при свита звукова бленда (гласово неразположение на изпълнителя), но с компенсиращ артистизъм в канцонетната част. Цяла поредица концерти бяха посветени на млади (и съвсем млади) лауреати-първенци на множащите се наши изпълнителски конкурси. Така на 25 юни се представиха отличният кларинетист Атанас Илиев в съпровод на Стефан Петров, а също и правещата отрадно впечатление виолистка Мария Христова (и тримата призирани на VI национален конкурс за изпълнение на чешка и словашка музика - Варна'99). Една класа по-високо - възрастово и артистично - стояха пианистът Евгений Ганев и цигуларят Христофор Маринов (акомпанятор Марина Капитанова), които изнесоха концерт по случай получените първи награди от Международния конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров" - Шумен'99.
"Варненско лято '99" чества и 200-годишнината от рождението на Пушкин - с няколко събития, но преди всичко с гастрола на трупата от Болшой театър. Тя гостува в България с две програми - първата е изнесеният концертен спектакъл в Пловдив, София, а сега и във Варна, а втората е участието й в осъществяването на "Княз Игор" на площад "Батенберг" от Софийската опера. Изявата на трупата, съставена от петима певци-солисти, две балетни двойки и инструментален състав, бе първата по-сериозна кулминация във фестивалната програма, що се отнася до интереса на публиката. Артистичният успех също е несъмнен, особено ако човек цени традициите на руската класическа оперно-балетна концертност, която с голямо достойнство поднася собствения си национален репертоар. Не мога да кажа, че в България сега гостува абсолютният връх на руското музикално изпълнителство марка "Болшой...", но показаното според мен бе достатъчно представително и внушително: пеенето бе мощно и/или прочувствено, балетното танцуване - виртуозно и по руски стилно, инструменталистите - превъзходни. Започнал с изявите на Пьотър Глубокий (бас) и особено въздействения Константин Толстобров (тенор), концертът кулминира финално с ефектно осъществения "Пасторал" из операта "Дама пика" на Чайковски в изпълнение на сопраното Оксана Ломова, мецосопраното Елена Околишева и баритона Владислав Верестников. Сред балетистите особено се наложи двойката на Ана Иванова и Денис Медведев, които във финалното па-де-дьо от Минкус ("Дон Кихот") покриха всички норми на първокласния балетен стандарт. Със солистични номера и със съпровода на певците бе ангажиран миниоркестърът на "Болшой театър" - секстет с ръководител Владимир Кожемяко. Проявата определено запълни голямата празнота откъм руска класическа музика: романсите на Глинка, ариите на Чайковски върху стихове на Пушкин. В това е, мисля, основната ценност на гастрола.

Розмари Стателова