Кремиковци - снимка за спомен е новият филм на Николай Волев от поредицата на БНТ "Тема". След заниманията със здравеопазването ни в "Бърза помощ" (награда на СИРКОМ) и с всекидневната мъдрост на старци от Трънско в "Зимна приказка/за любовта", сега майсторът на документално-метафоричния екшън изважда на показ разни непознати неща под комините на Кремиковци. Може и да са познати от телевизионното преизлъчване навремето, ала сега такъв декаданс ги тресе, че само голите човешки съдби са останали. Засега.
Точно след като сме видели за пореден път добрия стар пушек на талази, на екрана се пръква зеленина, после - море, сред тях - скулптура или фар... Това са фрески! Техен вдъхновен автор е служител от агломерационния цех, с очила и каска, трогателно наивен като произведенията си. На двора, сред купчини железа, прахоляк и кучета, растат дървета. И този истински кремиковски Вергилий събира кураж за призив: "Трябва да се учим от природата - това дърво как расте?!" Виждаме и пещите, и овехтелите машини, и работниците с черни лица... Изглеждат като тъжни коминочистачи - очите им трескави, жестовете - отчаяни, цигарите - димящи... Излъчват омерзение - намекват за комбини, за далавери из кабинети и фирми, но си траят. Страхуват се. А иначе бачкат като животни. И жени виждаме как се бъхтят. Насред Кремиковци - оранжерия. Истинска зеленина. И не домати, а бенджамини, папрати, филодендрони и дори банани! Оазисът изглежда по-добре поддържан от Ботаническата градина в Балчик. И далеч-далеч по-добре от женските бани на комбината-зомби. Мургавият огняр/чистач е техният повелител. Сладур, сякаш току-що изскочил от неореализма - витален, сладкодумен, непосредствен... И той си има своите сексуални мъдрости - особено набавени от пребиваването в "Съюза" (Русия)... Играе си с котки и кучета. Дори знае името на Николай Волев. За разлика от шефа си, който пък е наясно с испанския и чат-пат с други езици. Доста симпатична жена, видимо информирана, в упор говори за фирмите на входа и на изхода, за корупцията, за проблемите на приватизацията... Не й пука. По-смела е от всички мъже във филма накуп.
Екшън. Дори след като виждам отново старите комини със зловещите им пушеци, не ми се излиза от филмовия ад Кремиковци. Кавал свири, но не на поляна, а зад кадър... "Живот без маска и без грим", беше писал поетът... Този филм показва разрухата на икономиката, но и стоицизма на хората. Също и неизтребимата им виталност. "Кремиковци - снимка за спомен" настървено се вглежда в анонимните труженици на оцеляването - симптоматично е отсъствието на големи шефове в кадър. Както си спомняте, имаше ги в прекрасните документални филми на Волев навремето - "Цимент" или "Грънци". От видяното на екрана Кремиковци началниците извън кадъра пасват на приказката за вълка и козината. Свирепата наблюдателност на Волев и способността му да открива чешити и да ги манипулира до откровение за пореден път разтърсват. Камерата на Красимир Михайлов любопитно скача от пространства към лица, от кьошета към душ, от пещи към небе... Вакханалията от държавно безхаберие, човешко достойнство и авторски патос, изиграна на екрана от Волев и екипа му, на всичко отгоре забавлява. Който си е талантлив, талантлив си е - дори и БНТ не може да му попречи.

Геновева Димитрова