Даниела Ходрова:
градът-живот

Изглежда, че вече бихме могли да говорим за вълна от авторки, които навлизат в голямата европейска литература през 90-те години от бившите "тоталитарни" страни, може би онова обновление на кръвта, за което жадува всяка застаряла цивилизация. Симптоматична би била цяла поредица от въпроси: защо жени, защо на възраст между четиридесет и петдесет години, защо от "бившия" лагер и не на последно място: защо с един особен дискурс на отстранено-носталгичното преживяване, в който корените на традиционното родно се оказват странно преплетени със способността за модерен живот?
"Двойно начало" е първи роман от трилогията "Изтерзаният град". Жанрът вече задава претенцията за един модерен режим на епическо преживяване, в който Градът е главен герой. Това ни връща към началото на нашия век, още повече, че Ходрова сама пише една обяснителна фраза, която плътно попада в типичната амбивалентност на модерното "градско" приживяване: "Градът е част от мен и аз съм част от него, ние сме едно същество." Самото заглавие на трилогията, както и жанрът, подтикват към аналогия с Данте и с неговата "Божествена комедия", откъдето всъщност е взета метафората на "изтерзания град". Тройният град - едновременно ад, чистилище и рай - е очевидно замислен като символ на човешкия живот; град--битие. Разбира се, това не е религиозно-алегоричното видение на Данте; градът на Ходрова е конкретен: Прага от средните десетилетия на нашия век. Толкова конкретен, предметен и "осезателен", и в същото време толкова невъзможен в магическия синкретизъм на пространства и времена, че ни напомня уроците на латиноамериканското писане. Може би точно такъв е трябвало да бъде отговорът на онзи призив, който Културна Европа упорито лансира към нашия изток, след като краят на тоталитарната другост легитимира възможността от подобна назидателност в публичното поле на културната практика: дайте ни себе си като разлика, която можем да почувстваме своя. Самата Ходрова играе с разликите и така внася "меланхоличната ироничност" като модерна алтернатива вътре в нейната иначе носталгична епичност. (Всеки епос е една носталгия, независимо от "модерните" поетически трансформации на жанра.) Например "еврейската тема", която самата тя вижда в термини на ахасферианското преживяване, "нещо като въртележка на вечността". Еврейският свят изглежда иманентно "фантастичен", така както е фантастичен невъзможният синкретизъм отвъд (смяната на) времето и пространството. "Градското" чувство у Ходрова: с неговата лабиринтообразна положеност през границите на миналото и настоящето, на живото и мъртвото, на субектната идентичност, изглежда халюцинативна проекция на една идея за "историческа участ", която може да бъде онагледена единствено с примера на еврейството. Самият роман, от друга страна, става Роман на живота. Литературата е магическа практика, която дава възможност на сънищата да станат действителност и прави действителността онирично очарователна. И Даниела Ходрова ще каже нещо, което е толкова класически познато от Фройд, че даже няма смисъл да бъде подлагано на интерпретация: "Романът е за мен нещо като сън наяве." Все пак трябва да отбележим и нещо ново, една културно-историческа слученост, която творчеството на чешката писателка ясно емблематизира. Изглежда, че бившият лагер е започнал да се отърсва (насън?) от чувството за вина към своето близко минало и вече може да свързва нишките на идеите за история като игра, като удоволствена и "лична" културна практика. Дали пък не е научил нещо от уроците на еврейското битие?

Милена Кирова











Думи
с/у думи


Даниела Ходрова.
Двойно начало.
Роман за мъртвите
.
Превела от чешки
Маргарита Кюркчиева.
Изд. Панорама. С. 1999