Хубаво е понякога да се хвърля поглед назад. Пък дори и към зората на демокрацията. В края на 1990 г. приключи архитектурен конкурс, чиято цел беше "да се постигне функционално преосмисляне на сградата на бившия мавзолей". Представени бяха 28 проекта. Жури в състав: арх. Христо Генчев, председател, и членове: Иван Гонгалов, арх. Любомир Бонев, арх. Митьо Виделов, Михаил Шапкарев, арх. Стефан Матеев и арх. Юлиан Банев раздаде награди и поощрения. Резултатите от този конкурс не бяха предрешени с предварително обявени намерения на властите. Проектите предлагаха не само "функционално преосмисляне". Те предлагаха идеи.
арх. Александър Найденов и колектив
арх. Димитър Кръстев и колектив
арх. Славей Гълъбов и колектив
Вестник "Култура" посвети две страници на този конкурс (в бр.4 от 25 януари 1991 г.). Под заглавието "Пространство, което чака..." бе публикуван разговор, "в който става дума за образа на забравата, за вампири и Светия кръст, спори се за това, чия собственост е мавзолеят на Батенберг, засяга се и архитектурата..." В него участват Лъчезар Бояджиев, Георг Краев, Албена Маринова, арх. Георги Станишев, арх. Лило Попов, Христо Буцев и Георги Лозанов.
Освен разговора, тук са публикувани и мнения на неархитекти, от които привеждаме сега само мнението на Рангел Вълчанов:
"Представете си, че египетските пирамиди са разрушени. Разрушена е и Айфеловата кула. Разрушена е църквата "Свети Петър" в Рим. Ние се радваме на пустинното пространство до Нил, нелошия парк пред Сена и празното пространство около Ватикана. И с това ние ще бъдем горди, но ще бъдем и бедни...
Аз съм против да се премахва мавзолеят на Георги Димитров, защото от това няма да станем по-богати. След 30, 50, 100 години нашите деца ще получават сведения за нашите страсти и грешки от паметниците, които сме им оставили. Заличаването даже и на грешките е безнравствено. И така - какво предлагам. Улица "Пиротска" да се казва "Пиротска". Под нея да се сложи надпис "Жданов", а след това - "Трети април". По този начин ще бъдем справедливи към историята. Всяка улица очаква подобна промяна, а специално за мавзолея смятам за разумно да не се пипа сградата, а пред нея да се направят две восъчни фигури на гвардейци, които да стоят на пост за вечни врема. Това е не само екзотика, а чувство за историчност. Най-лесно е да разрушиш нещо. Особено ако е символ на историческите терзания и възторзи на твоя народ. Още не е късно да бъдем разумни."
Предлааме на днешните софийски фактори да прочетат бр. 4 от 25 януари 1991 г. на в. "Култура".
Срутването не започва от тях. Дано пък да свърши с тях.

Христо Буцев