Зряло и автентично

На корицата на компактдиска е положена една уж съвсем банална снимка на пианист в полупрофил с ръка върху клавиатурата. Не знам дали съзнателно художникът е избрал тъкмо тази снимка. Защото начинът, по който Томислав Байнов е погледнал към обектива, сякаш рисува целия му изпълнителски маниер. Поглед, който ти говори, че срещу теб стои интелигентен, прям, ведър, стилен и сякаш предвидим в реакциите човек. И изведнъж разбираш, че всичко е на място, че тук баналността не може да вирее. Банално би било самото предположение за съществуването й. Точно такова е въздействието и на интерпретатора Байнов. В програмата, с която други сякаш желаят да те слисат с мускулесто въображение и развихрени страсти (Шопен - Соната в си бемол минор, Лист - Соната в си минор, и Рамо - Гавот с вариации), този зрял вече музикант, може би преминал вече през изкушенията на "виртуозния пианизъм", представя трима автори възможно най-обективно. Изпълненията му са сякаш христоматийни по отношение стила и традицията. Но това не означава скучни и безинтересни. Защото именно в тази посока Байнов намира своето лично предизвикателство да уточни нюансите и щрихите на интерпретаторското си присъствие. Много интересна картина! Още началната пиеса на Рамо те ангажира моментално с чистотата на артикулацията и звука. В двете "най-романтични" сонати Байнов сякаш тръгва по утъпкания път, но съвсем скоро ухото долавя, че става дума за автентичност и за простота, до които щастливо се стига след години осмисляне на опита. В тази посока ми се иска да отбележа още и способността на пианиста да ангажира вниманието на своя слушател: неговата музика увлича и те приканва да се вслушаш в "малките" й открития в тежката традиция на този репертоар. Наистина забележително!

Екатерина Дочева














Вградени
ноти

Томислав Байнов,
пиано.
Лист, Шопен, Рамо.
Гега ню