И Бог ни такова,
и ние се таковаме.
Дори на кино!


"Йебол те бог", казват сърбите. Техните псувни са сочни и истински - от живота почерпени. Може ли някой да отрече, че балканските човеци бог редовно ни е "йебол". И продължава да го върши с успех. Във филма на Горан Паскалевич "Буре с барут" героите псуват, ли псуват. Не го правят само когато вече са мъртви. Макар че сърбите си имат псувни и за такъв случай. Например: "Йебем ти мрътво жено у ладно дупе"... То в "Буре с барут" не остава много жив материал за оная работа, тъй че некрофилията донякъде е оправдана. Смъртността във филма е висока, хем не е по време на война. Гражданите се изтребват едни други, обладани от ужасяваща злост. Безпричинно насилие похлупва целия скапан живот, бездомните песове вият на умряло... На тоз фон псувните звучат нежно като вносни шансони. И също толкова безсмислено. Изконната кафанска музика мълчи. И как иначе - за да се отпуши балканското гърло, е нужна страст, а тя е загробена в "Бурето" от черни бесове. Настава безкрайна вечер, изгрява кървав месец и осветява трагичния извод: бог ни такова, защото сами се таковаме. Това впрочем отдавна е ясно, правено е и на литература, и на кино. "Буре с барут" нищо ново не казва. Само дето го казва по нов начин - с непрогледен песимизъм. Има хумор, но и той е черен като всичко останало. Няма любов. Някакви чувства са засегнати, обаче вятърът ги разпилява като прах на покойник. За да остане горчивият вкус от отдавна изпарили се илюзии. С изключение на първите бутафорни 15 минути и отделни прекалено театрални сценки, си личи, че майстор е снимал "Буре с барут". Но, въпреки купчината си награди и грандиозни хвалби, филмът не се издига до 24-каратовите образци на балканското кино. Там усещането за проклятие върви редом с опрощението, тук тегне само прокобата. Там сълзите не са единствено от болка, тук се изцеждат от гноясала рана. Там зад коварството наднича и любов, тук властелин без опозиция е ножът в гърба. От "Буре с барут" излизаш не пречистен, а смазан. И докато си пиеш мрачно ракията, ти минава през акъла, че и тоя режисьор нещо се е опитал да те прекара. Не ти стигат простотиите наяве, ами Паскалевич не ти дава грам шанс и на кино. А големите автори не правят така. В джоба си те крият стръкче надежда и го вадят в най-тежкия миг като добрия вълшебник. Преди да си драснал клечката на барута. Докато Паскалевич сам ти подава огънчето. Сигурно си мисли, че така те отрезвява. Глупости! Обръщаш още една гроздова и току-виж си му треснал: "Йебол те бог!". След което си пускаш кафанска песен, от най-тежките. Или филм на Кустурица.
Борислав Колев

















От пръв
поглед