Изборът на новото
поколение?

Напоследък все по-често се сблъсквам с откритото нежелание на доста млади хора да гледат БНТ - Канал 1, и да слушат БНР -"Хоризонт". За по-малките програми Ефир 2 и "Христо Ботев" да не говорим. Не мога да си позволя да обобщавам, че това е характеристика на младите хора в България като цяло. При всички положения обаче е тенденция, на която държавните ни медии, изглежда, не са подготвени да реагират. Телевизията поне може да примами зрителя с полуфабрикатни филми. А що да чини радиото? Впечатлява ме не фактът, че хората слушат някакво друго радио. Това е в реда не нещата и така трябва да бъде. Смущаващо е декларирането на пълно разграничаване от БНР, сякаш става дума за политическа партия, а не за радио. Единственото допускане, което се приема в по-редки случаи, е свързано с изслушването на новините и дотам. Става дума за поколение българи, което вече няма спомени, разделени на преди и след Датата Х. То няма нищо общо с политическата поляризация. Някакви други смисли са изместили основополагащата българска ценност - да живееш живота си, псувайки го. В тази поредица логически се намества апатично-революционното отношение към БНР. Струва ми се, че обяснението на това поведение може да се търси не само в съдържателната страна на радиопрограмата. Тя, разбира се, едва ли може да бъде по-атрактивна от куп други подобни, измислени специално за това. Една такава реакция обаче е не само срещу медиата, но е и своеобразно сигнализиране за отношение към институциите въобще. Тромавата, но огромна машина БНР може да има много кусури, но тя е заседнала в съзнанието на хората и няма мърдане. Можеш да определяш радиото първо като синьо, после като червено, но така или иначе го слушаш. Само че това не се отнася за новото поколение. То не е свързано емоционално с "ранобудното петле" в седем часа, а с около още 10 различни радиоживотинки, всяка от които го е събуждала по различен начин. Няма сантимент към БНР, няма го и консервативното опасение, че извън границите на познатите честоти дебне нещо страшно. Достъпът до националното радио е затруднен и от това, че то е избор на по-възрастните (на които съответно не трябва да приличаме, трябва да сме им опозиция); но и от това, че в него прекалено много и често присъства държавата (с която днешният младеж има формално доста по-малко общо, отколкото връстникът му преди години). Пълното презрение към институциите е може би белег на младостта. Но дори тази логика не бива да изключва пазарния въпрос как тези хора да бъдат вкарани в лоното на държавното радио. Да се разчита, че те от само себе си, с възрастта ще помъдреят и ще почнат да слушат БНР е пълна илюзия. "Неделя 150" от 27 юни предложи свой вариант на приобщаване на младите хора. В студиото, поканен за съ-водещ на Величко Конакчиев, беше един младеж, точно обратно на това, което досега описвах. Човекът е студент, активист от малък, член на различни организации, чест гост в президентството, както разбирате с правилни разбирания за живота. Изобщо изключително случайна, затова пък много представителна извадка от българската младеж... Но чрез такива гости се създава образ, който не е докрай верен. Вместо да включва, радиото изключва останалите млади, които не могат да се идентифицират с него. И не на последно място точно чрез такива ще се завъртим в същия безполезен политически кръг, от който трябва да излезем.
Вяра Ангелова















От въздуха
подхванато