Времето и неговите
изисквания
Впоследно време българският театър заживя в непрестанното очакване на сесиите на Националната експертна комисия за субсидиране на проектите за театрална дейност, като някои решиха, че с отпусканите пари ще подпомогнат не само кандидатстващите представления, но ще оправят и част от финансовите си затруднения. Други счетоха за лична привилегия да бъдат удовлетворявани исканията им и с това предопределиха задачите и дейността на комисията.
Не може да се отрече, че театралният ни живот, особено в столицата, е богат и разнообразен. Премиери, спектакли, експерименти, съчетания на различни жанрове, продукции на нови формации, гостувания, фестивали, театрални школи... едва ли някой ще може да изреди и подреди това разнообразие от дейности и прояви. Наистина, ще се окаже, че е невъзможно. При цялата противоречивост на времето, това е един потенциал, който вдъхва надежди и с който може да се гордеем, ако към плюсовете не трябваше да прибавим многото брак, с който трябва да се борим, за да не допуснем случайното да вземе връх. Оказа се, че за мнозина съчетаването на творческата дейност с материалната изгода се оказа сериозна преграда към добрите намерения и пожелания и останаха насред път, без да искат да си признаят, че пречат и вредителстват. Печалбата измести много от критериите на сериозната творческа работа и отвори пътя на комерсиализма, рутината и бузвкусието. Националната комисия, приела за свое основно задължение да открива и стимулира творческите тенденции в развитието на театъра, не може да не се съобразява с отделните фактори, които оказват влияние на художествените процеси и ерозират изискванията на свободното съревнование, потърси онези критерии, които да оправдаят нейното предназначение.
Трябва ясно да се подчертае, че комисията към Националния център за театър има самостоятелни функции и задачи и е независима в своите решения. Тя не финансира текущата театрална дейност, нито може и трябва да разпределя парите, които й се предоставят по принципа “за всекиго по нещо” или “колкото по-дребни суми се раздават, по-малко главоболия”. В своята дейност тя трябва преди всичко да е наясно със собствената си мотивация - на кого, защо и колко - като далеч по-малко трябва да се занимава с обясненията на отхвърлените проекти.
Цялостната дейност на комисията е насочена към бъдещето, затова чрез инвестициите си тя се стреми да поддържа всеки нестандартен опит в борба с рутината и посредствеността. Но да се открие, макар и в прохождането, новото, истинското, неподправеното, за да се противопостави на познатото, да се подпомогнат усилията на утвърдените творци в търсене и откриване на нови пътища в работата си, никак не е лесно. Като трябва да се обхване разностранната дейност на драматичните и куклените театри, разпространението на утвърдената продукция, множеството фестивали и пътувания извън страната, все по-увеличаващата се печатна и издателска дейност. При пълната незаинтересованост да се влагат пари в изкуството, културата и театъра. Какво да се прави? Все по-ясно да се определят задачите, все по-целеустремено да се вземат решения. Ето някои от формулировките:
а. подкрепят се проекти, които в намеренията си носят художествен риск;
б. специално внимание се отделя на новите български заглавия;
в. субсидия за разпространение получават спектакли, доказали качествата си;
г. при държавно субсидираните театри се прави разлика между редовите репертоарни заглавия и заглавието, кандидатстващо като проект със значителни художествени измерения;
д. подкрепата на театрални формации, възникнали инцидентно, да бъде сведена до минимум.
Това са някои от опорните точки в работата на комисията, това е линията, която е възприела и се старае да следва. И за в бъдеще ще поддържа и развива все по-убедително.
Точната представа за намеренията и стойността на бъдещите проекти членовете на комисията могат да открият в самите формуляри. Колкото по-изчерпателно и отговорно са попълнени, толкова по-ясно и недвусмислено ще се открои за какво и как ще бъдат изразходвани желаните суми, за да се постигне търсеният художествен резултат. Заявените суми се отнасят не само до материалната част на проекта, но са част от художествените намерения.
За развитието на двустранните отношения се иска пълно взаимно доверие. Ако липсва, макар и грам, уважение, ако я няма пълната откровеност, надлъгванията, хитрината, непочтеността взимат връх и безкрайните открити или прикрити обвинения няма да секнат. Грозно, недостойно е за интелигентни и образовани хора, обидно за колеги, когато формулярите се попълват с презумпцията - да надписваме, защото и без това ще ни дадат по-малко. Такова надлъгване е абсолютно ненужно. Може по редица съображения да се намали от комисията известна искана сума, но това по никакъв начин не трябва да е повод за надлъгвания. В случая се обиждат тъкмо онези “наивници”, които пишат реално онова, което мислят и както го разбират. Защо тъкмо те трябва да се чувстват изиграни? Вярно, трудно могат да се уточнят в детайли разходите по една постановка и все пак в практиката на театрите и на всяко счетоводство има така нареченото перо “непредвидени”, които са част на всеки проектобюджет. Интересното е, че до сега почти никой доброволно не е счел за нужно да се отчете за получената сума, камо ли да обърне внимание на завишени свои искания. Богата страна, богата! И богати и свръхчувствителни хора! Като че парите нямат за нас значение, особено когато са чужди! Обиждаме се, когато не ни дават пари, още повече се засягаме, когато ни искат сметка за това, къде са отишли, сърдим се и се дърпаме, когато трябва да върнем някоя друга неотчетена сума...
На последната, майска, сесия, се разгледаха над сто и двадесет проекта. Колкото и парадоксално да звучи, самите формуляри налагаха сравнението и квалифицираха отношението към себе си. И при най-добро желание трудно може човек да се отнесе с доверие към написаното, когато отделни графи са останали непопълнени, в изчисленията на сумите има противоречия, нахвърлените обещания за ангажиране на актьори, ползването на зали и помещения за репетиции и представления не са подкрепени с документи, договори, с точните уговорки за задълженията на страните. Някои кандидатстват, без да са се отчели за вземания от предишни сесии, което показва, че или не са чели условията, напечатани в самите формуляри, или смятат, че всичко може да им се прости. Нека решим, че го правят от чиста немарливост. Такива проекти занапред няма да се приемат, като кандидатите ще губят правото да участват поне в две сесии.
Основна задача на проекта е осъществяването на представлението. Подбудите, които са обединили хората в театъра и ще поддържат творческия огън по време на осъществяването, могат да бъдат от най-различно естество. Но те трябва да се чувстват, да са залегнали в самата анотация. Ако общите приказки не могат да въодушевят отделните членове на комисията, как ще въздействат на колектива, впрегнат да ги осъществява на сцената, как? Често анотациите блуждаят в банални, любителски определения, което, струва ми се, е обидно за едно сериозно театрално ръководство, за един режисьор с претенция. Нима доводът да се разкрие драмата на съвременния човек, или да се утвърди доброто над злото може да даде представа за творческия потенциал, с който се иска съчувствие и поддръжка? Ако до началото на сесията идеите за представлението не са напълно узрели, за да бъдат дефинирани, нека все пак хората на ръководството в театъра се понапънат малко и представят една приемлива картина на бъдещите си творчески намерения. А това като че повечето не искат и не го правят. А може би и не могат? Тогава?...
С тези няколко реда исках да обърна внимание върху някои прости истини, когато трябва да се попълват формуляри за кандидатстване пред комисията за субсидиране на проекти. И ми беше трудно кое точно и как да го кажа. Като същевременно съм убеден, че сериозното и отговорно отношение към професията, взискателността към собствените планове и взаимното уважение ще свършат много повече работа от тези редове. И ще ги направи ненужни.

Проф. Гриша Островски
председател на Националната
експертна комисия за субсидиране
на проектите за театрална дейност
към Националния център за театър
при Министерството на културата



Допълнение
от редактора