Документална роза
Мюнхен предлага какво ли не... В един момент се чудиш на кое събитие да отидеш, кое да пропуснеш или заобиколиш. Но всъщност това не трябва да учудва никого, просто защото това е нещо като културологична традиция в баварската столица - по едно и също време да има филмфест, операфест, Майкъл Джексън"фест". Три дни обаче, преди да започне големият Мюнхенски кинофестивал, за първи път се проведе Европейски конгрес за кино- и телевизионна документалистика.
Нужни са две уточнения - форумът излезе от европейските си граници, тъй като имаше гости от цял свят (над 200 на брой), а определението конгрес звучи прекалено сухарски - по-скоро бе семинар, среща или купон. "Вие трябва да покажете как розата ухае" - това бе мотото на събитието. Главни организатори се водеха Асоциацията на германските документалисти и Европейската документална мрежа. Но основните инициатори и вдъхновители на семинара са д-р Вилма Кайнер (режисьор-документалист) и Дитер Мацка (неин оператор, продуцент и съдружник).
Конгресът се радва на изключителен успех и присъствие - в голямата зала на Литературхаус имаше не само кинаджии, но и хуманитаристи, по-близо или по-далеч от изкуството. Всъщност каква бе целта на "документалната роза"? Може би на първо място да се популяризира документалното кино сред масовата публика, тъй като не е лъжа, че то не е сред най-честите присъствия на големия екран. Много от продуцентите и режисьорите на форума изразиха мнение, че креативната документалистика е културологичен знак за една национална кинематография, за една епоха дори. Ето защо в т. нар. все още западни страни масово се разработват образователни програми, чиято цел е да вкарат младите в киносалона и да ги приковат в удобните фотьойли по време на прожекцията на някоя докудрама. Едновременно с това не бива да се забравя, че документалистиката е много широко понятие, обхващащо достатъчно голям кръг от жанрове, теми, форми. В първите часове на семинара се обсъждаше, че неигралното кино е динамична система, чиито хибридни форми все повече ще се налагат с идването на новите медийни технологии и интерактивното пространство. Що се отнася до интерактивността, тя е нов шанс, нова възможност за развитие на документалистиката и обновяването на киноезика. Близо цял следобед бе отделен на разговори между продуценти и режисьори за това как най-успешно да се съчетават класическите методи за правене на документално кино с техническите изисквания на електронните канали, дали жанровете ще умрат и как най-атрактивно може да се представи една документална продукция, алтернатива на Дискавъри и програмата Медиа II. Семинарът се превърна в нещо като пътеводител на галактическия документалист - къде и как може да спре, за да покаже я в някой ТВ канал, я в салона продукцията си. Пишейки "галактически", мисля си, че тази величина продължава да съществува между Изтока и Запада. В последния ден, малко преди официалното закриване на семинара, една от сесиите бе посветена на източната документалистика и е излишно да споменавам, че нашите проблеми изобщо не занимават западняците. Това бе и единственият случай, когато залата бе наполовина празна...
Все пак имаше полза от срещата в Мюнхен: сверка на часовника, интересни контакти, петиция на семинара в подкрепа на Афганистанската кинематография и документалното им кино, чанта с каталози и брошури, усещане за радост, когато Вилма Кайнер ти каже: "Прекрасно, че българските режисьори все още не приемат документалните си филми като пазарен продукт, а повече като изкуство. Малко от нас могат да се чувстват така силни и независими като вас!" И май ни забелязаха (?!). Така де - баварецът няма "търпението на камъка"...

Андроника Мартонова