Къде душите си почиват е новият филм на Боян Папазов, който гледахме наскоро в Американския център в София. Талантливият сценарист ("Всичко е любов", "Една жена на 33" и др.) и драматург ("Да отвориш рана", "Главанаци", "Магия '82" и др.) от няколко години "прескочи" в документалната режисура, за да изследва психологията на колоритни малцинствени групи: циганите в Столипиново ("Врабчетата на човешкия род"), евреите в България ("Симон, Аврам и Йосиф), а сега - каракачаните. "Къде душите си почиват" е построен на новелния принцип от игралното кино, който Папазов лансира в документалното още през 80-те с "Три" (реж. Искра Йосифова) - разказ за три млади краварки. През 1993 г. в "Симон, Аврам и Йосиф" той повтори заниманието, но вече като автор. В новия си филм, създаден с американски пари и дублиран на английски език, режисьорът Папазов представя не само няколко екзотични баби и старци, нагиздени в каракачанските им носии, а и вариации на особен, номадски светоглед. Според гръцкия антрополог Арис Полянос, който говори пред камерата, този етнос е най-древният в Европа и най-застрашеният от изчезване - у нас в момента живеят около 6 хиляди каракачани, а в Гърция - около 120 хиляди. Допреди да гледам филма, за тях знаех само, че бродят из планините и спят под открито небе, че имат пари, защото няма къде да ги харчат, че кучетата им са прелест... "Къде душите почиват" надскача любопитството на документалното изследване. Изповеди, сънища, лица, огньове, спомени, кучета, чукари, деца, панели, икони и залези се сливат в магическа притча на оцеляването, оживяла в почти хипнотичната визия на Иван Варимезов. Независимо от деликатността на повествованието, на екрана е градиран драматизмът на каракачанското битие - от 1958 г. прогонвани, заселвани, обиждани, тези етнически маргинали влачат с кротка гордост не само извечната си свобода, а и някаква ритуална хармония на благородството. Заглавието на филма изрича една от неговите героини. И звучи като заклинание, защото според вярването пък на един от героите, "когато каракачаните изчезнат, ще изчезне и светът".
След като бе показан в паралелна програма на престижния фестивал на документалното кино в Тампере, Финландия, в момента "Къде душите почиват" е в конкурса на друг международен кинофорум - в Пярно, Естония. Любопитно е дали БНТ ще го покаже някой ден.

Геновева Димитрова