Салон на изкуствата '99
ХХ век, векът, който отминава, за музиката бе столетие на отрицанията и на поемането по нови пътища, които промениха статута на композитора, а от там и на изпълнителя.
Един от последните концерти в тазгодишния Салон на изкуствата в НДК бе илюстрация на това твърдение.
Програмата бе изключително любопитна: Лазар Николов - Глас 2 за кларинет и пиано и Трета соната за пиано; Константин Илиев - за пръв път в София - кантатата "Гората и птиците"; Стефан Драгостинов - предпремиера на кантатата "Happy Music" - "Щастлива музика". Това бяха шейсетина минути музика, която представлява невероятно благодатен концентриран материал, достоен за изследване и теоретични изводи. И по отношение на композицията, и по отношение на интерпретацията. Видяхме Лазар Николов отново на Еверест - връх, който отдавна си е отвоювал с майсторството си в инструменталния експеримент, с финеса във формата. Умее да печели изпълнителите като приятели в търсенето. Пианистът Марио Ангелов и кларинетистът Росен Идеалов са с такава музикантска нагласа, която ги прави съмишленици на композитора.
Знанието на интерпретатора е вече друго, съучастието надхвърля техническото умение и е в много по-голяма степен интелектуално (сравнено с други музикални епохи). Това пролича и в двете вокални произведения на Константин Илиев и Стефан Драгостинов.
Навремето с Константин Илиев бяхме замислили да напишем книга, посветена на музикалната естетика и философия. Тогава открихме колко общи възгледи ни свързват. И в "Гората и птиците" личи ясно изразената му индивидуалност, талантът му да се включи в общите търсения и вълнения на века по свой си начин. Във всяка творба Константин си е Константин. Както и Стефан си е Стефан. Автори със свое име, които следват силно индивидуализирани линии в изкуството.
Кантатата на Стефан Драгостинов "Щастлива музика" е едно от доказателствата, че в нашия век истинският композитор е най-сложната фигура в музиката, която обединява всички музикантски качества. Любопитна е идеята, от която тръгва неговата кантата. Би Би Си е инициаторът, разпространил чрез националните радиостанции старинен хорал. От всяка държава на Европа по един композитор е поканен да вгради този хорал в авторска композиция. За България това е Стефан Драгостинов. Каква е общата картина, ще узнаем в първите дни на 2000-та година, когато произведенията на всички европейски композитори ще прозвучат по всички европейски радиостанции и ще бъдат събрани в един СД-албум. Ако съдим по това, което Стефан Драгостинов е направил, можем да стигнем до извода, че композиторът в края на века има не само оригинални идеи, но и преминава към нов тип организация на музикалната материя, за да ги осъществи. В "Щастлива музика" авторът достига до ново звукоизвличане, напуска традицията на старите хорови партитури и сближава вокала с инструменталното звучене. И тук Стефан Драгостинов поема риска да прескача извън руслото и едновременно с това демонстрира умение да остава господар на музикалното развитие. Тази игра явно допада на хор "Проф. Васил Арнаудов" и на диригента Драгомир Йосифов. Като изпълнители от нов тип, те реагират адекватно на изискванията за техническа сръчност и на поканата да изживеят заедно играта на прескачането извън улея и на връщането в него.
Макар че имам нагласата да разглеждам музиката под микроскоп, непременно трябва да кажа, че този концерт ми донесе светли емоции. И защото бе български, и защото в него България се оглежда като част от света в навечерието на нов век..

Марин Големинов