Вартна
(или Арт от Варна, инсталиран в София)
В Софийската градска галерия от 22 юни гостува варненската група художници "Вартна". Шестимата й членове подредиха своите инсталации на втория етаж на галерията.
Първото, с което е посрещнат посетителят, е една "гореща целувка". Тъй като става въпрос за целувка между две стари ютии, това е може би най-горещата целувка в света. Авторът Анко Анков разкрива любовта си към ретрото и в другите си две инсталации - "Поникване, покълване I" и "Поникване, покълване II". Анков и събужда у зрителя спомена за всички етнографски колекции, които е посещавал, и иронизира незлобливо всяка една етнографска сбирка.
По "Пътеката" на Веселин Димов никога няма да мине човек, но затова пък е подходяща за пеперуди. "Деветнадесетте сини портокала" на Цветан Кръстев ни убеждават, че безкрайността може да бъде изразена по безкрайно много начини, стига те да бъдат подредени по подходящ начин. "Това не е Дао" на Иван Русев кара зрителя да изтръпне пред зловещите възможности на съвременната наука, докато "Петте стъпки към Дългопол" го запращат от първата светлосиня стъпка в последната мръснозелена непроницаемост на провинциалното битие. Разпърпаното пластмасово небе в "Композиция №70" на Бранимир Антонов асоциира звук на сирени и грохот на падащи бомби.
Най-загадъчната инсталация представя Владо Иванов. Спирате пред няколко изрязани в триъгълни форми парчета плат, налепени по плочките на галерията. Навеждате се и прочитате: "З.О.М.Б.И. Зона за особена манипулация на биополето", поглеждате отново към парчетата плат и изведнъж усещате как вашата душа се изтръгва от тялото ви и се завъртва в опасен вихър, пленена от едно друго пространствено измерение. Вие сте зомбиран. Дръпвате се уплашено, душата ви се прибира в тялото и вие учудено гледате парчетата плат, които сега ви изглеждат като съвсем обикновени парчета плат, проснати на пода. Навеждате се и магията се повтаря. Накрая се отдалечавате от опасното място и не може да не си кажете: "Хитрец си ти, Владо!"
Сравнени с другите ни концептуални художници, варненци могат да бъдат наречени традиционалисти в жанра, ако не е великолепната дървена "Пластика" на същия Владо Иванов, която ми позволява да нарека групата "Вартна" класици в жанра. Изключително мощна и същевременно уравновесена и хармонична, "Пластика" въздейства като древногръцка скулптура от класическия период. Едно монументално произведение, което ни внушава идеята за непоклатимостта, за вечността на битието, и ако щете, и на изкуството. Хитрецът Владо обаче е нарисувал върху пластиката танграма - китайският символ за разпада на материята. Така той успява едновременно да ни внуши идеята за непреходността, белязана със своя разпад.
Като цяло изложбата на "Вартна" респектира с професионализъм, с една естетически овладяна рационалност и с изключително чувство за мярка в подреждането на инсталациите. Видяното ми позволява без угризение на съвестта да завърша с шаблона: "Изложбата на групата "Вартна" е едно изключително събитие в културния живот на столицата".

Иван Евтимов