Пловдивски дневници:
енергиите Хамлет
Роди се ново пловдивско летоброене: "в седмицата, когато се игра "Хамлет". Три "Хамлет"-а без особени отклонения от авторовия текст и един "на куц крак", както и още три (по "Хамлет", по Шекспир или по него и още някого), зашеметиха пловдивчани и накараха театрали от столицата и страната да си спомнят къде се намират Драматичният театър и Панаирният град. От шест превода, седмият е на самия Робърт Робъртович Стуруа, е съставен текстът, който ни представи московският "Сатирикон", наследник на Ленинградския театър на миниатюрата на Аркадий Райкин. Четири часа с два антракта трае спектакълът на Некрошюс, репетиран е 9 месеца. Само сцената с актьорите във версията на Петер Щайн, играна в конструиран специално за целта в палата 2 на панаира амфитеатър с арена по средата, трае не по-малко от половин час и е спектакъл в спектакъла. Температурите тези дни в Пловдив качиха над 30 градуса, залите са без климатик. Но на Некрошюс, Щайн и Стуруа се стекоха така, както не се е ходило на театър в Пловдив от времето на Гройс, Огнянова, Добчев... Преди началото на представленията залата на Драматичния се разтягаше поне до 900 места, след антракта се свиваше до регистрираните 800, към края в някои случаи се очертаваха и пустеещи островчета. В класацията на професионалните театрали суровата ледено-огнена сага на магнетичния Некрошюс зае безусловно първото място. Стуруа, от когото се очакваха чудеса, подобни по въздействие на "Крал Лир" и "Ричард III", отстъпи с трагифарса си на почетната втора позиция. Неговият Хамлет - Костя Райкин, също като знаменития си баща, грабна пловдивската публика и обеща да ни покаже сатириконовските "Ромео и Жулиета". Разочарованието си от спектакъла на Щайн някои покриха с общи думи ("посредствен", "това сме го виждали"), други, като Вили Цанков, го изстреляха с експресна рецензия в местен вестник. Журналистическото воинство (дамско в по-голямата си част) не се даде и призна високи качества на Евгений Миронов. Дребничкият блондин със звучен глас на тенор и лице на Альоша Карамазов (играе брат му Иван на сцената на "Съвременник") бе подкупващ с умението си да свири на саксофон и със своето "Ма-а-а" към красавицата Ирина Купченко (Гертруда), преди да се впусне в почти радостен турнир (заради отвоюваното внимание на майката) със снажния Лаерт. При Щайн хубавелката Офелия по бели чорапки и с китара не е от особено значение - момчето търсеше майка си. Ако не беше бюргерският морал на Полоний (Валентин Смирнитски), Офелия можеше да бъде едно от гологърдите момичета в дискотеката, където се развличаше Хамлет в компанията на Розенкранц и Гилденстерн. Имаше, разбира се, зрители, които без доза критицизъм се радваха на всички "Хамлет"-и, прелетели у нас от територията на бившия СССР. Нашата Лилия Абаджиева не събра толкова публика (все пак спектакълът е игран в Пловдив), но макар и "на куц крак" пресекла "текста Хамлет", тя отдавна е оценена заради таланта и смелостта си. Руснаци - журналистка и известният фотограф Виктор Баженов, представил ни изложбата си за интерпретациите на "Хамлет" през втората половина на века, не приеха спектакъла, но харесаха "скучния" час по литература в него. Куклената версия на Съби Събев по Шекспир и Ричард Армър се върна наскоро с награда от фестивал в Полша. Театър-студио "4хС" на Николай Георгиев имаше малшанса неговият "Хамлет или три момчета и едно момиче" да бъде програмиран почти по едно и също време със спектакъла на Щайн и беше видян от малцина. Затова пък, въпреки промененото време (с два часа по-късно) и място на срещата, запомнилите Ставри Карамфилов от великолепния "Едип" на Античния театър от студентските фестивали, легенди и слухове, се стекоха в баня "Старинна" или още Център за съвременно изкуство, за да присъстват на "завръщането" на режисьора, в случая и изпълнител на "театралната аутопсия" "Прокълнати от любов". Оказа се, че сонети и монолози от Шекспир са вдъхновили/провокирали режисьора изпълнител за разправа/сбогуване с портретите на "мъртвите кумири" Тодор Живков, Георги Димитров, Ленин. Възрастен зрител напусна погнусен със скандалната реплика "Ако имах пистолет..." и т.н. Други - по същи или по различни причини. Разкъсана беше връзката между текст и визия не само заради буквалната нечуваемост. Мисля си, че очакваното с толкова добри намерения "завръщане" можеше да се състои по-успешно в приятелската среда на експерименталното студио-театър "Йорик", не срещу билети от по 3000 лв. и не непременно в рамките на Европейския месец на културата. Впрочем, и организатори на проявите бяха сред тези, които напуснаха преждевременно полето на конфуза.
Магията Хамлет не измести ни на йота вниманието от благотворителния концерт на Райна Кабаиванска с младежката симфониета "Добрин Петков" под диригентството на Пламен Първанов. Участваха и четири изгряващи оперни "звезди" - преди всичко сопраното Мариана Цветкова, но и Зорница Загорова, Константин Янков и Кирил Тодоров. Министър Москова и македонският й колега Димитар Димитров, Блага Димитрова и Йордан Василев бяха сред публиката, за да подкрепят делото на оперната прима, която беше в блестяща форма и по-очарователна и елегантна от всякога. "Само тя и Гена са толкова изключителни за възрастта си", повтаряше вдъхновено възрастен пловдивчанин, негови връстнички бяха дошли да видят и чуят дъщерята на Ячо Кабаивански, младичка журналистка от "Вечерняя Москва" питаше загрижено няма ли да се повтори пресконференцията, която бе пропуснала предния ден. И както на "Турандот" с Гена Димитрова, Античният театър бе образцово препълнен - от деца до много възрастни. Срещу своите 10 000 лв. хилядите пловдивчани са осигурили годишната такса на поне 20 талантливи български студенти. Не е малко. Букурещката опера дойде в Пловдив с ясното съзнание, че България е дала на света големи певци. Затова румънците ни представиха най-титулувания си с награди спектакъл - "Травиата" от Верди и певицата, известна като "новата кралица" в партията на Виолета - Фелиция Филип. Тя има невероятен глас, а предварителната информация за режисьорското решение на съпруга й Кристиян Михайлеску и за сценографията никак не бяха пресилени. Близо 800 души, повече, отколкото побира оперната ни зала, аплодираха многократно изпълнението на Филип и колегите й. Преполовили Европейския месец на културата в неговия 65-дневен размер, тъкмо сме на път да признаем умората и пренасищането на сетивата ни, но от понеделник започнаха фестивалът "Виртуози и шедьоври" и фолклорният маратон...

Пенка Калинкова