Ричи Блекмор -
рицарят на Кендис Найт
Казват, че човек не може да избяга от природата си и рано или късно се връща към своите корени. В този ред на мисли, може би прадедите на рок динозавъра Ричи Блекмор са били рицари с доспехи, готови заради любимата си да извършат чудеса. Образът, в който роклегендата се яви пред софийската публика на 28 юни т.г., за върлите му почитатели не беше изненада. Те следят всичко около своя кумир и, разбира се, са слушали последната му тава "Under a Violet Moon". В зала 1 на НДК в Салона на изкуствата преобладаваха тези, които не можеха да се примирят с новия имидж на бившия китарист на Дийп Пърпъл.
За начало на стиловата промяна се смята 1997 година, когато след многото опити за завръщане към "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу", легендарният музикант издава албума "Shadow of the Moon". Той е израз не неговата нова религия и философия. Прекрасните ренесансови мелодии, които явно идват направо от сърцето, са израз на дълбока чувствителност и нежност. Какво може да подтикне един мъж да излее в песен душата си? Любовта, разбира се. Но началото на тези "отклонения" не съвпадат с появата на неговата муза. Както разбираме, Кендис Найт е с него далеч преди създаването на този албум.
В концерта, който Ричи Блекмор поднесе на българската публика с неговата група "Blackmore's Night", звучаха красиви песни от двата албума. Декорът зад музикантите и костюмите им подсилваха ефекта и повечето хора се отпуснаха, наслаждавайки се на приятния тембър на чаровната блондинка. Освен нея, трябва да отдадем дължимото внимание и на останалите членове на групата на Ричи. Зад клавишните много добре пееше още една дама - Марси Гелър, китара и цигулка успешно държеше Джим Хърли, Адам Форгионе водеше кийборда и пееше, а на ударните се изявяваше добре и Алекс Алекзандър. Разбира се, през цялото време Ричи умело ги водеше. Както знаем, той е известен с, меко казано, особения си характер. И все пак очаквах характерът на музиката, която сега свири, както и жената пред него, поне малко да омекотят израза му. Почти до края на концерта той остана с каменното си лице... Но както винаги, с невероятните си ръце отново компенсира всичко. Едно след друго се лееха приятни мелодии с романтични текстове и с брилянтно изсвирени сола и интермедии. Мнозина в публиката не искаха да бъдат кротко и щастливо притихнали в столовете и от време на време подканяха Ричи "да се събуди" и доказваха музикалността на нацията ни, мощно и в хор пеейки интродукцията на "Black Night". Това в началото не даде никакъв резултат. Програмата си течеше спокойно и прецизно, прожекторът следеше единствено солистката и дори при солата си, Ричи се криеше някъде в сумрака. А хората бяха тук заради него, те започнаха да скандират почти след всяка песен. Постепенно започна едно повишаване на темпо и децибели, и видимо окуражени от топлия прием, Ричи и компания взеха да се поразчупват. Китарните сола зачестиха, а някои от тях бяха удължени двойно. Това нагря и публика, и музиканти, като дори Ричи започна по стар навик директен контакт с публиката пред сцената. Това съвсем отприщи емоциите в залата и всички вече скандираха и пееха на крака.
Дочакаха все пак това, за което бяха дошли.
Макар и в далеч не най-добрата си версия, прозвучаха няколко от най-големите хитове на "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу". Музикантите от групата, явно силно впечатлени от активността на българите, се постараха да дадат всичко от себе си. Романтичният декор и учудената виолетова луна в него загубиха за малко смисъла си, но вече никой не им обръщаше внимание. Сменяйки китари и бленди, виртуозният и до днес ненадминат китарист доказа, че не е забравил да свири по "онзи" начин. И все пак последният бис затвърди отново стила на "Blackmor's Night" и новата роля на големия Ричи Блекмор - тази на средновековния рицар, готов да направи всичко за своята любима. Той отново кротко застана зад своето вдъхновение.
Вероятно има фенове, които няма да простят изневярата спрямо хевиметъла - та Ричи е един от неговите създатели! Но повечето са готови да разберат и приемат дори подобно романтично превъплъщение, защото и тази музика е плод на големия талант на неповторимия Ричи Блекмор.

Нели Янкова