Колебания в римейка
Наскоро един човек, който несъмнено разбира от медии, забеляза, че посланието на качената на сателит Българска национална телевизия е твърде едностранчиво и плоско в своето случване. Вместо да ангажира с осъвременената технически своя визия потенциалната младежка публика и разпилените по ъглите на географията български малцинства, сателитният канал се е втренчил предимно, ако не и изключително, в онези наши сънародници-носталгици, които до определено време са били в България, след което са я напуснали - било по политически, било по други причини. Това копнение/уважение към носталгията догматично задава съдържанието на програмата: съставена e предимно от стари филми (документални или игрални) и повторения на информационни и други предавания; Bulgaria-sat е не телевизия със собствена физиономия, а безхарактерен римейк, омлет от излъчвани потпури. Миш-маш на квадрат. От който, изглежда, се срамува и самата телевизия, тъй като никъде не публикува своята, вероятно правена ден за ден, програма.
Объркването у sat-авторите е пълно и то като холера обхваща и зрителя. Той, горкичкият, на моменти дори се пита в коя всъщност темпорална зона се намира - преди или след прословутия Десети, в зората на телевизията или в епохата на нейното тотално господство. Римейкът шашва сетивата, защото и той самият е разколебан в избора на своето състояване: влече го и към баналното време на предвидимите неща, и към самоцелните препускания на днешния ден. С една и съща страст пее народни песни, гледа стари ленти, следи новините и коментира актуалността. От една страна филм за спортиста Валентин Йорданов, където се мярва и отдавна вече затвореният в психиатрична клиника американски милиардер Дюпон; от друга - "Екип 4" в 12.30 часа. Телевизия на/за близки и далечни спомени.
Но в този си вид, нека го кажем направо, българският национален сателитен канал за нищо не става. Скука и сивота, посредственост и тривиалност - непривлекателни черти, които едва ли могат да задържат потенциалния зрител, независимо колко носталгия бушува в душата му. И, което е най-важното, Bulgaria-sat не предлага собствена продукция, съобразена с избраната за главен "получател" визиотория: все пак неговата идея бе да стигне до българите извън България, но това значи, че и неговите предавания трябва да надскачат твърде тесните рамки на българското битие. Уви! - такова нещо няма. Сателитът е шизофренно разпънат между преди и сега и в това раздвояване забравя необходимостта да гради своя собствена личност.

Митко Новков