Часът на Иконата
в ефира
Американците са щастливци: няма с какво да сравняват онова, което притежават. И затова - каквото и да им покажеш - те си мислят, че така е редно, така и трябва да бъде. А аз стоя пред една икона в тяхна чисто новичка църква, в която по-силно се усеща присъствието на Долара, отколкото на Бога; в съзнанието ми изплуват думите на Флоренски и ми напомнят: иконата трябва да те гледа, в която и част на Храма да се намираш. А ако не е така - това не е икона. Иконите тук не ме гледат. Само аз гледам към тях. Като че ли Флоренски не е писал нищо за това...
Преди няколко години в Ню Йорк донесли икона, за която разказваха легенди, но тогава не бях в града. Тя ронела... миро: капките избивали върху дъската. То благоухаело, изцелявало болните. Странен човек докарал иконата тук. Испанец, приел православието. Може би тази икона е гледала? Вече никога няма да разберем: няма я нито иконата, нито испанеца. Убиха го в Гърция през късната есен на 1997 г. Ловци на икони. Те искали да получат иконата и, преди да умре дълго го изтезавали. А той не им казал нищо. И умрял. А на Великден - през светлото Възкресение Христово - почти година и половина след страшната му гибел, аз се запознах с него, видях го: жив, красив и щедър. Какъвто той действително е бил приживе и какъвто го е съхранила филмовата лента. "Посланик" се казва филмът, излъчен от нюйоркския руски телевизионен канал WMNB - пълнометражен документален филм за Хосе Муниес-Кортес. Потомък на древен испански род на покорители на Америка. Доктор по теософия, професор в университета в Монреал, преподавател по история на изкуството. Същият човек е и послушникът Йосиф, приел монашество в Атон. Иконописец.
Героят на филма Йосиф не се разделял 15 години с иконата, от която изтича миро. Обиколил с нея света и, както казват за него авторите на филма: "живял - в прекия смисъл - между небето и земята", прекарал е доста време във въздуха - в самолета, обикаляйки света. Иконата сякаш само го зовяла да тръгне на път: тя знаела по-добре от него къде трябва да бъде в дадения момент. Тя сама го била избрала. Значи е гледала, щом го е видяла и го повикала... Хосе Муньос-Кортес по време на поклонничеството си в Атон се натъкнал на малък манастир и там видял Иконата.
- В нея имаше особена святост - разказва Ксения Волкова, една от създателите на филма, която е познавала добре Йосиф и Иконата. - От дъската сияеше ликът на прекрасна жена - еврейка - с младенеца. Преданието гласи, че иконата била изографисана собственоръчно от евангелиста Лука, когато Божията майка била жива. Иконата се съхранявала в Ерусалим, но и я разнасяли. Случило се веднъж римски воин да я прободе с копието си и от раната на шията на Богородица потекла кръв. Потресеният варварин се разкаял за стореното.
Според думите на Йосиф самото присъствие на Иконата пробуждало в хората любов към ближния и силно, дълбоко разкаяние. Те - Йосиф и Иконата - се познали веднага. Той предложил пари на монасите в манастира. Те отказали. И тогава той започнал да се моли. Йосиф горещо молил Богородицата да замине с него за Америка... Когато си тръгвал, игуменът го настигнал край портите на манастира и собственоръчно - като дар - предал иконата на Йосиф.
А после всичко било просто - според законите на чудото. Йосиф чул глас, който му повелявал да допре иконата до оригинала. Монасите в Иверския манастир не искали да отворят кивота. И тогава... Йосиф изрича тези думи от екрана. "Казах им: чуйте, ние живеем в Америка. Там Сатаната е на власт - всичко е в неговите ръце. Трябва да донеса в Америка нещо свято".
И монасите отстъпили, склонили. Дали е било заради него и неговото горещо желание?... От този миг - и занапред - повелявала Иконата. Йосиф се върнал в Америка заедно с нея. И една нощ скромният му апартамент на художник и отшелник се изпълнил с благоухание... Като примерен послушник Йосиф отишъл при по-висшестоящия от него. Архиепископът попил появилите се върху иконата капки миро, а когато те избили отново, поклонил се ниско на иконата и казал, че е станало Чудо. Това се случило през ноември 1982 г.
Петнадесет години те живели заедно - Иконата и Монахът, когото Божията майка избрала да й служи. Йосиф продължавал мирския си живот. Но един ден напуснал университета и тръгнал да странства по света.
- Държах иконата в ръцете си, за да даря на Божията майка свобода.
Било странно да чуеш за свобода на придвижване на икона, но било точно така.
- В днешно време, както и по времето на Христа, светините трябва да отиват при хората така, както святостта е идвала при тях. Не съм аз основоположникът на тази традиция. Господ знае колко ми е тежко. Но изпълнявам с радост този дълг - да бъда послушник на Богородица и хората - кротко изрича Йосиф, сякаш опитвайки се да обясни защо тази Икона не може да принадлежи на нито един Храм. Тя трябва да е в движение. Да е на път.
- Моят живот се промени, тъй като от този миг и занапред той принадлежеше на хората. Аз трябваше да съм готов винаги да отида там, където трябваше да бъде Тя. Не мога да планирам нищо предварително - какво ми предстои утре - открито и искрено обяснявал Йосиф новите закони на своето битие.
За иконата се разказвали легенди. Хората сами намирали Йосиф, телефонирали му посред нощ, молили за помощ, молили го да се помоли за тях. Но се е случвало и самият Йосиф да телефонира някому. И както се оказвало - винаги навреме. Винаги в мига, когато нечий живот се залюлявал съдбовно на чашата на везните.
Авторът на телевизионния филм разговаря с хора, които са били близки с Йосиф, познавали са го добре. И всеки от тях има своя история, свой разказ за "чудото". Свещеникът от Ню Арк отец Владимир си спомня, как Йосиф му гостувал и тогава един болен съсед, евреин, помолил Йосиф да му позволи да докосне иконата. И болките утихнали, болестта преминала.
- Тогава разбрах думите от свещеното писание, че сме равни пред Божията милост - и православните, и юдеите... - казва проникновено светият отец.
Развълнувано споделя духовния си опит Лариса Гумерова (една от авторите на сценария, написан съвместно с Инна Богачинска), която никога не е била близка с Йосиф: "На 16 октомври 1996 г. той пристигнал в Бостън - в самия епицентър на бушуващ ураган! Транспортът в града бил блокирал. Но Йосиф се придвижил, той е отишъл там! Защото някой го повикал и го очаквал. Молил за помощ. И той го е чул.
- Аз не сътворявам чудеса - усмихва се Йосиф от екрана. - Тя ги сътворява. Тя носи особено умиротворение, покой: там, където е Иконата, стихва всичко. Като на Великден... Настроението, и нагласата. Нашият живот днес е много сложен. Хората се чувстват изгубени сред съвременния свят и търсят посоката, към която да тръгнат. Ние трябва коренно да се променим, да се преродим, а не да търсим отговор на безкрайните въпроси.
Той се е опитвал да помогне. Възприемал е своето странстване като миропомазване на човечеството преди духовното му възкресение. Не е чудно, че този красив, едър мъж с топла, открита, леко иронична усмивка не го забелязвали сред сиянието на чудотворната икона.
- Какви негови черти сте запомнили? - задава един и същи въпрос авторът на филма Ксения Волкова на най-различни хора, които са познавали Йосиф.
- Любов - отговарят те. И уточняват, доколкото и както могат: любов към Бога, към Света Богородица, към нейната икона, към ближния. А ближен за Йосиф неизменно се оказвал всеки, който имал нужда от помощ в дадения момент.
Удивителни кадри са събрали създателите на филма из целия свят.
Хрониката на пребиваването на Йосиф в България е предизвикала потресение в самия него: 60 000 християни са били миропомазани край иконата! Хиляди хора приели православието. Йосиф бил силно развълнуван от такова въодушевено посрещане: "В Америка не можеш и да си мечтаеш за нещо подобно" - с горчивина е отбелязал той. Със средствата, събрани в дните на поклонение пред иконата, е било завършено строителството на огромния Храм "Успение Богородично"* в България.
Йосиф скърбял, че църквата в Америка е духовно бедна и пуста. "Църква, в която няма любов и страдание, не е църква" - така, неволно е произнасял той присъдата си над бездуховността. Напълно естествено е, че църковният официоз реагирал на думите му адекватно... и враждебно.
Създателите на филма деликатно отбягват темата за противостоянието между странстващия независим монах и църквата като институция, но не е трудно да си представим на какъв натиск се е противопоставял той. И колко желаещи да притежават тази икона е имало по света... С Йосиф - или без него. Но Богородица водила послушника си по своя път. На борда на "Боинга" - между небето и земята. Защото долу, на земята, е започвало преследването. Лов за иконата. Йосиф е усещал как се стеснява кръгът на жадуващите вече не изцеление от Иконата, а господство и притежание и - власт над нея.
- Когато нищо не е грях - ние навлизаме в хаоса - казвал Йосиф и молил да се помолят за него. Изповедникът на Йосиф го предупредил, че през 1997 г. монахът ще бъде жестоко оклеветен. В средата на октомври Йосиф пристигнал в Гърция. Съпровождал го приятел от Аржентина. Именно той и предал на авторите на филма уникалните снимки: молещата се Божия Майка от старинната фреска в манастира "Св. Николай" започнала да плаче неудържимо, когато Йосиф застанал пред нея. Това е невероятно зрелище - пороя от горчиви сълзи върху лицето... лика на Иконата. Докато Иконата оплаквала Йосиф, той горещо се молил. Подобно нещо се било случвало изключително рядко - в навечерието на Втората световна война и преди едно страшно и разрушително земетресение. Йосиф се молил и в хотела, където били отседнали двамата. В 11 часа през нощта по телефона му се обадил някакъв беженец от Румъния, който имал нужда от помощ. Йосиф незабавно откликнал на този зов и излязъл. Едва ли не за първи път в живота си без иконата... Ако Бог пожелае, един ден ще узнаем какво се е случило после. А засега знаем само това, за което ни разказват авторите на филма: бездиханното тяло на Йосиф било намерено в хотелската му стая. По него имало белези, изтезавали са го. Две седмици след кончината му погребали тялото на монаха в Америка - на гробището в Джорданвил. Без каквито и да било следи от разложение на плътта. Подобно нещо е присъщо само на светците и великомъчениците.
- Бог вижда всичко - всяко наше действие. И затова трябва да проповядваме християнството с целия свой живот - това са последните думи на Йосиф от интервюто на един младеж с руско име - Алексей Ткаленко, изречени от него по време на младежкия фестивал в Бразилия три месеца преди кончината му.
"И със своята смърт" - ти се иска да добавиш след такъв страшен финал.
Оказа се, че този проникновен филм, изпълнен със състрадание и любов към един необикновен човек, е създаден в студиото на WMNB.
- Значи можете, когато поискате? - зададох въпроса си на Александър Голдщейн. Той бе смутен. Зрителите в Русия го помнят от такива прочути филми като "Бряг" на режисьорите Алов и Наумов и дебютните филми на Александър Кайдановски и Николай Достал. Александър Голдшейн работи тук от създаването на тази телевизия и затова дори отказа да изброи колко тв- филми и предавания е заснел.
- Голям ли беше снимачният ти екип и как обиколихте света, за да съберете всички тези материали? - попитах го аз. И се оказа че... никак. Не е имало нито екип, нито обикаляне по света. Филма са го заснели и монтирали само двамата - с автора и водещата Ксения Волкова, която е познавала Йосиф през последните осем години от живота му. Един ден той сам, по своя воля, се приближил към нея в църквата и я заговорил. Пак той самият пожелал да стане кръстник на двамата й сина. Ксения била потресена от неговата смърт - и от собствената си загуба - и в деня на годишнината от скръбната дата решила да се обърне към хората, които са го познавали, с молба да разкажат за този изключителен божи човек. Отишла на гроба на Йосиф заедно с оператора и една камера. А сетне силата на неизчерпаемата любов на Йосиф - чрез незримото му присъствие в този свят - е направила своето. Свързала и съединила непознатите от всички кътчета на земното кълбо, където той бил ходил. Ксения само се обаждала по телефона. И на нейните обаждания откликвали непознати хора на неизвестни за нея езици. И всеки от тях изпращал и носил всичко, което имал. Снимки, видеокасети.
- Ние получихме материали от Бразилия, Аржентина, България, Гърция и Канада. Те сами идваха - в ръцете ни, направо в студиото. Доста от филмовата лента и записите бяха в много лошо състояние и Голдщейн направи чудо, реставрирайки ги.
Йосиф превърна самото Чудо в ежедневие, в най-обикновена, простичка съставна част от реалното битие. И верижната реакция на чудото продължава в негово отсъствие, без него. Дали без него?... Не съм сигурна. И както той казвал за Иконата, че "не ние я пазим, а тя нас", така и на мен ми се иска да кажа, че не само авторите запазиха образа на Йосиф за потомците, но и той самият от сега нататък ги пази и бди над тях. Кръгът на неизчерпаемата любов обедини хората, въпреки различията - страни, език, вероизповедание.
- Каква задача си бе поставил, когато се зае с този филм? - попитах Голдщейн.
- Знаеш ли... колкото и банално да звучи: "Правете добро" - като зов и апел все пак въздейства. Това, струва ми се, е най-важното.
Жаждата на Йосиф да прави добро "зарази" като инфекция всички, съпричастни към създаването на телевизионния филм. Иска ми се да вярвам, че телевизионният екран няма да възпрепятства "заразяването" на зрителя, който ще гледа този филм, направен с обич и пълен с болка и светлина. Надявам се, че филмът ще бъде излъчван още неведнъж.
Къде е сега тя, чудотворната Икона? За кого струи миро от нея? Кого изцелява? В кого се взира и какво виждат разплаканите й - завинаги - очи? Един ден може и да научим - ако Бог пожелае.

Ню Йорк
Александра Свиридова



* На Българската
Старостилна
Православна църква
в софийския квартал
"Бъкстон"


От руски:
Наталия Стоянова