Омбудсман за всекиго

- Институцията на омбудсмана е създадена от шведите. При какви обстоятелства и защо е въведена тя?
- През 1713 година Швеция е в уникална криза. Тя води война със съседите си почти 13 години. През този период кралят е извън страната. След като загубва цялата си армия край Полтава през 1709 г., кралят задълго е пленник на Отоманската империя. Заради дългата война в шведската администрация цари безредие. Страната е абсолютна монархия и е доста трудно да се управлява от разстояние, особено когато кралят на практика е затворник на султана. Затова кралят създава нова длъжност - главен омбудсман. Неговата задача е да се грижи за интересите на краля в страната, т.е. администрацията да функционира добре. Дейността му се основава на уникалните особености в шведската система на управление. Основната от тях е върховенството на закона в администрацията. Швеция никога не е имала министерска система. Вместо това администрацията е управлявана от полунезависими агенции, оглавявани не от политици, а от държавни служители. Работата им се регулира с актове на парламента и с кралски укази. В работата си с гражданите административната власт прилага закона, това доста прилича на работата на съда; същото е и днес. Затова е необходима ефикасна система на отговорност. От стотици години насам тя е основана на наказателното право. И днес в шведския наказателен кодекс има разпоредба за злоупотреба с властта. Всъщност върховният омбудсман е бил и върховен прокурор, но сред най-важните му задължения е било да надзирава съдиите и другите служители за спазването на закона. Когато откривал нарушения и грешки той е бил длъжен да използва властта си на прокурор. По-късно, след смъртта на краля, настъпва друг уникален период. Кралят няма деца и затова се явяват множество претенденти за трона. Парламентът използва ситуацията за да завземе повечето от политическата власт. През 1719-72 г. формата на управление много прилича на съвременния парламентаризъм. Установена е двупартийна система, кралят е длъжен да следва съветите, дадени от съветниците му, а ако парламентът не е доволен от тях, може да ги свали от длъжност. Омбудсманът (който тогава е нещо като сегашния правосъден канцлер) действа от името на парламента, въпреки че е кралски служител. През 1766 г. шведският парламент, освен че приема първия закон за свободата на пресата и въвежда публичния достъп до официалните документи, избира за първи път правосъден канцлер. Следва период на кралски абсолютизъм през 1772-1809 г. Стига се до нова война, настъпват революционна ситуация и политическа катастрофа. Кралят е детрониран и много бързо е създадена нова конституция. Тя е базирана на разделението на властта между краля и парламента. За създателите й е особено важно да направят невъзможен кралския абсолютизъм. Затова те създават няколко парламентарни органа за контрол върху изпълнителната власт: конституционната комисия (която създава проекта за конституцията); парламентарните одитори; парламентарният омбудсман. Той има същите надзорни функции както правосъдният канцлер. Длъжен е да надзирава съдиите и служителите, а освен това е и прокурор. Обаче кралският омбудсман е бил длъжен да следи кралят да има ефикасни средства за управление, а парламентарният следи гражданите да ползват закрилата на закона.
- Омбудсманът е държавен служител, но работата му е да защитава интересите на гражданите...
- Идеята е, че на гражданите е осигурена най-добрата защита, ако има институция, задължена да защитава върховенството на закона. Затова ние представляваме законодателя: задачата ни е волята на парламента наистина да бъде уважавана от администрацията. По този начин защитаваме гражданите. Първоначално омбудсманът се е заемал с почти всички случаи по своя собствена инициатива. Днес повечето от случаите, с които се занимаваме, идват от оплаквания от гражданите. Обществото има пряк достъп до омбудсмана. Обаче ние не представляваме индивида в конфликта му с властите. Използваме оплакванията, за да намерим недостатъците и грешките в системата. Омбудсманът функционира, за да бъде сигурно, че администрацията спазва принципите на демокрацията, че няма начин държавните служители да работят на своя глава, извън закона. Ние можем да се занимаваме с всеки аспект на публичната администрация. Доста голяма част от моята работа е посветена на местното управление. Често се занимаваме с наглед незначителни детайли, защото те съвсем не са маловажни за отделния гражданин.
- У нас се води обществен дебат за въвеждането на вашата институция в България. Доколко тя е приложима в други страни?
- Системата на омбудсманите може да бъде приложена към всяко управление, което признава принципите на демокрацията и върховенството на закона. Когато Финландия последва модела на Швеция през 1920 г., това става съвсем естествено, защото има същата система на управление. Когато Дания приема тази система през 1953 г., тя доказва, че е напълно възможно омбудсманът да бъде въведен в една министерска система. Това е повратен момент - днес омбудсмани има в множество страни. Така че няма причини институцията на омбудсмана да не заработи добре и в България, ако бъде въведена.

Разговаря Борислав Борисов



Разговор
с Клаес Еклунд,
главен
парламентарен
омбудсман
на Швеция,
който гостува
у нас по покана
на Центъра
за изследване
на демокрацията