Да бъдеш гост на фестивала на лондонското сити е въпрос на престиж, на утвърден авторитет и на индивидуален почерк. Това е рядък шанс за всеки театрал, музикант или художник. Тук можеш да видиш избрани най-добрите образци на изкуството. Най-важните изисквания на селекционерите на фестивала и неговия директор Майкъл Маклаод са както присъствието на традицията и чистота в различните жанрове, така и яркото застъпване на най-новите синтетични форми. Стремежът е да не се пропусне появата на нов език и изразност, но само тогава, когато те не са мимолетно хрумване, а лежат на убедителна пластическа естетическа платформа. Излишно е да се напомня, че Англия и най-вече Лондон винаги са били "Меката" на всичко най-добро в областта на сценичните и изобразителни изкуства, а в последно време и люлка на новите тенденции. Знаем какво е изобилието от фестивални прояви в Лондон, но има още един факт, който прави City of London Festival не само престижно, но и представително събитие, и то е тясната му връзка с Visiting Arts, най-авторитетния форум за чуждестранно изкуство в Англия.
Този увод е за да създаде представа за лицето на фестивала и достойнствата на всеки театър, поканен да участва в него. На тазгодишното издание, което се провежда от 22 юни до 15 юли за първи път от съществуването му имаше българско театрално присъствие "Перпетуум мобиле" театър, с режисьор Катя Петрова, взе участие с два свои спектакъла - "Кино, кино" и "Клаустрофобия". "За първи път" и "два спектакъла" звучи респектиращо. Още по-респектиращо е, че Катя Петрова с нейните актьори не само успяха да прикова дъха и да изправят на крака претенциозната лондонска аудитория, но и да получат покана за участие с "Клаустрофобия" в Милениума догодина. Представлението, лишено от конкретните знаци на мястото на своето пораждане, носи сгъстеното чувство на гранично екзистенциално преживяване. Театър "Перпетуум мобиле" открехва пространство за сценичния език на Катя Петрова в макрополето на световната палата на човешкия талант и изобретателност, на границата между двата века. Милениумът в Лондон е едно от най-амбициозните, най-мащабните и скъпо струващи съоръжения в света, изградено за посрещането на новото хилядолетие. В този гигантски лабиринт, нагърбил се с претенцията да обхване световните постижения, "най-черната кутия ще бъде подготвена специално за вас", по думите на Нелсон Фернандес, организатор на Visiting Arts. "Защо е толкова кратко?", "не сме виждали подобна театрална форма", "намерили сте свои изразни средства" (Майкъл Маклаод, Нелсон Фернандес, Мери Пийт - театрална режисьорка), това са част от коментарите за представленията.
Абсолютна тъмнина - черно, по-черно не може да бъде. Преди да изкрещиш, чувството се персонифицира в една човешка фигура, две човешки фигури и стая. Стаята, в която си защитен, в която си затворен, която те мачка. Пространство и фигура в мълчалив диалог разгъват извечната битка между стремежа към свобода и безкрайните лица на ограниченията - външни, вътрешни, "в малкия контекст", в "големия контекст". Графично изчистено и стилистично естетизирано пространство - театър без думи, кино без екран, сенки с обратна перспектива.
Спектакълът е "Клаустрофобия", сцената е театър "Бридуел" - Лондон.
Попитах Катя Петрова за средствата, които е използвала, провокирали интереса на фестивала:
"В работата се опитвам да намеря една нова комуникативност в театъра, адекватна на забързания ритъм. Изхождам от клип-културата, от видеото, от филмовия език. Изследвам илюзията на киното в театъра, навлизането на филмова образност в театъра - движението на камерата в затворено пространство, различни гледни точки, киномонтажа. Поезията и магнетизмът се пораждат от движението на триизмерната сянка в плоско пространство. Създава се усещането за една действителност на ръба на реалното и нереалното. Визията на спектакъла наподобява черно-бял сън."
Тази есен и българската публика ще може да го види на софийска сцена.

Ина Божидарова